В лагер се провеждала игра на тема „благовестие“.
Един човек стоял в яма, а децата трябвало да го изкарат от там.
Но той не искал да излезе, за това децата трябвало да го убедят, че е нужно да се измъкне от там.
Едно от момичетата казало:
– Погледни, ти си в ямата, а ние на върха! Ти би трябвало да ни завиждаш! Но завистта е лошо нещо!

Група хора били около един гроб, където изпращали един от своите приятели. Когато ковчегът бил пуснат в гроба един от присъстващите казал:
– Скъпи приятелю, повече няма да те видим!
Скоро след това на същото гробище, много хора стояли около гроба на една вдовица. По-големият син на починалата погледнал към гроба и казал:
– Иди с мир, съпа майко, Ние ще се видим пак при Господа.
Тези думи направили силно впечатление на събралите се. Един от тях казал:
– О, де да можех и аз да бъда толкова спокоен и щастлив, като този младеж!
Между двата гроба имало голяма разлика. От единият зеела безнадежност и вечна раздяла, а от другия обратно, надежда да се видят скоро в Небесното царство.
Надеждата е единственото благо, на което не можем да се наситим. Тя е невидимото богатство предхождащо истинското, което получаваме в бъдеще.

Оказва се, че за нуждите на хората могат да се приспособяват не само изоставени промишлени предприятия, хангари и складове, но и бракувани агрегати.
Пример за такава реконструкция е стиймпънк бар, който е създаден от специалисти на немската компания Restoration Hardware от немски тестер за напрежение, което се е използвал в 20-те години на миналия век.
Корпуса на тестерът е направен от чугун и тежи 265 фута. Авторите на проекта твърдят, че в такъв бар спиртните напитки много добре се съхраняват, даже придобиват особени вкусоеи качества.
Агрегатът не е намерил приложение и е стоял в склада, докато не го видели дизайнерите на Restoration Hardware. Те решили да променят това устройство и да го използват за съхранение на спиртни напитки, преобразувайки го на бар.
Когато е затворен, всеки ще се озадачи от формата му и ще се замисли за предназначението му, но когато се отвори всичко си идва на мястото.

Грималди, известен италиански клоун, бил много тъжен. Пристигайки в един от големите градове, той решил да отиде при лекар, да поиска съвет как да се отърве от тъгата си.

Докторът без да знае кой е дошъл при него, му препоръчал различни неща. Грималди му казал, че е опитал всичко, но нищо не му е помогнало.

– Тогава идете в цирка. Дошъл е един известен клоун. Чуйте го той притежава такова остроумие и чувство за хумор, че всички се заливат в смях. Идете, ще се посмеете и тъгата ви ще си отиде.

– Уви, – казал пациентът с голяма горчивина, – аз съм този клоун.

Другите разсмивал и развличал, но той нямал мир, спокойствие и радост.

Да се утешаваш в наслаждения е опасно. Да утешаваш сам себе си е неразумно. Утеши се в Господа, това е умно и разумно. Утехата от скърбите идва тогава, когато се доверим на Бога.

Исус Христос изцелява човешките души от униние и гнетяща мъка.

Една врана като гледала как гъските се готвят да отлетят на юг, решила да замине с тях. Водача на ятото, когато разбрал желанието на враната, строго я погледнал и й казал:

– Ти не си прелетна птица, как ще летиш с нас?

Враната самонадеяно отговорила:

– Аз съм силна и ще успея!

– Както искаш, – казал водачът, – ще полетим и ще видим.

На сутринта ятото тръгнало, а с него и нашата героиня. Когато се спрели да нощуват, познайте кого нямало сред ятото? Да, вие сте абсолютно прави!….

Накрая, когато слънцето почти прибрало лъчите си, между почиващите птици се приземила уморена, гладна и разрошена врана.

Водачът дошъл при нея и казал:

– Врано, помисли си добре! Ние ще летим през морето. Три дена няма да спираме никъде за почивка. Няма да успееш!

– Глупости! Аз съм силна! Всичко мога! Ще успея!

На сутринта ятото отново продължило пътя си.

Три дена след като гъските прелетели морето, на хоризонта се появила черна точка. Да, това била враната. Изглеждала зле, едва дишала. Не била в състояние да каже нещо.

Гъските се събрали край нея, а водачът казал:

– Да, врано, ти наистина си силна! Ти успя!

– Оставете! Силна съм, но каква голяма глупачка съм!?