В банката на Швейцария е предложено да се съхранява неизвестната картина на Леонардо да Винчи, на която е изобразена покровителката на художниците от епохата на Възраждането Изабела д`Есте, съпруга на марграфа Мантуа.
Платното принадлежи на италианско семейство с богата история на колекциониране. Те са събирали произведения на изкуството в продължение на 400 години.
Специалистите са направили радиовъглероден анализ на картината, която има размери 61 на 46,5 сантиметра и са установили, че е създадена през Възраждането. Освен това съобщението се опира на думите на Карло Педрети, италиански специалист по наследството на Леонардо да Винчи, който е заявил, че е видял портрета в ръката на майстора.
Основно доказателство за авторството на Леонардо в момента е значителна прилика с скицата, направена от художник за портрет на Изабела д`Еcте през 1499 година, която се съхранява в Лувъра.
Изключване на клетвата над Библията при даване на показания
В британските съдилища искат да изключат клетвата над Библията поради церемониално богохулство.
Съдиите във Великобритания предполагат, че свидетелите и обвиняемите по време на полагане на клетва над Библията не го взимат на сериозно и за това предложили да се спре да се споменава Бог при тази церемония.
Съдията Иън Ейбрахамс от Бристол казва: „Предлагам да се премахне свещената книга от процеса. Вместо това хората наистина трябва да покажат, че разбират, че могат да бъдат изпратени в затвора, ако не кажат истината“.
Вместо клетва над Библията свидетелите могат да обещаят, че ще говорят истината без да споменават Бога.
Членовете на Асоциацията на съдиите, която обединява 23 000 съдии, ще обсъди предложението в Кардиф на 19 октомври.
Ако бъде одобрено, то ще бъде разгледано в Министерството на правосъдието.
Телефон зареден от мълния
Необичайните експерименти са доста популярни в наши дни. Методът за зареждане на мобилен телефон с мълния може да се нарече просто уникален. Финландска мултинационална компания Nokia и Университета на Саутхемптън твърдят, че използват изкуствено създадени мълния за зареждане на мобилен телефон Nokia Lumia 925.
В случая се използва променлив ток от трансформатора, 200 000 волтова мълния била „изпращана“ през промеждутък от 30 см, благодарение на което са получени светлина и топлина, подобни на тези при удар на мълния.
Това откритие доказва, че устройство може да се зарежда с ток, който преминава през въздуха, а това е огромна стъпка към разбирането на природните сили, като мълния, както и използването на енергията.
При това у телефоните не са се наблюдавали никакви повреждания. Зареждането на устройство с ток от въздуха предлага невероятна перспектива за бъдещето.
Получената в лабораторията мълния има много малко общо с атмосферно явление, което ние наричаме мълния.
Потенциалните ползи от този експеримент са, че той подтиква разработчиците да изградят нови методи за зарядни устройства.
Истинският баща
Основното призвание на мъжът е бащинството. Семейството за детето са майката и бащата. Те са му еднакво нужни и двамата.
Мисля, че една от характерните черти на мъжкия характер е отговорността, за любимата жена, за децата, за своя дом…., за всички тези, който разчитат и се надяват на него. Отговорността е най-пълният израз на бащинство.
Негативният образ на бащата или безотговорността му пораждат чудовищни войни. Казваме, че Бог ни обича като баща, а децата виждат баща, който не ги обича и не иска да знае изобщо за тях. Няма да задълбавам в тази язва от живота, но мисля, че отношенията между баща и деца са дълбоко вкоренени в нашата човешка природа. Когато детето не познава баща си, то тъгува и много иска той да бъде до него. Деца растящи без баща не възприемат такова положение като нещо естествено.
Отношението между Бог и човек е един вид първообраз на връзката между баща и деца. Ако такова взаимоотношение липсва в човешкия живот, то може да се възстанови ако се погледне към евангелския първообраз.
Главната черта на майчинската любов е стремеж да укрие детето си от всички трудности и опасности на света. Логиката на бащината любов е друга, да защити детето от несгодите, които детето още не може да преодолее самостоятелно и да го научи да се бори с тези, които са по силите му. Не случайно съществува израз „да се скрие зад полата на майка си“, но няма фраза като „да се скрия зад татковите панталони“.
Това е така, защото бащата от една страна защитава и пази, но от друга ти помага да бъдеш силен в труден момент.
Когато се близо до децата започваш да разбираш, че всяка твоя постъпка, всяко изказано изречение, всичко, което вършиш пред очите им е образец на поведение, а това определя и по нататък живота им.
За това, мъже, бъдете истински земни „авва“ за децата си.
Забавен диалог
Тръгвам към блока и както обикновено пенсионерите седят на пейката, децата крещят и викат на детската площадка, а млади и стари са излезли да се насладят на последните топли есенни лъчи.
Вече към блока чувам неопределено мучене и гледам насреща се придвижва с несигурна крачка нашият съсед.
Той е рибар, но често обича да си попийва. Обикновено се губи една година по моретата, а след това се подвизава наоколо, зареден с няколко чашки алкохол. Винаги е весел.
Разтърси ръката ми и нещо нечленоразделно излезе от устата му. Някаква пияна абракадабра съпроводена с продължително съскане, след което следваха непонятни гласни и съгласни звукове.
Тук моя „процесор“ блокира и аз замрях с поредното глупаво изражение на лицето, опитвайки се да анализирам чутото и да оформя някаква смислена фраза.
Изведнъж се сетих, че при всяка наша среща той все се оплаква, че не може да оформи документите си са поредното пътуване по море, поради неотстъпчивата ни бюрокрация, но тъй като гласът му звучеше радостно реших, че този път е успял навреме със всичко. За това му казах:
– Браво! Поздравявам те! Желая ти успех!
Едва доловимо усещам, че някой ме дърпа за ръката, гледам съседката, която живее под нас. Усмихва ми се и ме пита:
– Защо си такава?
– В какъв смисъл? – недоумявам аз.
– Човекът ти казва, че много те уважава, а ти…..
– Какво? – заливам се в смях. – Стори ми се…..Забавен диалог се получи между нас.
„Ти с твоя обичаен репертоар“ – изненадва ме моята „душевна глухота“.