Тя беше от многобройните работнички, които  по цял ден на тънките си крачета събираха храна за мравуняка. Всяко малко парченце бе неоценимо лакомство през студените зимни дни, когато наоколо всичко ще бъде бяло, а вятърът безпощадно ще фучи, опитвайки се да обърка и заблуди всяко непредпазливо подало се насекомо.

Слънцето препичаше изобилно, но мравката бързаше. Други и бяха казали, че на близо има нива. Тя беше скоро ожъната, но от класовете се бяха отронили не едно и две зърна.

Малко зрънце се спотайваше между стърнищата. То се отрони от един клас, защото искаше да избяга. Бе слушало не един път приказки, че класовете ги отнасят заедно със зърната, след това ги отделят едни от други, а зърната мелели на брашно, от който месят пухкав бял хляб. Бе чуло, че някои от класовете се ронели още на нивата и така не всички зърна отивали в мелницата. Тогава то полюбопитствува:

– А какво става с тези, които остават на нивата?

– О, те загиват затрупани от земята под снежната пелена на снега!

Сърцето на малкото зрънце се сви от болка и мъка. Някъде от страни се обади един стар трън:

– Те умират, но от тях израстват нови класове пълни със зърна.

– Колко е хубаво това!

И зрънцето се замечта. Видя се в непрогледния мрак на черната земя. Заспа затрупано под завивката на пухкавия сняг и след време се събуди. То беше нежно стръкче протягащо ръст нагоре. Мина време и в него зашумяха безброй гласчета. Това бяха малките зрънца.

А сега лежеше на голата земя и си мислеше дали ще се сбъдне всичко, което бе видяло.

Мравката радостно опря крака в нивата и си каза:

– Най-после стигнах! Ще си почина малко и ще го намеря….зрънцето за моя мравуняк.

Докато си почиваше погледа й бе прикован от зрънцето, което лежеше близо до нея. Радост изпълни сърцето й.

– Какво ще правиш с мен? – попита зрънцето.

– Ще те занеса в мравуняка, а там ще послужиш за храна през зимата, – отговори мравката.

Едри сълзи закапаха от очите на зрънцето.

– Моля те, покажи ми милост. Ако се изпълни най-голямото ми желание, ще се върна при теб не само, а със сто такива като мен.

Така и стана.

Смъртта дебне на всяка крачка в този свят, но ние бавно и внимателно се измъкваме, като се освобождаваме от нейната зловеща хватка. Егоизмът, омразата и гордостта са очевидните противници на живота, а любовта и самопожертвувателността ни дават нови порции живот.

Едва ли е нужно да отидете далече за да вкусите от горчилката на ежедневието. Долавяме я във всеки офис, в семейството, на работното място навсякъде, където има хора.

Заразата на егоизма доминира с притежателните си местоимения: моите мечти, моята кола, моите неща, моя начин…… Сами сте усетили колко е свиреп този гигант.

Но от време на време в суматохата и смрадта проблясва искрица любов и милост. Някой е споделил малкото, което има, друг е извървял една миля с теб, за да те утеши, трети те спира да не направиш нещо, за което по-късно ще съжаляваш.

А защо да не бъдеш това именно ти? Защо да не дадеш старт на промяната за по-добър живот?

Работният ден свърши и домакините се юрнаха към магазините. Ако кажехме, че това е точното време за образуване на опашки, щяхме да ударим джакпота.

Уморени с натежали глави от проблеми. Хората бавно пристъпваха един зад друг, за да вземат необходимите продукти за в къщи.

Една жена накупила доста неща, задържаше опашката като се чудеше, кое в коя торба да смести, защото те вече бяха препълнени. Мъж прехвърли 50-те неспокойно пристъпваше от крак и от време на време си гледаше часовника. Изведнъж вдигна глава, посочи ролките тоалетна хартия, които жената с голямо усилие едва набутваше в една от чантите и попита:

– Извинете, госпожо, за какво ви е това? – обходи опашката с поглед, усмихвайки се хитро и едва доловимо намигна приятелски.

Жената беше притеснена и ядосана. Тя изгледа войнствено мъжа и каза назидателно:

– Я не се правете на неандерталец! Какво използвате в тоалетната? – победоносно вдигна глава, искайки да каже: „На какъв ми се прави този. Ама и аз му го казах, както трябва“.

Мъжът, правейки се, че не разбира за какво го питат, добави невинно:

– Вода!

Жената почервеня като нагорещен вулкан, готов веднага да изригне, а опашката се залюля от едва доловим смях, който заплашваше да я залее.

От тях сме взели да не правим всичко симетрично, а различно, но в огледален образ. Благодарение на това нововъведение в магазините, търгуващи с определена стока няма опасност от кражби.   От тази стока на рафтовете се поставя само по единият елемент в нея. Върху нея се оказва голямо налягане. Каква е тази стока?
Помисли внимателно, напрегни си мозъка и намери верния отговор!
Отговор: иквубо
Коментар: Древните гърци първи са започнали да правят обувките различни, за десен и ляв крак. В магазините, можете да вземете обувка да я огледате и да я премерите, без някой да се страхува, че можете да я отмъкнете. Тъй като на щанда е изложена само едната, а другата се доставя от склада при поискване.
Обувките изпитват голяма налягане и натиск. Не напразно казват за по-слабохарактерни мъже, че са „под чехъл“.

В момента екипи от цял ​​свят провеждат мащабно проучване на различни материали, които могат да се използват за ефективно производство на биогорива. Изследвани са растителни източници като просо, царевични стъбла, водорасли и много други.
Скоро  експерти от Университета на Уисконсин – Медисън са установили, че най-обещаващ източник като суровини за производство на етанол е кравешкия тор. Той се използва за производство на биогорива, суровини за текстилната промишленост и торове.
Основа на предложението на специалисти се явява процеса на разлагане на тора, при който се получават различни влакна за различни цели. Определен тип влакна с успех могат да се приложат в текстилната промишленост, други да се гранулират и да се включат в състава на високо ефективни торове, а от трети може да се получи биогориво.
В процеса на разлагането, извършващ се без достъп на кислород, се задействат уникални полимери със специална структурна форма, с разработката на която се занимава компанията  Soil Net LLC. Благодарение на този сложен състав на кравешкия тор, подложен на разделяне се получават различни компоненти, които се сортират.
Учените смятат, че предложения от тях процес може да бъде много полезен, както за малки мандри, така и за големите заводи за производство на биогорива от кравешки тор и минерални съставки.
Наред с другите неща, получаването на биогориво от кравешки тор ще помогне на земеделските стопани да намалят отрицателното въздействие на фермите върху околната среда, което включва миризма, емисии на парниковите газове и замърсяване на почвата и подземните води.