Ексцентричен 62 годишен бизнесмен решил буквално да погребе чисто новия си Bentley Flying Spur, след като гледал документален филм за Древния Египет, в който се разказвало за фараоните и техния навик да погребват с тях всичко, което са използвали във живота си на земята, включително слуги, украшения и домакински съдове.
Бизнесменът вдъхновен от такъв подход, спрямо устройването в задгробния живот, си купил чисто нов Flying Spur за 310 хиляди фунта стерлинги. В края на краищата няма да се вози в употребявана кола и каква е разликата в кой свят прави това?
След покупката бизнесмена започнал да копае съответстващо място за колата до гроба си. Последното убежище на водещия модел Bentley  било в задния двор на дома му.
Вероятно „съвременния фараон“ е решил, че ако постави колата си близо до дома, ще опрости „доставката“ й на онзи свят.
Интересното е, че през 2009 г. милионерът е прекарал в кома 63 дена. За този период два пъти официално са го обявявали за мъртъв и два пъти са викали свещеник за последно причастие. Но всеки път упоритият бизнесмен успявал да се измъкне на този свят.

Един фермер пътешествал със сина си. По пътя сина разказвал на баща си история, но увлечен от фантазията си, той вмъкнал порция лъжа. Бащата се досетил за това и за да засрами сина си му казал:
– Скоро ще стигнем до един мост. Но той е вълшебен, различава лъжата от истината. Така че, когато човек лъже, мостът се продънва под краката му и излъгалия пада във водата.
Когато чул това, синът се изплашил и признал на баща си, че го е излъгал. Но въпреки всичко, когато фермерът минавал със сина си по моста, той се счупил и двамата се намерили във водата.
Когато пътешествениците се добрали до брега, бащата казал на сина си:
– Този мост съвсем не беше вълшебен, аз те излъгах.
Лъжите даже и при най-добронамерени подбуждения, могат да доведат до неочаквани последствия.

Жител на Колорадо е могъл да оцелее в наводнен автомобил, където малка въздушна възглавница в купето му дала възможност да диша. Божия милост и благодат.
При опустошителните наводнения в Колорадо, автомобил, в който шофирал Рой Ортиз, бил отнесен в едно езеро заедно с други коли от шосето. Ортиз се оказал затворен в затопления си автомобил два часа, докато не го извадили спасителите.
Докато бил в автомобила си Рой намерил въздушната възглавница, която му помогнала да диша цели два часа. Времето, през което очаквал да го извадят от водата му се сторило цяла вечност.
Разбира се той бил много уплашен, но до като чакал се молил на Бога и пеел. Надявал се, че от службата за спешна помощ, на които успял да позвъни, ще пристигнат преди автомобила да се напълни с вода.
Когато след два часа спасителите могли да се доберат до Ортиз, те се съмнявали, че още е жив, но когато чули виковете му за помощ, разбили стъклото и му помогнали да излезе от потъналия автомобил.
Джон Кук, един от спасителната група, която извадила Ортиз казал, че това е цяло чудо да го намерят жив след два часа.

На един мъдрец му задали следния въпрос:
– Какво е това обида?
Мъдреца не бързал да отговори, допил си чая от порцелановата чашка и казал:
– На дъното на моята чаша е останал малко чай. Мога ли от това да изпитам обида? Ако не ми се пие повече, за мен това е безразлично. Но ако желанието ми не е утолено, то аз ще добавя още малко чай и останалата капка ще се разтвори в новата порция. И всичко това ще изпия.
Така е и с чувството на обида.
Човек сам взема решение, да се изложи безкрайно на болезнената обида или да направи така, че тя да се разтвори в полезно нещо за него.

Произведението си „Десетте малки негърчета“ Агата Кристи е смятала за едно от най-добрите си, но на много малко места е издадено с оригиналното си заглавие.
Основно романа се нарича „И никой не остана“, по последната фраза от известните броилки:
„Последният негър изглеждаше уморен,
той отиде да се обеси и никой не остана“.
Причина романа да не се появи с действителното си заглавие са американците. Те не могли да публикуват книга с такова заглавие.
По политически съображение, назоваването на книгата „Десетте афроамериканци“ някак не звучало добре.
Постепенно негрите в цялата книга, а в това число и в броилката били заменени с малки войници, дори малки моряци.