Учените са открили, че мълнията не е уникално явление само за Земята. Например, тя редовно се наблюдава на Марс и Сатурн. До скоро не беше известно, че мълниите могат да възникват не само в атмосферата на планетите, но и сред космическото нищо. Освен това мощността на такива разреждания се равнява на трилион земни мълния.

Потресаващ въображението електрически разряд е бил открит близо до галактиката 3C303. Дължината на тази „мълния“ се оценява на 150 000 светлинни години, 50% по-дълга от Млечния път.

Как е възможно това?

Подобно на повечето от най-големите явления в космоса, този разряд е извикан от примадоната на вселенската сцена черната дупка. Астрономите вярват, че супермасивна черна дупка в центъра на 3C303, има необичайно силно магнитно поле, което от своя страна генерира електричество, което създава такова голямо електрическо разреждане, че ние сме го фиксирали във Вселената.

Тя беше нежно късче хартия. Когато вятърът нежно я докоснеше, тя пърхаше щастлива от оказаното й внимание.

Един ден откри, че някой я бе покрил с тъмни чертички и завъртулки. Това бяха букви изписани с мастило.

Изведнъж се разстрои и започна да се оплаква:

– Кой ме е нацапал? Как е посмял да ме докосне и така да ме загрози?

Горката, тя не разбираше, че това „загрозяване“ ще я запази от унищожаване.

Хартията се пази единствено заради ценността на думите върху нея.

Внезапно в коридора се разнесе детски плач. Бързо последва едно: „Шшшшшт“ – вероятно майката се беше намесила в момента. Тодор също го чу.

– Това дете ми напомня за нещо, – рече той – което мъдреците са ни учили. Когато бебето се ражда, ръцете му са стиснати. Ето така.

Той сви ръцете си в юмрук.

– Защо? Защото бебето не знае нищо по-добро от това, да грабне всичко. Целия свят е негов. Но когато човек остарее и умира, какво прави? Отваря си ръцете. Защо? Защото си е научил урока.

Младежът слушащ до сега дългото поучение, изведнъж трепна и попита:

– Какъв урок?

Тодор се взря в очите му, сякаш го питаше: „Още ли не си разбрал?“ Махна с ръка и продължи:

– Не можеш да вземеш нищо на оня свят със себе си.

Любовта трябва да се изпитва. Тя се променя. Може би не разбираш какво искам да ти кажа?

Любовта от типа на физическото увлечение: „Той е толкова красив, тя е чудесна“ – може да изчезне.

Щом нещо не върви както трябва, този вид любов може да излети през прозореца. Но от друга страна, истинската любов се самообогатява. Тя преминава през проверки и става по-силна. Любовта се доказва с действия, не само с думи.

Когато тя казва:

– Как можеш да ме питаш дали те обичам? Погледни всички онези неща, които съм направила задно с теб. Как би нарекъл всичко това?

Този вид любов, който осъзнаваш, че имаш чрез живота, който сте си създали заедно с любимия, е траен.

Едни и същи неща в живота могат да бъдат добри или лоши в зависимост от това какво правим с тях, как действаме с нашата свободна воля. Словото може да благославя или да проклина. Парите могат да помагат, но могат и да разрушават. Наукта може да  лекува, но може и да убива.

Дори природата работи за нас или против нас. Ето, огънят може да топли, но може и да изгаря. Водата може да подържа живота, но може и да го удави в наводнение.

Никъде в историята на Сътворението, не намираме думата „лош“. Бог не е създал лоши неща.

Това означава ли, че Бог ги е оставил на нас?

Може би, понякога Бог свива юмрук и казва:

– О, не прави това, ще попаднеш в беда.

Тогава може би ще попиташ:

– Защо Бог не се намесва? Защо не премахне злото и не наблегне на доброто?

В самото начало Бог каза:

– Ще поставя този свят в ръцете ти. Ако ръководя всичко, тогава ти нищо не ръководиш.

Затова бяхме създадени с късче божественост в нас, но и с нещо наречно „свободна воля“. Бог ни наблюдава всеки ден и с любов ни моли да правим правилните неща.