Някои хора говорят с помощта на ръцете. Изследовател от Университета в Британска Колумбия решил да докаже, че благодарение на съвременните технологии и възможностите на компютърното моделиране и дизайн, да се „говори с ръце“ може да се възприема буквално.
Sidney Fels и неговия изследователски екип, оборудван с обичайните чифт ръкавици, с чувствителни сензори, фиксирали движенията, при които се издавали определени звуци.
Различните движения с ръце произвеждат различни звуци. Например, свита дясна ръка възпроизвежда силни звуци, а отворена лява ръка предизвиква звучението на гласни звуци.
Освен това, лявата ръка служи като регулатор на кратки звуци, като съгласните B и P, на американски английски.
Идеята е да се дублират някои от движенията на гърлото и езика в произнасянето на определени звуци по време на разговор. Гласни са отворени звуци, които се образуват с отворено гърло и устните, така както отворените ръце, възпроизвеждат същите видове от звуци.
За допълнително ниво на контрол, дясната длан възпроизвежда висока тоналност от звукове. Когато се намира по-надолу тя снижава тоналността и достига хоризонтално положение.
Тази технология може да се използва за създаване на музика. Вече им няколко концерта, в които това изобретение се е използвало като музикален инструмент.
Въпреки че тази технология е станала въплъщение на идеята за създаване на виртуален музикален инструмент, изобретателят смята, че тя може да намери приложение и в промишлените отрасли. Например, в машиностроенето, за преместване на тежко оборудване. Кранове, които повдигат и преместват тежки предмети, могат да се управляват с помощта на жестове.

Толкова е топло и хубаво да спиш между братята и сестрите си, под майчината лапа. Но дойдоха хора и започнаха да разглеждат кученцата
– Я виж какво кученце. То изглежда не е наред с краката. Трябва да го занесете на ветеринар.
– Защо да харча пари, ще го изхвърля, кученцата и без това са много.
Кученцето не разбра какво си казаха тези големи същества, само плахо ги изгледа и покри с лапа очите си.  Сложиха го в една празна кутия и го отнесоха далеч от мама и братчетата му. Тук е тъмно и хладно. Миришеше доста силно.
Кученцето не можеше да излезе от кутията, а искаше да яде и да се постопли малко, затова започна силно да „крещи“. Писъкът му чу една старица, която изхвърляше боклука. Именно тя намери между отпадъците малкото новородено кученце.  Скри го в пазвата си и го отнесе в къщи.
Там го нахрани с мляко, като изстискваше кърпа с мляко в устата му, защото то можеше само да суче. Бабата ласкаво погалила мъника и той заспал на колене ѝ. Покри  го с топъл шал и се зарадва, че вече няма да бъде сама.
Кученцето порасна. То защитаваше възрастната жена от всеки, който минава по улицата. Вярно е, че леко накуцваше, но кой обръща внимание на това? Той беше щастлив.
Най-важното в живота е да те обичат! Всяко живо същество се нуждае от топлина, приятелство и любов.

Последната работа на известният архитект Гауди е  Casa Mila или известен като „Ла Педрера“ – „скална пещера“.  Защо се нарича така? Каменна пещера звучи непривлекателно и необичайно. Това име се дължи на ексцентричността на структурата, която има шест светлинни кладенци и два вътрешни двора.
В какво се състои оригиналността?
Първо, криволинейния план на строежа. Първоначалната идея на Гауди била да направи криволинейни форми за всяка ограда, но после си е променил мнението и направил от тях многоъгълни линии, които контрастират с вълнообразната фасада.
Второ, вътре в дома, Гауди използва най-новите конструктивни решения като: отсъствие на носещи стени, припокриване на подържащите колони и външните стени, балконите играят голяма роля в конструкцията, аркади подържат покрива на зданието.
Ако се издигнем над покрива над този дом, то ще попаднем на тераса, от която можем да се насладим на каменен зоопарка състоящ се от загадъчни животни, цъфтящи градини, вити стълби и шахти. Темата на декора включва 3 основни идеи: пещера, подводна среда и море.
Гауди много се гордее със своето творение и го описва така: „…Ъглите изчезват и материята величествено се представя в астрална закръгленост, слънцето идва от четирите страни, и се получава усещане за рая…“
Вътре в къщата, можете да посетите музея, посветен на творенията на Гауди.
Емоциите получени при посещението на дома не отстъпват на тези при други екстравагантни постройки.

Ануар Афифи имал книга, в която той описал беседите си с мъдреци и философи по време на двадесет годишното си пътешествие.
Един ден го посетил един негов ученик и поискал разрешение да направи копие на тази книга.
– Добре, – Казал Ануар, – направете, но за това ще трябва да ми платите хиляда златни монети.
– Такава огромна сума, за това което е в книгата и това, че няма с нищо да ѝ навредя при копирането? – възмутил се ученикът. – Освен това е недостойно да изисквате заплащане за знания.
– Аз не взимам пари за самото знание, – казал Ануар, – В книгите няма знание, в тях има начини как да го добиеш. Хилядата златни монети мислех да изразходвам за пътните разходи на ученици, които нямат възможност да пътешестват. Що се касае до сумата, аз изхарчих 50 хиляди плюс 20 години от живота си. Може би ще ми позволите да реша, на какво е равно това?

Швейцарската компания Freitag предлага разнообразни продукти, направени от вторични суровини.
През 2006г., за да продължи традицията, в Цюрих бил открит търговски павилион, който се състои от поставени един върху друг контейнери и стълби. За това „строителство“ са отишли 17 контейнера. Височината на конструкцията е достигнала 26 метра и изглежда доста необичайно.
За тези, които желаят най-горния контейнер има телескоп, с помощта на който могат да се насладят на откриващите се гледки.
Вярно е, че ще видите само складове и предвижваща се техника, но това е само част…