Станцията ще се намира в селището Келхе, което се намира на югозапад от втория по големина град в Исландия Акурейри. Това място е идеално за нощни наблюдения на Северното сияние.
Създаването на постоянни станции за наблюдение на това явление е от съществено значение за насърчаване на научното изследване на космоса, безопасно изпълнение на проекти в пространството и гарантиране безопасността на човешките дейности в него.
Предвижда се станцията да започне работа още тази зима.
През 1989 г., на Южния полюс е създадена втора китайска изследователска станция “ Чжуншан „, а през 2004 г. на Северния полюс е създадена първата китайска научна станция “ Жълтата река“. Освен това, те са разположени почти  на южния и северен край на едно и също магнитно поле. Така двете станции могат да наблюдават постоянно Северното сияние през деня. Да се наблюдава това явление през нощта до сега не е имало реална възможност.
На строящата се китайско-исландска станция ще могат да се правят дълговременни, непрекъснати и комплексни наблюдения на Северното сияние, които ще запълнят бялото петно ​​в областта на изследванията на Китай за Северния полюс.

Много спортове произлизат от ежедневната дейност на наши предци: лов, риболов и разбира се, военни изкуства.
Древните гърци имали непобедими военни кораби – триери, гребците, на които били роби. На всеки кораб били по няколко десетки. Гребците трябвало да се командват, за да гребат ритмично и триерата да върви плавно.
Бил установен определен темп, 22 загребвания в минута. Отчитал ги надзирател с камшик. Само някой да се забавел за малко, камшика влизал в действие.
На врата на всеки роб имало верига с дървена круша. Ако някой от гребците застенел, надзирателят пълнел устата му с тази крушовидна форма, за да не сее паника и да не пречи на другите да слушат отмерването, необходимо за равномерното гребане.
Надзирателят на кораба бил човекът, който управлявал кораба. На гръцки се е наричал кибернетос.
Защо Хорберт Винер е дал на новата наука името на надзирателя на такъв вид кораб? Той е имал в предвид не надзирателя, а управляващия кораба. Защото кибернетиката е наука за управлението.

Рибари задърпали мрежата. Тя била тежка. Те се радвали и танцували, предвкусвайки голям улов.
Но когато извадили мрежата в нея имало съвсем малко риба. Тя била пълна с камъни и пясък.
Рибарите започнали да се ядосват. Били раздразнени не толкова от неуспеха, колкото от това, че се надявали на много повече.
Сред тях имало един старец. Той казал:
– Стига сте се мръщили. Мисля, че тъгата и радостта са сестри. И колкото се радвахме на това, което очаквахме, толкова и ще тъгуваме, че не сме го получили.
Трябва добре да се вгледаме в промените настъпващи в живота. И да не се заблуждаваме в успехите, сякаш те са вечни за нас. Дори и след ясен слънчев ден може да дойде буря с проливен дъжд.

В Япония и Южна Корея на 14 февруари празнуват празник различен от този, които се отбелязва в западните страни.
На този ден само жените правят подаръци на мъжете, в повечето случаи това е шоколад.
През 1980 г. асоциацията на сладкарите в Япония успешно стартирала нов празник на 14 март, така наречения „Бял ден“, когато жените очакват подаръци от мъжете, които трябва да са по-цени от получените предния месец.
В допълнение към тази дата корейците измислили „Черен ден“ – 14 април, когато никой на никого не подарява подарък, но хората отиват на ресторант и ядат черна юфка в знак на траур за самотата си.

Финландски писател Й.Л. Рунеберг разказва за селянин, който имал слаба реколта. Съпругата му била недоволна, постоянно роптаела. Той я увещавал:
– Трябва да бъдеш търпелива, да се молиш и да продължиш да се трудиш.
И той продължил да работи усърдно в очакване на новата реколта.
На следващата година, отново нямало добра реколта. Жена му била огорчена, но селянинът продължил да работи, молил се още по-усърдно и се надявал Бог да промени нещата.
На третата година реколтата била много добра. Жената се радвала и уговаряла мъжа си да си почине и да се възползва от запасите.
– Не, – казал селянинът, – аз ще продължа да се трудя, защото съседът имаше лоша реколта и трябва да му помогна.
Светът би бил съвсем друг, ако добродетелта беше най-голямото ни желание. Човек трябва не само да вярвате и да мисли за Бога, но да бъде и добродетелен.
Добродетелността не е нищо друго освен проява на любов в различни форми.