Триизмерната технология за печат вече се използва в много области, от медицина и космическите изследвания до производство на оръжия и играчки.
Създател на сайта SpritesMods Джероен Домбург е построил 3D- принтер, с който е създал оригинално забавление за парти на 25-тия рожден ден на приятеля си.
Той поискал да предложи на гостите желирани изображения. Имал на лице чаша с желе, съдържаща алкохол. Като събрал хранителен оцветител в шприц, той успял да създадат триизмерна фигура в желе. Партито били голямо, така че всичко да се прави ръчно е било без мислено.
Тогава от старите дискови устройства и дървената дъска на  Домбург построил 3D- принтер. Снабдил го с игла от шприц, чрез която се подава оцветител на стандартен шприц с бутало. Полученото устройството, не изглежда много  представително, но важното е, че работи.
При това този 3D принтер е доста малък и може да се захранва от обикновен ноутботичен акумулатор. Той може да се носи удобно в джоба за поредното празненство.
Като “ мастилото “ се използва бананов ликьор с царевично нишесте и хранителен оцветител. За да може субстанцията да е с гелеобразна консистенция, тя се загрява в микровълновата печка.

Полицията в Египет е съобщила за намирането на  древната статуя на сестрата на Тутанкамон. Тя е била открадната по време на бунтовете през август. Скулптурата от варовик се смята за изображение на Анхесенмон.
Статуята бе сред стотици други артефакти , откраднати от музей в Малави по време на протестите срещу Мохамед Мурси.
Полицията успяла да попадне по следите на похитителя, който се оказал собственик на кафене на базара в каирския квартал Хан ел Халили.
Статуята е в добро състояние и се нуждае от малко реставрация.

С идването на мода на демокрацията в света, въпросът за творчески гражданско неподчинение става от първостепенно значение.
Организация CIRCA е сдружение на клоуни във Великобритания, която е специализирана в протестите срещу правителството. Групата е придобила известност след серия от протести срещу войната в Ирак през 2003 г. и срещу Джордж У. Буш.
Те биха могли да работят в цирковете и да не се безпокоят за глобалните и политическите проблеми. Въпреки това, английските клоуни се занимават със социалното разслоение, войните …… Тези активни клоуни се наричат „Армия на клоуните бунтари“.
В армията можете да дойде някой от улицата и да се обучи. За начало, който желае да се превърне в бунтар трябва да намери в себе си клоуна. Тогава се научава на гражданско неподчинение и палячовщини маневри. Демонстраторът трябва да може да маршируват в крачка.
Клоуните бунтовници смятат, че планетата е безкрайна война : войната на пари срещу живота, на печалбата срещу честта, прогреса против бъдещето.

Никое друго раждане на бог или детство на мъдрец не ни напомня Рождество.

Истината е, че въздействието на тази история върху човешката природа има много специфичен и индивидуален характер. Това не е легенда или животоописание на велик човек. Тази история ни изненадва от вътре и ни трогва до сълзи.

Сякаш в самия център на скромния си дом откриваме скришна стая, за чието съществуване не сме и подозирали, но виждаме как от вътре струи светлина.

Сякаш в дъното на собственото си сърце откриваме нещо, което ни води към добро. То не е изградено от здравия материал на света, а от вещество, чиято сила с лекота ни докосва и отлетява. Това е онази мимолетна нежност в нас, която се е превърнала във вечност. Миг на слабост, даряващ ни по някакъв странен начин със сила и покой. Това е накъсан говор и не стигащи думи, които се уплътняват и стават ненакърнени.

Влъхвите потъват в далечни страни. В планините спират да отекват стъпките на овчарите. Само нощта и пещерата са загърнали в гънките си нещо по-човешко от самото човечество.

Христос се е родил в пещера, а християнството в катакомбите. И в двата случая имаме парадокс. Усещане за нещо презряно и в същото време вдъхващо страх.

От една страна пещерата е само място, в която могат да бъдат изхвърлени изгнаници, като боклук, но същевременно тя е скрила нещо ценно в себе си. А тираните търсят съкровището.

В известен смисъл „изгнаниците“ са в пещерата, ханджията не ги е запомнил, но царя не може да ги забрави.

Такъв парадокс се забелязва и с раната църква. Тя е била важна, но е изглеждала незначителна. От друга страна е била непоносима, защото е обявила война.

Тя е излязла на земята, за даунищожи езичеството. Не се е опитала да разруши творението от злато и мрамор, но е планирала един свят без него.