Христос се е родил в пещера, а християнството в катакомбите. И в двата случая имаме парадокс. Усещане за нещо презряно и в същото време вдъхващо страх.

От една страна пещерата е само място, в която могат да бъдат изхвърлени изгнаници, като боклук, но същевременно тя е скрила нещо ценно в себе си. А тираните търсят съкровището.

В известен смисъл „изгнаниците“ са в пещерата, ханджията не ги е запомнил, но царя не може да ги забрави.

Такъв парадокс се забелязва и с раната църква. Тя е била важна, но е изглеждала незначителна. От друга страна е била непоносима, защото е обявила война.

Тя е излязла на земята, за даунищожи езичеството. Не се е опитала да разруши творението от злато и мрамор, но е планирала един свят без него.

В Рождество има нещо дръзко, което кара камбаните да звучат като оръжия на току що спечелена битка. Във въздуха се носи неописуемо настроение, което наричаме духа на Рождество.

Той е като дим от избледняло зарево, прокънтял над хълмовете на Юдея преди две хиляди години. И днес усещаме тази атмосфера. Тя е твърде неуловима и специфична, за да се замести с обикновеното значение на думата „мир“.

Радостта в пещерата е била подобна на ликуване зад стените на крепост и радост в землянка. На това място е било скривалището от враговете, които претърсвали навсякъде, за да открият и унищожат новородения младенец.

Но тук има още нещо.

В този образ се съдържа идеята за пробив и навлизане във вражеска територия. В тази скрита Божественост се открива идеята за миниране на световните устои и разтърсване на дворците из основи.

И всичко е започнало още тогава ….. Ирод усещал земетресение под краката си и неспокойствие нахлуло в душата му.

Може би това е била най-великата тайна на пещерата.

Макар и стара тази история е твърде странна.

Ето ги напускат източните земи увенчани като царе, загърнати в тайнственост. Преданието ги е запомнило като Мелхиор, Каспар и Валтазар. Чрез тях на интересното събитие се озовава целия свят на мъдростта, който наблюдава звездите на Халдея и слънцето на Персия.

Те търсят истинските неща. Жадни били за истината. Всъщност това била жаждата им за Бога. Те са взели своята награда, но какво точно са получили?

За да разберем това, трябва да осъзнаем, че за философията се е изпълнило неизпълнимото.

Мъдреците са търсели мъдрост, а светлината за тях е станала просветление.

Още ли стоите между здравия разум и това, което ви разказват? Нима ви терзаят съмнения? Като е дар защо не е в дворец с много хора наоколо? Къде е грандиозното шествие, празненството, музиката, усмихнатите лица и множество, което се весели. Къде са суетящите се пред стаята на родилката?
Няма ги, дори и легло за раждащата няма. Родилката е опряла глава на самара…. Това става дори не и в някакъв дом, а под навес със сено и слама, задрямало магаре, наръч дърва и прашен глинен съд с вода. Няколко овце подръпват от сламата и от време на време повдигат глава.
Изведнъж се чува детски вик….
Да, така дойде Спасителят. Бебето, което се роди в яслите на един обор. Далече от дворци, палати, царедворци и тълпа съпроводена от пияни възгласи.
Но То не остана само.
Бог изпрати ангелите да донесат радостната вест, овчарите и мъдреците с дарове, за да Му се поклонят, на Него Божия Син.

Саксонецът Ролф Фогт е посланик на Рождество.
През последните 13 години, в навечерието на празника, неговата малка ферма се превръща в истинска рождествена приказка.
За да я видят идват хора от цял свят. Дома си е обиколил с около 2 километра кабели, които снабдяват 450 хиляди лампички. Ролф всяка вечер включва своето „северно сияние“, което блещука с разноцветни гирлянди.
Това не му струва скъпо, защото за икономия на електричество Ролф използва светодиоди. Електричеството, което изразходва семейството му струва толкова, колкото е цената на консумираната енергия от всички къщи наоколо.
Пенсионерът Ролф е отгледан в сиропиталище и е бил лишен от  радостта на Рождество.
Вече на преклонна възраст, той решил да осъществи детската си мечта и по този начин да даде още един повод за радост на много други.