Фобии са резултат от комбинация на външни събития, както и на генетична предразположеност. Когато изпитваме фобия, у нас се появяват симптоми като бързо и затруднено дишане, нередовен сърдечен ритъм, изпотяване и гадене.
Учудващо е, но много от доста странните фобии са свойствени за много от нас, въпреки че ние не подозираме за съществуването им.
Ето и някои от тях.
Страх от чесън
Този страх се изразява в избягването на ядене на чесън, изтръпване при вида му или усещайки миризмата му. И все пак миризмата на чесъна е полезна, тя прогонва комарите.
Съществува страх от ходене на училище.
Тази неприязън е присъща за 5 процента от населението. Страхът се корени в трудности при обучението, неспособност за справяне със напрежението в образователния процес или травматични събития, като например тормоз от съучениците.
Деца и юноши, страдащи от тази фобия, отказват да ходят на училище, оплакват се от въображаеми заболявания, избягвайте контакт с други хора.
Среща се и страх от родителите на мъжа или жената.
Характеризира се с постоянен страх или тревога при мисълта, че трябва да се общува с някой от родителите на съпруга или съпругата.
Страхът от тъщите и свекървите е в резултат от погрешни очаквания, че тъщата или свекървата ще бъдат като майката. От тази фобия страдат не малко младоженци.
Колкото и смешно да звучи има фобия свързана с брадите.
Някои хора свързват брадата с занемарени хигиенични навици на мъжете и това ги прави отблъскващи.
Някои жени смятат, че човек с окосмяване по лицето символизира “ подозрителна склонност към индивидуализъм и липса на загриженост“.
Може и да не ви се вярва, но някои хора страдат от страх да чуят добра новина.
Ние знаем, че всеки обича добрата новина и не харесва лошата, но има хора, които се страхуват от всякакъв вид добри новини.
Една от възможните причини е опасението, че зад така наречената добра новина може да се крие някаква неприятна вест. Такова лице умишлено се заобикаля с негативни или песимистични представи. Поведенческата терапия може да помогне на такива хората да придобият увереност и оптимизъм.

По време на турне в Америка към Шаляпин приближила една жена, която се представила като горещ почитател на неговия талант.
Минал четвърт час, но екзалтираната особа нямала никакво намерение да остави певеца намира.
Шаляпин не знаел как да се отърве от досадната почитателка.
Изведнъж се появил фотограф.
– Мога ли да ви помоля, господи Шаляпин, да се усмихнете? – попитал го той.
Шаляпин се възползвал от тази възможност и се обърнал към натрапилата му се събеседница.
– Трябва да се разделя с вас, госпожице. Чухте, че фотографът ме помоли да направя приятно изражение на лицето си.

Алфред Вандербилт беше аристократ, спортист и приказно богат човек.
През 1915 г. той направи бизнес пътуване на борда на лайнера “ Лузитания „. Когато корабът бил торпилиран от германска подводница, той започнал бързо да потъва.
Вандербилт бързо се ориентирал и активно участвал в спасителната операция. Помагал на пътниците да вземат своите места в спасителните лодки, слагал им спасителни жилетки.
Собствената си спасителна жилетка Алфред, оставайки джентълмен до края, дал на една непозната жена с бебе. Няколко пъти се отказал да седне в спасителната лодка, отстъпвайки мястото си на други. Освен това той самият не можел да плува.
В тази история има още един удивителен детайл. Три години по-рано, през 1912 г. Вандербилт правел сметка да се върне в Щатите на печално знаменития „Титаник“, но премислил буквално в последната минута.

Имено такъв висок дом само от дърво строят архитектите от Норвегия днес.
Зданието е проектирано за 14 етажа. Височината му е 50 метра.
Тази сграда си ума вече име. Наричат я „Treet“. В нея има 62 съвременни просторни апартамента.
Основата на новото здание е масивна колона слепена от дървета с диаметър един метър. Нов дом перфектно се вписват в модерния мегаполис и сега се намира в живописния център на Берген.
Строителството е по график. Строители планират да завършат строежа през следващата година. Независимо от факта, че сградата все още не е завършена, по-голямата част от апартаментите вече са продадени. Цените, разбира се, не са много евтини.

Естествения цвят на портокалите в топлите страни, където те растат е зелен. Техният външен слой съдържа много хлорофил, което придава зелен цвят на кората.
В по-хладните места хлорофилът се унищожава и както при листата по дърветата, които стават жълти  през есента, портокалът става оранжев.
Зелените портокали са узрели, а тези които са преминали кън оранжево, вече са презрели.
Въпреки това, хората са свикнали да асоциират зеления цвят с неузрял плод. За това много портокали изкуствено се преобразяват в оранжеви, като се подлагат на бързо замразяване и под въздействието на етилов газ, за да се отстрани хлорофила от кората им.