На 5 май в испанска Барселона ще се появи „небесен“ ресторант. Заведението има интересно име „Вечеря в небето“.
То представлява платформа на височина 50 метра, която може да побере 22 гости и трима служители.
Майстор готвач ше бъде известния кулинар Жорди Наро.
Гостите на „небесното“ чудо могат да се насладят не само на изискан обяд и вечеря с придружаващите ги коктейли, но и да видят Барселона от необичайна перспектива.
Ресторантът ше бъде „окачен“ над площад Мария Кристина.
Авторите на проекта претендират, че конструкцията е дело на професионалисти и платформата е напълно безопасна.

В хотел Silken Puerta в испанска Малага е завършила реконструкцията, при която хотела е снабден със всичко необходимо за живеене на хора с ограничени физически възможности.
Във всяка стая гостите могат да открият стандартните плочки с молба да не се безпокоят вътре живеещите или за почистване, написани с Брайлова азбука. Персоналът на рецепцията е обучен на езика на глухонемите.
Стаите и баните са оборудвани със всичко необходимо за инвалиди.
Хотелът е първото такова място, което са направили в Андалусия. Той е наречен от властите на Малага „Хотел без граници“.
В хотела има 123 стаи с плазмени телевизори, безплатен  Wi-Fi, мини-бар, сейф и климатик.Стойността за пребиваването е 82 долара, в нея е включена и закуската.

Интересно, колко много хора в света не обичат себе си. Дори смятат любовта към себе си за нещо лошо, егоистично или с други думи казано за тях това е недопустимо и осъдително. Но кажете ми, нима любовта е нещо лошо?
Любовта на човека към самия себе си е основа, върху която се гради целият му живот. Нали в Библията е казано: „Да възлюбиш ближния, както себе си“.
Дори и да не сте вярващ и към Библията да се отнасяте скептично, то разсъждавайте върху смисъла на тези думи: Трябва да обичате хората така, както обичате себе си.
Ако човек не обича себе си, как ще обича другите? Каква любов може да им даде?
Мисля, че причината човек да не обича себе си се крие в обидите и недоверието към себе си, към хората и изобщо към живота. Именно на тази почва възникват всякакъв род комплекси….. и други, които пречат на човека истински да живее.
Това, че не се обичате може да се прояви по различни начини. Най-често срещания вариант е отказ от комплименти, като например:
– Днес изглеждаш страхотно!
– Просто цветът на лицето ми си е такъв.
Или отказ от услуги:
– Браво, ти отлично се справи със задачата!
– Да, но това стана случайно..
Или, когато човек постоянно се отказва да си купи нещо. Той мисли, че по този начин прави икономии, но дълбоко в себе си вярва, че той не заслужава това.
А колко много хора са убедени, че не са достойни за по-добър живот! Доволни са от малкото и не се стремят да получат нещо по-добро. Понякога хората не осъзнават на какви „имена“ откликват,  например като дебелак, очиларко, хлебче…., това също е проява на неприязън към себе си.
Дори не осъзнавате, че самите вие не се харесвате. Или се страхувате да си признаете. Нима човек може да обича истински другите, ако не обича себе си?
Ако човек не се обича, той не се приема, но това означава, че не приема и самия живот.  А това е вече наистина лошо.

В северната част на Камчатка, сред малочислените народности, в продължение на векове се смятало за голяма чест, гостът да има интимна връзка с жената на стопанина.
За тази цел съпругата се стараела да изглежда толкова желана за госта, че той не можел да устои на изкушението.
Когато след година домакинята роди дете от непознатия, се отбелязвало като голямо събитие и се устройвал празник в цялото селище.
С какво е свързано всичко това? С естествените проблеми на затворената етническа група. Новородените се раждали слаби, болнави, повечето умирали като бебета.
Затова привличането на чужд човек за възпроизводство на поколение се смятало за реално спасение и оцеляване на племето, граничещо със чудо“
Подобни обичаи се срещат при ескимосите от Аляска, австралийските аборигени и при хората живеещи в долините на горен Тибет. Всички тези племена и народи имат причини, за да бъде това традиция при тях. Изглежда мисълта за запазване на народа и племето при тях е от решаващо значение, но странното е, че са решили по такъв начин да решат проблема си.

Възможно ли е това? Съобщението, че на пазара ще бъдат пуснати светодиодни лампи с мощност 10 Вт и срок на годност 100 хиляди часа ме изненада.
Не че се съмнявам във възможностите на учените и хората работещи в тази насока, а поради това как ще пасне това на съвременната икономика и бизнес. За които основно е да карат хората да хвърлят и да купуват.
Идеята за икономия на енергия и ресурси, не е нова, но не се реализира на практика.
Още в началото, когато са се  създали първите крушки, много учени и инженери са работили над това, каква да бъде форма на жичката и от какви материали трябва да се изработи, така че тези осветителни тела да работят по-дълго. Мислите ли, че тогава не е имало успех в тази насока? А какво ще кажете за крушката, която свети вече 100 години и още не е изгоряла? Това не е мит, а реалност.
Причината да се крият тези достижения е желанието на групи от хора да увеличат производството и да натрупат печалби. Но всичко това рефлектира върху нас. Некачествената продукция, създадена да се употребява за по-кратък период от време, за да се замести от нова такава, се изхвърля… Боклука се натрупва, той затрупва планетата ни, а тя се превръща в гробище за самите нас.