Мъж погребвал съпругата си.
На гроба стоял до свещеника, а по лицето му се стичали сълзи.
– Обичах я, – прошепнал той.
Свещеникът кимнал с глава.
– Искам да кажа….. наистина я обичах.
Мъжът рухнал.
– И веднъж почти й го казах.
Свещеникът го погледна тъжно и си помисли: „Нищо не ни тежи повече от нещата, които не сме казали“.
Знаете ли какво битово оръжие за „убийство“ е символ на власт в много страни на Африка, Азия и Океания?
Мухобойката е не само полезен битов елемент, но и символ на власт в много страни на Африка, Азия и Океания.
Например в Тайланд една от кралските перли е бухалка за мухи. Дръжката ѝ е изработена от гравирана слонова кост, а космите са взети от опашката на слон албинос.
Освен това мухобойката е изобразена на герба на територията на Американска Самоа.
Приблизителен еквивалент на израза „куфар без дръжки“ в английски език се явява идиома „бял слон“.
Той идва от една традиция.
Когато сиамския крал дарявал животно на знатен човек, който не му харесвал, му давал бял слон.
Според свещения си статус белите слонове не трябвало да работят, но бремето по поддържането на тези животни, рано или късно разорявало собственика им.
До 1873 г. японското деление на деня по часове се отличавало от това на запад.
В Япония денят традиционно се е делил на еднакъв брой часове. Това ставало по особен метод в зависимост от годишните времена.
Денят се разделял така: от изгрев до залез слънце и от залез до изгрев, всяка от тези части съдържала шест часа.
По този начин, летните дни били много по-дълги от зимните, а нощните – обратно.
През 16 век японски майстор се научил да прави часовници, използвайки донасяните му от западните търговци.
Той измислил как да адаптира равномерния европейски циферблат към менящия се японски. Съответната настройка се осъществявала не автоматично, а ръчно.
Чак през 1873 г. японското правителство утвърдило в страната грегорианския календар и заедно с него еднаквото разпределение на деня.
Мерилин Хики, преподавател от Денвър разказва за човек, който два пъти е спасяван от един и същ ангел в две различни страни.
За първи път Люис срещнал ангел, когато бил затворен в собствената си страна. През това време е имало усърдна молитва за него.
Веднъж през нощта при Люис дошъл човек облечен като полицай и му отворил вратата на килията. Той само му казал:
И изчезнал. Тогава Люис разбрал, че е видял ангел.
По- късно той напуснал страната си и отишъл в Америка. Веднъж през нощта в Колорадо, когато трябвало да пресече планината, всички го предупреждавали, че ще ма снежна буря. Пътищата били непроходими. Но Люис знаел, че ако тази нощ не пресече планината, няма да може да отиде на предвиденото богослужение.
Няколко минути след като започнал прехода през планината, той видял на пътя човек. Спрял колата и го взел със себе си. По пътя беседвали за Божието царство. Когато минавали през един по-добре осветен участък, Люис забелязал, че „човека“ до него е същия, който го бил извел от затвора. Когато преминали планината, спътникът му се „изпарил“ от колата.
Ангелите са служебни духове, които се намесват във всяка трудна минута за нас и запазват живота ни, за да можем усърдно да служим на нашия Господ.