Тази пролет властите на Судак избрали символ на града. За изненада на всички това не била известната генуазийска крепост, а .. жабчета. Решението им съвсем не изглежда странно. В околностите на града се намира планината Бакаташ, която прилича на жаба.
На герба на Челябинск има камила. Обяснението е просто. През града преминава един от големите търговски пътища.
Бобърът като символ на белоруски град изглежда много интересно.Той е бронзов, облечен е в костюм, има шапка и държи тръстика.
Мечки има на много гербове на градове в света, но мечка ядеща горски плодове има само в Мадрид. За произхода на символа учените още спорят.
Китайският град Гуанджоу много се гордее със своя символ – пет кози. На козите е издигнат паметник, заради това, че те са спасили града от глад. Според легендата всяка от тях е донесла по пет класа пшеница.

Учени от Университета на Аризона, съобщават за разработка на анатомично точен модел на човешки крака.
Изследователите смятат, че новият продукт ще помогне за по-добро разбиране на начина, по който децата се учат да ходят.
Краката на робота са изработени от пластмаса с технология за 3D печат. „Мускулите“ се състои от двигатели, дърпани от кевлар ленти за сгъване и разгъване на краката. Силен сензор, вграден в презрамките позволява да се симулира чувство на положение и движението на крайниците.
За да се направи модел по-близки до човека, на компютър, който контролира движението на краката се моделира действията на невронната мрежа, разположена в гръбначния мозък на човекът, отговаряща за автоматично движение при ходене.
Изследователите са използвали опростен модел на тази мрежа само с две последователни сигнали за сгъване и разгъване на краката. В допълнение, движението може да бъде леко коригирано въз основа на обратната връзка от датчици.
Този модел е опростен в сравнение с реалните човешки крака, но е достатъчно точен. Учените предполагат, че децата, учещи се да ходят, първоначално могат да използват подобен механизъм, който впоследствие ще бъде разширен с нови модели на управление.

Международен екип от учени е успял да създаде екран, състоящ се от тънка лента от сапунен мехур и го управлява чрез ултразвук. На него могат да се показват, както двумерни така и тримерни изображения.В основата за екрана не се използва същия състав за получаване на сапунени балони, но все пак може да се нарече „сапунен балон“. Това е най-тънкия екран в света.
На всички е известно, че повърхността на сапунения балон е микромембрана и светлината преминава през нея, така се създават цветни петна. Екрана е разработен използвайки се смес от две колоидни течности.
Учените са успели да управляват измененията засягащи прозрачността и отражателните способности на материала, което позволило на екрана да се възпроизведе изображение. За управление на мембраната се използва ултразвук.
Триизмерен образ, а дори и холографски ефект може да бъде създаден чрез комбиниране на няколко от тези екрани.

– Погледни, на гости ни е дъгата! Тя потвърждава законите на Нютон – пречупване на лъчите!
– О, глупавичката ми, дъгата е временен мост, от небето до полята, от вечността до мига.
– Виж какво майско клонче цъфти тук!
– О, глупавичката ми, това е поздрав от далечните съзвездия.
– Колко си умна, мила!
– Разбира се, да се гледа небето е по-интересно.
– Но хляба се ражда в полето! Виж цялото поле е засято с пшеница!
– А небето е осеяно със звезди.
– Но как ще живеем на небето без покрив и хляб? Нека да се установим някъде и там да очакваме чудеса.
– Добре, но ще гледаме синьото небе. Защото ако дойдат чудеса, те ще дойдат само оттам.

От двете страни на един прекрасен хълм се изкачвали поет и математик… Те се срещнали на въра на хълма. Поетът държал в ръката си изключително красива кристална ваза. Изведнъж поетът отдръпнал ръката си от нея и ….. тя увиснала във въздуха.
Математикът погледнал вазата, спомнил си закона за земното привличане ….вазата паднала…. и се разбила на парчета.
Поетът тъжно гледал останките от вазата, но си спомнил, колко красива е била …. и изведнъж вазата отново увиснала във въздуха….
Математикът казал:
– Аз зная как се чувстваш….
А поетът отговорил:
– А аз имам чувството, че ти знаеш…..