Веднъж Нафтали и неговата жена копаели в градината. Изведнъж лопатата на мъжа се натъкнал на нещо. Той извадил от земята старинна запечатана с восък бутилка. Отворил я. От нея изскочил джин, който казал:
– О, Нафтали много съм ти благодарен!1000 години прекарах в тази проклета бутилка и дадох дума, че който ме пусне, ще му служа до края на живота му. Искай каквото желаеш!
– Влез обратно в бутилката, – отвърнал Нафтали.
Джинът се подчинил. Мъжът здраво запушил бутилката, привързал към нея камък, отишъл до морето и я хвърлил, колкото се може по-навътре, така че никой да не може да я намери.
– Ти полудя ли? – нахвърлила се върху него жена му. – Какво направи? Този джин можеше да изпълни всичките ни желания.
– Първо, – започнал мъжът, – какъв е този джин, който не може 1000 години да излезе от една бутилка? Второ, той ми обеща да ми служи до края на живота ми. Ами ако по някое време му се стори, че аз твърде дълго живея? И третото, най-главното, той не се представи.

Съвремените технологии позволяват на дизайнерски компании неограничени възможности.
Какво ще кажете за футуристичния дизайн на 300 метров небостъргач проектиран в една от лабораториите за изучаване на растителния свят. Плавните линии простиращи се към слънцето са такива, както при растенията.
Осемте опори на зданието се събират в лъч и се съединяват с помощта на диагонални скоби. Аеродинамичният силует на небостъргач е изработен от леки тръби. Тази конструкция позволява да се понася определена тежест и оказва съпротива на вятъра.
В този проект е използван не само растителен дизайн, но е изчислен и оптималния товара върху всеки елемент на сградата. Под такава конструкция е осигурен 44 хиляди квадратни метра участък, на който освен небостъргача ще бъде построен и паркинг за 254 човека, гости на комплекса.
Оригиналния небостъргач може да заеме място в дизайна на кой да е съвременен град. Конструкцията напомняща стъбла и влакна на растения не само изглежда красиво, но е способна и да издържи максимален порив на вятъра, а това се явява главно изискване при строителството на високи сгради.

Тя вървеше към женската консултация. Вървеше внимателно и бавно, гледайки в краката си, както подобава на една бремена жена.
Невероятно, но тя забеляза малко тъмно петно, което въпреки законите за привличането, стоеше вертикално на мокрия асфалт.
Учудването ѝ нямаше граница. В началото на декември, в центъра на града, при температура по-ниска от десет градуса на мокрия тротоар лежеше пеперуда.
Когато сложи крехкото насекомо върху дланта си, усети как лапичките му се захванаха здраво за кожата ѝ. Момичето надвеси глава над създанието и си помисли: “ Да вървим да се посгрееш, пък после ще видим“.
В женската консултация беше топло и задушно, както в повечето болнични заведения. Тя внимателно постави пеперудата върху паянтовата маса пред себе си и се загледа в голямата опашка пред кабинета. Никой не я забелязваше, всеки се беше в задълбочил в собствените си проблеми. Времето минаваше, а опашката едва-едва се влачеше. Някой не си взел талона от регистратурата, друг не заплатил нужната сума.., а всичко това нарушава строгия ред на приемането. Напрежението растеше.
Девойката седеше и разглеждаше рекламите за дрехи на бременни жени. Е, това е много по-добре от плакатите на отсрещната страна с развитието на зародиша в утробата.
Мислите се блъскаха в главата ѝ. Днес е майка, но ще я остържат и утре няма да бъде…. А дали трябва?
„После, – започна момичето да се уговаря в ума си, – когато се устроя, всичко ще бъде както трябва.“
– Вижте пеперуда! – изведнъж извика някой.
Всички повдигнаха глава и видяха пърхаща в светлината на лампата пеперуда.
Олекна ѝ, беше оживяла. Най-накрая я повикаха и нея. Влезе и кратко каза:
– Аборт!
Лекарят кимна:
– Паспорт, застраховка….. Ще трябва да преминете няколко теста, ще ви направят изследване и тогава отново ще дойдете при мен.
След кратка пауза, момичето набра смелост и попита:
– А него ще го боли ли?
– Кой?
– Детето…или там, както го наричате плод, зародиш.
Лекарят  само повдигна рамене.
Изведнъж вратата се отвори и в кабинета влетя медицинската сестра, седна на един стол и тържествено съобщи:
– Идвам от залата и изведнъж виждам пеперуда. Не каква да е, а истинска красавица. И лети.
Лекарят неотделяйки очи от книжата си студено каза:
– Убийте я, за да не се мъчи, тя и без друго тук няма да оживее тук. – не променяйки тона си добави, – Тук имаме още един аборт. Запишете за направление и анализ.
На момичето му стана жал за пеперудата.
– Защо да я убиват? – неочаквано попита тя.
– Какво? – неразбирайки попита лекарят.
– Защо ще убивате пеперудата? – уточни момичето.
– Не мога да разбера, – с досада промърмори сестрата. – Пеперудата съжалява, а самата тя аборт е дошла да прави. Прищявка някаква.
Думите на тази жена бяха като шамар за девойката. Със странен поглед изгледа дървото надничащо през прозореца, побеляващата глава на лекаря и изведнъж разбра, че въпреки всичко, след няколко месеца тя ще стане майка.

Учените са установили, че при папратите работи специален механизъм за изстрелване на спорите с голяма скорост.
Всяка спора си има собствен „катапулт“, който се изстрелва след като тя узрее. Спорите се намират на обратната страна на листата на папрата. А самите те израстват в споранги, защитени от специална структура – пръстен.
По това как изсъхват стените на пръстена, се определя момента на разтваряне и „катапултиране“ на узрелите спори.

Въпреки понижения обмен на веществата по време на зимния сън, при мечките в анабиоза раните изчезват бързо, няма следа от инфекция или драскотина, даже космената покривка е възтановена напълно.
Американски зоолози от Минесота наблюдават диви мечки в продължение на 25 години. Поведението и състоянието на животните оценяват с помощта на радиомаяк. Всяка година зоолозите наблюдават животни, попаднали в капан, простреляни или получили ухапване след драка със себеподобни. Раните, които получават мечките преди зимния си сън, често се възпаляват, когато успяват да хванат такива животни, обикновено зоолозите обработвали раните им. Но когато учените изследват състоянието на спящите животни след няколко месеца в бърлогите им, където спят, установили, че няма и следа от раните, независимо дали тя е лекувана или не.
По време на сън температурата на мечката пада, забавя се ритъма на сърцето, намалява се скоростта на метаболизма, но това достатъчно ли е да заздравее една рана, така че да не остане белег?
Направили следния експеримент. За целта били взети 14 животни. Отрязали малка част от кожата им. По време на зимния сън раната напълно изчезнала без да остави белег.
Трябва да се признае, че през зимния сън при мечките се включва някаква мощна оздравителна система. Тя действа при необичайни условия, при понижаване на скоростта на метаболитните процеси в организма, когато мечката е в анабиоза.
Изследователите са склонни да разглеждат този феномен в комплекс с другите физиологични и биохимични загадки при хибернация. Например, ние знаем, че не са атрофирали костите и мускулите на тези животни, въпреки, че са прекарали дълго време без да се движат.
Лекарите от целия свят с удоволствие биха се възползвали от мечата технология за бързо заздравяване на рани, затова учените продължават да разнищват тази загадка.