Нийл Армстронг стъпи на лунната повърхност  и това по-късно беше наречено гигантска стъпка на човечеството.
Учените от Научно изследователския център на НАСА решили, че човечеството не само трябва да „крачи“, но и да яде.
В Лабораториите на НАСА се зародил проект „Lunar Plant Growth Habitat“, чието име показва, че американците ще отглеждат нещо на Луната.
В съответствие с плана на проекта, до края на 2015 г. на Луната ще бъдат създадени “ парници „, в които ще растат босилек, ряпа и някои видове цветя.  На този етап никой не си поставя задачата да се хранят астронавти. Това е един малък опитен блок, в която ще се наблюдава как се развиват културите при лунната гравитация.
Според инженерите на НАСА това засаждане съвсем няма да прилича на земните редове и цветни лехи.
Растенията ще бъдат засадени в специална хартия, обогатена с хранителни вещества. От време на време на корените им ще бъде подавано, на малки порции, особен разтвор, който ще стимулира растежа на растението.

Всяка пъпка се разтваря, когато настане времето й.
Не я насилвайте да стане цвят.
Не огъвайте венчелишчетата.
Те са много нежни. Ще ги нараните.
Почакайте!
Те ще се разтворят сами.
И тогава ще бъдете във възторг.
…..
И ще сте готови да приветствате красивото създание.
Щастие е, да виждаш как израства и разцъфтява неповторимото!

Жителите на словашкия град Миява, който се намира на границата с Чешката република, преживя истински шок, когато открили, че водата в реката, намираща се наблизо е станала кървавочервена. Първи забелязал плашещото изменение на цвета на реката 65 годишния Роман Подбрезов, когато правел сутрешната си разходка.
– Аз се разхождах по улицата, когато забелязал, че цвета на реката Миява течаща в центъра на нашия град, се е променил до неузнаваемост. Тя придоби цвят на бордо, напомняше ми на човешка кръв. Това, което видях, беше като във филм на ужасите. Не можех да повярвам на очите си. Точно през града течеше кървава река – споделил Роман.
Скоро новината се разпространила наоколо, много граждани започнали да се паникьосват, казвайки, че аномалията е символ на злото и не носи нищо добро.
– Това изглежда наистина зловещо. Снощи минах и всичко си беше наред, а на сутринта изведнъж всичко се промени. Сега реката изглежда така все едно, че са убили много хора или нещо подобно. Аз не съм суеверен. В града никога не е имало серийни убийци, за да говори за масови убийства, но това, което се случва, е в явно противоречие с нормалното – казал един от местните жители.
Тези настроения на гражданите принудили полицията да разследва инцидента. Според първата и единствена версия, причината, поради която водата в реката е станала кървавочервена е може би проблем с пречиствателните съоръжения в кланицата, която се намира в съседство с Миява.
– Може би, оцветяването на водата в червено да идва от убитата рибата, настъпило поради замърсяване с отпадъците от кланицата. Ние все още сме в процес на търсене на източника на замърсяване , – заявил представител на местната полиция.

Една американска компания се готви за нов всемирен потоп. Но може би те имат и друга идея. Когато планетата се пренасели и хората станат прекалено много, конструкторите от тази фирма са предложили свой „Кораб на свободата“.
Това е името, дадено на новия бъдеще плаващ град, в който, според предварителните оценки, могат да живеят 50 хиляди души, а ще остане място и за гостите.
„Кораб на свободата “ ще се състои от 25 етажа, в които ще се побере всичко необходимо за градския обитател: училища, летища, паркове, музеи, търговски центрове, болници и други.
Плаващият град ще тежи 2,700 милиона тона, толкова много, че на теория, никога няма да бъде в състояние да акостира. Оказва се, че той завинаги ще плава някъде в океана.
Градът ще се захранва със слънчеви батерии и енергията на вълните. На всеки две години корабът ще обикаля света.
И разбира се, това ще бъде най -големият кораб в света, ако го построят някога. Сега представителите на фирмата, разработващи проекта в продължение на няколко години, търси пари, за да осъществят мечтите си в реалност.

Живял на света един цар, който не можел да се съгласи с мисълта, че накой стои по-високо от него. Веднъж той повикал своите министри и ги попитал:
– Кой от нас е по-велик Бог или аз?
Министрите затреперали от страх. Тъй като били достатъчно умни, помолили царя преди да отговорят, да си помислят. Повечето от тях били вече стари и не искали да се подложат на гонения и да нарушат щастливия живот на семействата си. Но те били и достойни хора и не искали да гневят Бога. Дълго оплаквали постигналото ги нещастие, но изведнъж инициятивата поел най-стария министър.
– Оставете на мен, утре аз ще говоря с царя, – казал им той.
На следващия ден, когато целият двор бил събран за тържествения прием, дошъл и този стар министър. Той бил спокоен, ръсете му били смирено прибрани, а челото му било намазано с бяла пепел. Той се поклонил на царя и казал:
– О, господарю, ти несъмнено си по-велик.

Царят засукал мустаците си и изправил глава.

А старият министър продължил:
– Ти си несъмнено по-велик, защото можеш да ни прогониш от царството си, а Бог не може, защото Неговото Царство е навсякъде около нас и ние няма къде да отидем от Него..