Неочакван гост се е появил в индийския парламент. В сградата, за да избяга от дъжда, се вмъкнала цивета – малко хищно зверче от семейство циветки, което още се нарича малайска палмова цивета.
При влизането животното се намерило в парламентската библиотека. Неговата поява предизвикала паника в охраната на комплекса. Те трябвало да извикат на помощ еколози от обществената организация Wildlife SOS, които хванли циветата и я изпратили при ветиринар.
Факт e, че животното е било уплашено хора, не по-малко, отколкото те от него, за това животинето се скрило под телевизора. В крайна сметка то получило дехидратиране и сега му се оказва ветеринарна помощ.
Това е втория случай за изминалта седмица, когато диви животни се оказват в здание, спасявайки се от проливния дъжд, който е характерен за северната част на Индия през юли-август.
На 24 юли еколозите трябвало да извадят от авиобазата на военно въздушните сили на Индия в Тугхлакабаде питон. Тогва двуметровото влечуго изпълзяло в сградата и се свило под масата.

Един човек имал затруднение със слуха и се консултирал с лекар. Лекарят правилно предположил, че човекът пие твърде много бренди и поради тази причина му отслабва слуха. Посъветвал го да престане да пие и той обещал да последва съвета му.

След време лекарят го срещнал на улицата и го попитал;

– Как се чувствате сега?

– Не е нужно да викате, докторе. Отказах пиенето и сега чувам добре.

След време отново се срещнали. Лекарят с нормален тон го попитал:

– Как си?

Но забелязал, че човекът изобщо не е разбрал въпроса му.

– Изглежда пак сте почнали да пиете, – изкрещял лекарят в ухото му – и за това сте оглушели отново.

– Сигурно сте прав, докторе, – отвърнал глухия. – Наистина взех да пия и ще ви кажа защо. Като не пия, чувам нормално. Но нищо от това, което чувам, не ми носи такова удоволствие, както брендито.

С напредването на възрастта на човек започва да му се струва, че броя на месеците в годината намаляват, а самите месеци стават по-кратки.

Времето бързо се стопява. Утрото на новия ден неусетно се превръща в уморена вечер.

Границите се размиват. Заличават се. Ето, не отминал още рождения ден, задава се следващия.

Вече няма смисъл в израза: „Да убиеш времето“. Онова, което до вчера е било здраво, се е втечнило постепенно, после се е превърнало в газ, след това в пара, докато накрая се е изпарило.

Времето е влак, а хората са пътници без билет. Те ще достигнат до набелязаната гара, ако им издържат кокалите, защото всеки път, когато ги хванат без билет, ще ги ступват и ще ги свалят от влака, а за да продължат трябва да се качат на следващия влак.

Знаете ли, че има ресторант, в който хората се хранят в пълна тъмнина?
През 2004 г. в Париж бил открит ресторант Dans le Noir целия персонал, на който били слепи хора.
Посетителите обядват тук в пълна тъмнина. Те не знаят точното меню, така че отсъствието на възможност да видят храната, им дава шанс да почувстват пореднат порция по мириса и вкуса ѝ.
С течение на времето ресторанти от такъв вид, макар и под друго название, но с подобна идея, са били открити в много столици и по-големи градове.

В ерата на плейстоцена в Южна и Централна Америка са живели глиптодони, Това са гигантски роднини на съвременните броненосци.
Техните габарити и размери са били като на Volkswagen „Beetle“.
Съществуват доказателства, че индианците са ги ловили, а черупката им използвали като укритие при лошо време.
Предполага се, че хората напълно са унищожили глиптодоните преди много хиляди години.