Австрийски лекари са разработили нов вид терапия за въздействие върху раковите клетки. Самите изследователи са нарекли своя метод „Троянски кон“. Защо ли?
Може би, защото новата методика се основава на това, че наноклетката, която е изпратена към раковото образование с помощта на бактерия, първоначално блокира тумора, като го отделя от останалите клетки на тялото, а след това тя сама напуска организма чрез химеотерапевтични препарати.
Всъщност, новия метод представлява разновидност на химиотерапията, но тук използваните клетки са точно адресирани към поразеното място, без да се засягат здравите клетки наоколо.
Резултата на този нов метод говори красноречиво за себе си. 100% са оздравелите мишки, които са имали наличие на ракови образования, подложени на тази терапия.
Първият вариант на препарата е разработен още през 2007г. До сега той е усъвършенстван напълно.
През следващите няколко месеца изследователите планират да направят серия от опити върху хора. Първите пациенти щели да бъдат от онкологична болница в Мелбърн Австралия.
А ето и принципа на действие на „Троянския кон“. Новите мини клетки се присъединяват и атакуват само тумора, без да въздействат на обикновените клетки. При първия стадий на въздействие атакуващите клетки изпускат специални молекули РНК, като по този начин забраняват производството на протеини, които правят раковите клетки устойчиви на химиотерапия. През втория стадий от клетката се отделя химичен ензим, който унищожава клетките на тумора.
Надявам  се новия метод да е така ефикасен при хората, както е бил при мишките.

Една от най-старите кулинарни рецепти в света е намерена при разкопките на гробницата на Тутанкамон. Оказало се, че любимото ястие на фараона се приготвя от яйца смесени с разтопен мед и поръсен с гроздов сок. Към получената смес се прибавяло подгряно вино, след което интензивно се бъркало. Към ястието се добавяли зърна от нар.
На идващите по египетската земя арабски завоеватели било забранено да ядат свинско и да пият вино. Древните египетски кулинарни традиции започнали да изчезват, а в същото време хубавата храна била подсилена с арабски рецепти.
Така любимата закуска на египтяните станала варения боб в кисел сос с подправки, билки и зеленчуци. Не по-малко харесвали и вегетарианския котлет от бобови зърна смесени с пържен лук. Тези ястия се поднасят за закуска и обяд, а вечерта египтяните си похапват здраво. Например гълъби ситно смлени препечени с каша. Тук развъждат гълъбите предимно за кулинарни цели. След гълъбите може да последва колбас от мляно говеждо месо с гарнитура от варен ориз и кебап с не мариновани шишчета. Вечерята завършва с десерт, който обикновено е различен, но почти винаги е направен от прекалено сладко тесто напоено с мед и посипано с настъргани ядки.
Всичко се изменя по времето на мюсюлманския празник Рамазан. През деня улиците на градовете и селата са почти празни. Магазините, ресторантите и кафенетата са затворени. Всички чакат с нетърпение залеза на слънцето, защото едва тогава могат да се нахранят, след като се помолят. Вечерята през празника продължава до сутринта. Тогава египтяните здраво ядат, ходят си взаимно на гости, щедро раздават храна на бедните. В ресторантите по това време има солидни отстъпки.
На сутринта египтяните отново пристъпват към поста и молитвата, вечерта отново ядене до сутринта. Празникът продължава цял месец.

До сега съществуват няколко версии за смъртта на Юри Гагарин. Според най-екзотичната от тях, космонавта не се е разбил със самолет, който е изпробвал на 27 март 1968г., а 18 дена по-рано по време на полет около Луната.
Усвояването на космоса е област, която остава скрита за половин век след пускането на първия спътник. Поради това са се появили и много истории, чиято достоверност е под съмнение. Една от тях е, че в орбита са пребивавали много повече хора, от колкото ни е известно. Имената на тези незнайни герои по различни причини били запазени в тайна.
В началото на 1990г., три месеца след падането на Берлинската стена, западните медии разпространяват сензационна новина. Пребиваващ в ГДР човек, които бил служител в Луфтвафе по време на войната твърдял, че още през 1943г. е изпратена ракета в космоса. След изявлението си той бил прибран в психиатрична болница.
Най-интересното е, че скоро след това се появили публикации за полет около Земята, с екипаж от най-добрите асове на Третия райх. Дори се споменавало за германци кацнали на луната в самия разгар на войната.
На 2 април 1990г. американски седмичник публикувал статия, в която се съобщава, че на Земята са се върнали трима немски космонавти, които отсъствали от Земята цели 40 години. Героите не били остарели видимо, защото прекарали пътуването си в продължителен сън. В екипажа са включени пилоти лично избрани от Хитлер. В навечерието на полета те получили телеграма от фюрера, в която той им благодарил за готовността да се пожертват в името на нацията. Тази телеграма те взели със себе си в орбита.
Подобни истории са се разказвали още през 1960г. Например, че до сполучливият опит на Юри Гагарин, са пожертвани в името на прогреса минимум 11 космонавти.
Сред „нулевите“ астронавти фигурират Алексей Ледовский, Терентий Шоборин и Андрей Митков. Спомената е и Мария Громова, чийто ракетен самолет е катастрофирал пред юни 1959г.
Източник на информацията бил член на ЦК на Комунистическата партия в Чехословакия. Той разказал на приятелите си за някой от несполучливите космически опити в Съветския съюз, когато бил в Италия.
Между „нулевите“ космонавти бил и знаменитият летец – изпитател Владимир Илюшин. Корабът му извършил много лошо приземяване в резултат, на което дълго време бил в болница. Други твърдят, че пребиваването му на легло е свързано не с космическа или авиационна катастрофа, а с пътно транспортно произшествие.
Ето и още слухове претендиращи за достоверност. В интервала 1961-1962г. са загинали космонавтите: Завадовский, Михайлов, Костин, Цветов, Нефедов и Кирюшин. Ако за първите двама нищо не се знае, то другите четирима са били изпитатели на ракетна космическа техника. През 1997г. те са удостоени със званието герой на Русия за приноса им в усвояването на космоса.
И от всички най-невероятно звучи историята за смъртта на Юри Гагарин. По това време наистина е изстрелян „Зонд-4“, които не е успял да изпълни задачата си. Но според изявленията на него не е имало човек. Според други е имало и един от тях е бил Гагарин. За да прикрият смъртта му са инсценирали катастрофата на първият космонавт със самолет, който е изпробвал заедно със свой колега.
Последните два скандала били свързани с това, че съветската совалка „Бурин“ била пилотирана и че в един от екипажите на станция „Мир“ имало не двама , а трима космонавти, един от които изпълнявал тайна мисия, за която не се съобщавало. За щастие тези герои са останали живи, но имената им никога няма да научим.
Дали това са митове и къде е точно истината, едва ли някога ще разберем. Ако всичко бе по-прозрачно по време на споменатите събития, днес нямаше да питаме:“Това истина ли е“?

„Гибелни“ езера съществуват на много места. Такива има и в Латвия. От тях най-известното е Черток. То е разположено на изключително красиво място сред борова гора. Но красотата и спокойствието край него са измамливи.
Езерото не напразно носи това име. На местния език това наименование означава „езеро на дявола“. Тук умират хора и се случват загадъчни неща.
Езерото е мъртво, в него не обитават никакви животни. През зимата само част от него се покрива с лед.
Местните жители не обичат да идват тук. Те твърдят, че ако човек дълго време стои на брега край езерото, го обхваща ужас. Туристи опитали да отпочинат край него, изведнъж захвърляли вещите си и панически побягвали. Тези, които известно време са били край езерото полудяват или умират.
Водата на загадъчния водоем от време на време променя цвета си. Коя е причината, никой не знае.
Съществуват множество поверия и легенди за този „воден ужас“. Една от тях разказва, че езерото няма дъно, затова смелчаците опитали се да се окъпят в него, изчезвали безследно, така че и телата им не могат да се открият. Друго поверие твърди, че който преплува езерото го очаква дълъг живот. Такъв случай до сега няма, но историите за потънали са безбройно много.
Едно от преданията  разказва, че в бездната на езерото живее мистично чудовище, което потапя и изяжда плувците.
Говори се, че по време на Съветската власт, било забранено да се ходи до езерото. Там военните правели секретни експерименти.
При любителите, които идвали да изучават аномалиите на загадъчния водоем се забелязвало рязко влошаваме на самочувствието.
Латвийските учени смятат, че всички тези необикновени явления се обуславят от релефните особености на местността.
Съществуват две версии за произхода на това езеро. Според първата, то е метеоритен кратер, а спрямо втората е възникнало благодарение на движението на земните пластове.
Някои учени твърдят, че езерото има дъно, но просто то е много дълбоко. В центъра неговата дълбочина достига 80 метра. На тази дълбочина се е събрал радиоактивният газ – радон, затова  в езерото няма живот.
При изследванията се установило, че от дълбините му идва мощен поток от енергия, който оказва силно психическо въздействие върху човека. Каква е тази енергия и до днес не е установено.
Носят се слухове, че езерото е свързано с друго такова посредством подземни канали, което е разположено на няколко километра от него. Дали в това не се крие тайната на изчезналите трупове на удавените хора? Не се знае.
Странното е, че езерото още пази своите тайни, а дали ще узнаем истината за случващите се край него инциденти е трудно да се отговори.