Изтокът е известен със своите традиции: чайна церемония, акупунктура, резба по нефрит, калиграфия и хилядолетна традиция на живописта. А на Запад в живописта се стремят да изобразят нещо авангардно, разбираемо само за ограничен брой хора.
Изтокът съхранява и развива достигнатото през древността. Ярък продължител на китайската графика е Пол Лунг от Хонг Конг. Той използва лист с формат  А-2 и обикновен молив с графит 0,5 мм.
Преди да започне да рисува е изучавал техниката за рисуване с молив от книгите и форумите по темата в Интернет.
Неговото вдъхновени се подържа от живеещите при него четири котки. Гледайки на рисунката трудно ще повярваш, че това е направено от човешка ръка. Но ако ги разгледаш по-внимателно,ще разбере, че да се предаде живата красота на една котка, може само ръката на майстор. Тук не биха помогнали никакви бездушни обективи, колкото и мегапиксела да имат в цифровата си матрица.

Този каньон се намира в САЩ. Той е дълъг 227мили, а на дълбочина достига повече от миля.
Изследователите предполагат, че Гранд Каньон е създаден от река Колорадо. Корените жители на Америка са си направили временни убежища тук в пещерите по време на миграцията от Европа.
През 1869г. тук за първи път дошли европейци. Трябва да се отбележи великолепието на Големия каньон не толкова с големината му, колкото с необикновения му пейзаж.
Каньона се счита за първият национален парк в САЩ.
Според статистиката, почти 5 милиона туристи годишно посещават това чудо на природата.
Времето в тази област е много разнообразно, на върха има сняг, а в низините климата е пустинен.

Един ученик попитал учителя си:
– Ти си толкова мъдър. Винаги си в добро настроение, никога не се ядосваш. Помогни ми и аз да стана такъв.
Учителят се съгласил и помолил ученика да донесе картофи и прозрачен пакет.
– Ако се ядосаш на някого и задържиш обида спрямо него, – казал учителя, – взимаш един картоф. От едната му страна пишеш своето име, а от другата името на човека, с които си имал конфликт и слагаш картофа във пакета.
– Това ли е всичко? – учудено попитал ученика.
– Не, – отговорил учителя. – Ти трябва винаги да носиш тази торбичка със себе си. И всеки път, когато се обидиш на някого, ще добавяш по един картоф в нея.
Ученикът се съгласил.
Минало известно време. Пакетът бил тоста тежък от картофите. Станало много неудобно да се носи непрекъснато. Освен това, първите картофи, които били пуснати в плика, започнали да се развалят. Покривали с някаква хлъзгава гадост, други прораснали и покълнали. От тях започнал да се отделя неприятен мирис.
Един ден ученикът не издържал и казал на учителя си:
– Не мога да мъкна този пакет постоянно със себе си. Първо пакетът е твърде тежък. Второ картофите се развалят. Предложете нещо друго.
Учителят отговорил:
– Същото става и в твоята душа. Когато се ядосаш на някого и му се обидиш, в душата ти натежава тежък камък. Просто не го забелязваш. След това камъните стават още повече.
Постъпките се превръщат в привички, привичките в – характер, които ражда зловонни пороци.
Дадох ти възможност да наблюдаваш този процес от страни. Всеки път, когато ти решиш да се обидиш или обратно да обидиш някого, помисли, нужен ли ти е този камък?

Григорий дошъл в Печерския манастир при отец Федосий. От него той се научил на смирение, подчинение… Особено бил прилежен в молитвата и за това получил власт над бесовете. Дори когато били далеч от него, крещели: „О, Григорий, гониш ни с молитвата си….“
Тъй като древния враг по никакъв начин не можел да навреди на монаха, научил зли хора да го оберат. Той нямал нищо друго освен книги.
Една нощ крадците дошли и зачакали, кога Григорий ще отиде на сутрешна молитва, за да влязат и да го оберат. Монахът усетил идването им. Обикновено той не спял по цели нощи, а пеел и се молел в средата на килията си. Помолил се и за тези, които дошли да го ограбят: „Господи дай сън на слугите си, защото те напразно се трудят да угаждат на врага“.
И те спали пет дена и пет нощи. Когато се събудили монахът ги попитал: „До кога ще стърчите тук напразно, мислейки да ме ограбите? Идете си по домовете.“
Те станали, но не могли да вървят, защото изнемогвали от глад. Григорий ги нахранил и ги пуснал.
Когато за това узнал владетелят на града, заповядал да накажат крадците. Натъжил се Григорий, че заради него ще накажат тези хора. Тогава той отишъл, подарил част от книгите си на владетеля, а крадците били пуснати.
Останалата част от книгите продал, а парите раздал на бедните, като си мислел: „Да не попадне някои в беда, ако реши да ги открадне.“
Нали сам Бог е казал да не си събираме богатства на земята. Те могат да бъдат обрани от крадци. Нетленните съкровища са на небесата, където молец и ръжда няма да ги повреди, нито крадци могат да ги оберат.
А твоето богатство къде е?

Много пъти е ставало въпрос за множество необичайни, смешни, садистични и хуманни, полезни и не толкова полезни будилници.
Новият будилник се носи на пръста. Той е за двама човека. В комплекта влизат два пръстена, те въздействат чрез леки вибрации. Имат конкретна основа, която ги управлява.
За всеки от двамата може да бъде различно време на ставане. Благодарение на това, че будилникът е съвършено безшумен допринася за по-късно ставащия да си доспи спокойно.
След събуждането, всеки пръстен трябва да се постави на основат, за да се зареди до следващото използване.
Това изглежда доста добре замислено, но какво ще правят хора, който и с топ не можеш да ги събудиш, камо ли с вибрациите на едно малко колелце? За такива е измислен вариант с електрошок. Тогава този будилник трудно ще бъде наречен хуманен.