Перуанският актьор и природозащитник Ричард Торес се „оженил“ за дърво от Аржентина.
По време на церемонията женихът бил облечен с костюм, а на главата имал синя шапка. Той връчил на своята избраница букет цветя и я целунал. Свидетели на сключения необичаен съюз били приятелите и роднините на младоженеца.
Новоизпеченият съпруг заявил, че церемонията има символичен характер. С тази церемония той искал да привлече вниманието на хората към въпросите за защита на околната среда. Според него, сега природата се нуждае от вниманието и грижите на хората.
В бъдеще, Торес планира да извършва подобни действия в цяла Латинска Америка. Преди това той е организирал няколко дейности за опазване на природата у дома в Перу.
Примерът на Ричард Торес да се ожени за дърво, не е единствен по рода си. Разбира се подобни бракове са незаконни, но жители на различни страни организират странни церемонии, на които се женят за свои питомци и любими предмети.

Нима това е възможно? Не е ли имало някакво хитруване? Не, защото тогава техниката все още не е била толкова напреднала.
Оперният певец Енрико Карузо са смятали за тенор, въпреки че неговия глас имал доста широк диапазон.
Веднъж при изпълнението на операта „Бохеми“ на Пучини, басът се обърнал към Карузо и му прошепнал:
– Загуби си гласа.
Карузо тихо му казал:
– Само си отваряй устата, аз сам ще изпълня арията ти.
И застанал с гръб към зрителите.
Практически никой от зрителите не забелязал промяната.

В притчата за добрият самарянин се разказва, как човек помогнал на друг изпаднал в беда, докато други минаващи от там не му обърнали внимание.
Психолозите Даниел Бастон и Джон Дарли решили да видят  как моралните норми влияят на човек в стресова ситуация.
За целта на една група от студенти от семинарията им разказали притчата за добрия самарянин, а след това ги накарали да идат в съседното здание и да разкажат какво са чули. На втората група било предложено да подготвят изказване за всички възможни случаи за настаняване на работа. Освен това участващите в експеримента били помолени да побързат към дадена аудиторията.
По пътя студенти видели на земята, човек нуждаещ се от помощ.
Оказало се, че тези, които се готвели да разказват притчата за добрия самарянин, реагирали така, както и втората група, участващи в експеримента. На тяхното решение влияело ограничението на времето.
Само 10 % от семинаристите, оказали помощ на пострадалия преди да отидат в аудиторията, където слушали лекция за това, колко е важно да се помага на човек изпаднал в трудна ситуация.
Какво говори това?
Можем да кажем, че с изненадваща лекота се отказваме от религията и моралните си ценности, когато ни е изгодно това.
Хората са склонни да оправдават своето безразличие с думите „това не ме засяга „, „не мога да помогнат с нищо“ или „ще се справят и без мен“. Лошото е, че това не се случва по време на бедствия и кризисни ситуации, а в ежедневието.

Канадски учени твърдят, че изпълнението на стандартните физически упражнения по време на бременността не само помага на жена да си възвърне фигурата след раждането, но и допринася за правилното психическо развитие на детето.
До този извод изследователите са стигнали, след като са наблюдавали бременни жени, които са правели физически упражнения и такива, които са странели от тях. Децата на занимаващите се със спорт жени, различават много по-добре различни звуци. Разликата е наблюдавана и тогава, когато бъдещата майка се е занимавала само по 20 минути на седмица.
Според учени от Университета в Монреал, този факт потвърждава съществуването на връзка между физическа активност на бъдещата майка и умственото развитие на бебето.

Сляпата поетеса Фани Крозби е написала повече от осем хиляди песни
Изглежда тя е имала всички основания да се обиди и да бъде недоволна от своята съдба. Но когато била вече на 85 години, казала, че не съжалява за нито един миг от живота си. Тя съвсем съзнателно се е радвала на съдбата си. Така Бог можел по един единствен начин да използва оръдието Си.
Двадесет и три години тя е прекарала в Ню Йорк, в Института за слепи, първо като ученик, а след това като учител. Узнавайки, колко много хора със съкрушени сърца погиват, тя ги призовавала за спасение с голяма любов.
Без страх посещавала затворите, за да им разкрие греха на хората пред Бога и да им разкаже колко много Бог ги обича, давайки Син Си да бъде разпънат, за да спаси хората от полагащото им се наказание.
Веднъж в един затвор по време на молитва един затворник извикал:
– Не ме подминавай, Исусе!
Бог чул молитвата му, направил го ново създание и го благословил за работник на нивата Си.
Този вопъл докоснал сърцето на Фани и тя написала прекрасната песен „Не ме подминавай, Исусе, духът ми да не загине!
Страданието не е напразно. То възпитава ума ни и облагородява душата ни, дисциплинира волята ни, очиства чувствата ни, прояснява целта на живота ни, закалява и развива характера ни.