Очите на учените са обърнати към океана. Преди всичко, те са привлечени от огромния му енергиен потенциал. През последните години започнаха да развиват някои интересни проекти за морските възобновяеми енергийни източници.
SkySails е германски проект, който предлага да се използват силните ветрове в морето като постоянен източник на електроенергия. Необичайността на проекта се състои в неговата уникална конструкция. Това е евтина и проста конструкция поставена на ниска опора, състояща се от генератор, компютър и барабан с въже. Въжето с помощта на компютърни алгоритми задържа във въздуха платно. В потока от въздух платното се вдига, като хвърчило, а след това пада надолу. По време на това движение се върти барабан, който генерира енергия. Ако времето е лошо или се измени вятърът, компютърът поддържа максимално ефективността на устройството и предпазва платното от разкъсване.
Тази ветрена конструкция има предимства в сравнение с конвенционалните вятърни турбини с вертикални лопатки. На първо място, няма нужда от изграждане на скъпа опора, фокусирани върху максималната сила на ветрове на по-голяма височина. Платното може да достигне до големи височини и да хване вятъра на височина от 200 до 800 м в зависимост от времето.
SkySails може да се използва на борда на кораби – като допълнителен източник на енергия.

В Ню Йорк тъмнокожа жена искала да стане член на една църква. Пасторът я изгледал от главата до петите и казал:
– Разбирате ли, ние сме една много специална църква в този град. Нека да направим така. Вие ще попитате Бога, дали вашият характер и останалите ви достойнства подхождат за нас и ако той каже: „ДА“, то няма никакво препятствие да станете член на нашата църква.
След една седмица жената отново дошла.
– Последвах съвета ви и попитах Господа, дали подхождам за вашата църква.
– И какво ви каза той?
– Той ми каза: „Дъще моя, нямам нищо против, да ви видя в тази църква, но помисли това е едно много избрано общество. Аз вече няколко години се опитвам и не мога да попадна в него“.

Той е наречен  «Capsule Inn Akihabara». Построен е в центъра на Токио и се ползва с голяма популярност вече 3-та години.
“Номерата“ в този хотел са малки помещения във вид на капсула, подредени в два реда. Това е много икономично, защото за спане не се изисква много място. А общуването с другите, пиене на кафе или чай може да стане и в залите.
Хотела обслужва предимно непушачи. Предлага климатик, безплатни тоалетни принадлежности, сешоар, душ, сауна и вендинг автомати. Към допълнителните услуги спадат химическо чистене, пералня, конферентна зала.
Ако не ви смущава идеята дължината на хотелската ви стая да е 2 метра, то непременно посетете този хотел.

Един човек в детството си много дружал със един възрастен съсед.
Времето си вървяло, появил се колеж, увлечения, после работа…Всяка минута на младия човек била заета. Той нямал време да си спомни миналото, да поговори дори с близките си.
Веднъж той научил, че старият му приятел, възрастния съсед е починал. Тогава младежа си спомнил как този човек се е опитвал да замени загиналият му баща. Почувствал се виновен. Отишъл на погребението.
Вечерта след погребението младият човек влязъл в празния дом на покойния. Всичко било така, както преди много години.
Само малката кутийка, в която старецът съхранявал най-цената си вещ я нямало на масата. Мислейки, че някой от близките му я е взел, младежът напуснал дома.
След две седмици той получил колет. Подателят бил починалият старец. Младежът с разтреперани ръце го отворил.
В него лежала онази кутийка, която той не намерил на масата. В нея имало златен часовник с надпис: „Благодаря за времето, което прекара с мен“.
Тогава младият човек разбрал, че най-ценното за старият човек е било времето, което е прекарал с малкия си приятел.
От тогава той се опитал да отделя повече време на сина си и жена си.

В последните години биоинжинерите са създали невероятно количество миниатюрни устройства, които могат да повторят функциите на изкуствени анализи. Към такива биоконструкции може да се отнесе изчислително устройство и дисплей създадено от колония на Е. коли, а също и няколко десетки ДНК компютри.
Скоро група британски и японски учени са създали първият ДНК робот. За целта е бил разработен микроскопичен „двигател“ състоящ се от няколко молекули ДНК. Тази конструкция е в състояние да се придвижва в пространството в произволна посока. Освен това миниатюрният робот може да получава команди от оператора, в реално време и въз основа на тях да промени курса си. Този робот може да използва данни от вътрешната памет.
Роботът се състои от едноклетъчни кратки последователности на ДНК, обединени в една нишка. Нейния отделен участък е отделен от „паметта“ на биоустройството. Конструкцията се придвижва от един възел на пътя до друг. За този цел по целия маршрут са разположени на равни разстояния микроплатворми.
Има и особени „стоп-възли“, които блокират движението на робота. За да продължи роботът трябва се се свърже със съответния възел съгласно един от протоколите закодирани в паметта. Блокировката може да се премахне и ръчно. За това се използва специален разтвор от молекули, съдържащи същите инструкции, записани в паметта на микро робота.
В резултат от направените експерименти, 65% от миниатюрните биомашини са стигнали целта си. А три робота са се справили с поставените задачи за 200 минути.
Според биотехнолозите, това изобретението няма практическо приложение, но то може да послужи като основа за създаването на по-сложни структури. Например, за доставяне на жизненоважни медикаменти в някои части на човешкото тяло.