Близо до пътя стояло едно изсъхнало дърво.
Веднъж оттам минал през нощта крадец. Виждайки отдалеч силуета на дървото, той си помислил, че това е полицай стоящ близо до пътя. Изплашил се и избягал.
Една вечер минал влюбен младеж. Той още от далеч забелязал тъмния силует, който му се сторил изящен. Помислил си, че това е любимата му, която отдавна го чакала. Сърцето му радостно забило. Той се усмихнал и ускорил крачка.
Веднъж оттам минала майка с малкото си дете. Детето наплашено със страшни истории, видяло в изсъхналото дърво привидение и силно се разплакало.
Но дървото винаги си оставало дърво.
Светът около нас е отражение на самите нас.
Milli Vanilli – дует, който не може да пее
През 90-те години се разразил страшен скандал свързан с популярния дует Milli Vanilli. Оказало се, че в студийните им записи не звучали гласовете на участниците в дуета, а на съвсем други хора. В резултата на това те трябвало да върнат през 1990 г. престижната награда „Grammy“.
Дуетът е създаден през 1980 г. Популярността на Роб Пилатус и Фабрис Морван се разраства бързо, а през 1990 те спечелват престижната „Grammy“.
Скандалът с разобличението довел до трагедия. През 1998 г. един от участниците на дуета Роб Пилатус починали от предозиране на наркотици и алкохол на 32 години. Морван неуспешно се опитвал да продължи музикалната си кариера.
Дуетът Milli Vanilli през периода на своята популярност е продал осем милиона сингала и 14 милиона записи.
Нужна ли е на покойника храна
В днешно време всеки се грижи, близките му да живеят добре. Когато починат, повечето хора на починалите изпълняват религиозно обреди като погребение и редица помени на 3,…дни,..месеци… година..
От езическите обреди се е възприело, че продуктите принесени на гроба на мъртвеца се прехвърлят в неговия свят и починалия с радост ги консумира. В индуизма помените се разглеждат повече като жертване, с която се плаща на Бога за добруването на починалия на оня свят.
На умрелия човек храна не му е нужна. След смъртта се съхранява личността и душата на човек, обусловена от емоционалните му характеристики, но чисто биологичните функции се прекратяват, защото няма вече физическо тяло.
Раздаването на храна по време на погребение или помен е по-скоро форма на благотворителност. Това не е, за да бъдат починалите по-добре след смъртта. От тази храна мъртвия едва ли ще има някаква полза.
Ако наистина искате да раздавате и сте намерили подходящ повод, то дайте най-хубавото и то на хора, които се нуждаят. Така вие създавате радост на тези хора и на себе си.
Не се заблуждавайте, че можете да купите рая със сладки и бонбони. Бог иска да се покаем и да се променим към по-добро, да се отървем от скъперничеството, алчността, безсърдечието…
Среща със стари приятели
Никола беше само на десет години. Русият му печем непокорно се развяваше като знаме на главата му, а очите му отразяваха небето.
Денят беше много горещ и той отиде с приятелите си да лови риба. Решиха да пуснат въдиците си от моста. Но Ники така се беше надвесил над парапета, че се превъртя през него и като камък тупна в реката.
Както по-късно се оказа в болницата той ударил главата си в камък и загубил съзнание.
Приятелите му чакаха да изплува, но главата му упорито не се показваше на повърхността. Минаха цели десет минути преди момчетата да се осъзнаят от шока и да потърсят помощ. А той лежи на дъното в мътната река и не диша.Когато го изкараха на брега, пулса му не се усещаше. Надежда да оживее нямаше никаква.
А през това време Никола попаднал на място, където никога не е бил. Той се приближавал към някакъв тунел, а после изведнъж се оказал в него. Станало му страшно, но изведнъж той видял старите си познайници кучето Лаки и котката Пуфи. Те се движели край него като в забавен кадър. Кучето го близнало, а той го погалил по главата.
Изведнъж Никола отвори очи и разбра, че се намира в болницата. Край него хора, в бяло облечени, му се усмихваха и го поздравяваха. Премина лечението и той с радост напусна болницата, но спомена от срещата със старите си приятели, които бе загубил отдавна, запази дълбоко в сърцето си.
Помощ
Попитали един ученик:
– Защо постоянно ходиш при учителя си? Нима той то помага да изкарваш пари за цял живот?
Ученикът се усмихнал и спокойно отговорил:
– Не, но благодарение на неговата помощ, аз ще зная какво да правя в живота, когато ги изкарам.
В живота човек трябва да знае не само как да изкарва пари, но и как да ги използва.