Аз мълчах, не казах нито една дума …. , но в страданието ми стана още по-зле и аз бях обзета от безпокойство. Колкото повече мислех, толкова по-разтревожена ставах.
Първата стъпка за пробив след като са злоупотребили с вас, независимо дали това е сексуално, физически, словесно или емоционално, сподели с някой, който може да ти помогне, за да се освободиш.
„Истината ще ви направи свободни“. Свободата идва, когато се отворите и признаете болката на някой друг.
Направено е проучване в 10 нации и е открито, че между 55-95 процента от жените, които са били малтретирани от партньорите си никога не са казали на някого, а при мъжете е дори още по-малко вероятно да се говори за това или да се потърси помощ.
Злоупотребата често е наричана тихата епидемия, защото това е най-големия, розов слон в много бракове, за които никой не иска да говори. Хората страдат в мълчание.
Има много хора, които искаха да нараняват, убиват, злоупотребяват, клеветят и осмиват, това  е списакът на всички видове насилие.
Класическият отговор на злоупотреба е мълчанието. Страхуваме се да говорим за това в присъствието на своите насилници, но мълчанието го направи още по-лошо.
Ако изпитвате това точно сега, искам да знаете, че Бог се грижи за вас. Той се интересува от вас. Има надежда. Вие не трябва да останете с тази болка, притеснение и страх.
Но първо ще трябва да спрете да си мълчите. Трябва да се говори и да се каже на някой, да му се доверите.
А когато някой сподели с вас болката и мъката си, трябва да го доведете до светлината така, че Бог да може да започне и да доведе човека до изцеление.
Как можете да помогнете на приятел, който страда? Защо мислиш, че много хора, които са претърпели насилие е трудно да приемам Божията любов?
Защото никой не ги е обичал истински и те на никой не биха се доверили. Единственият начин е познанието за Бога и Неговата безусловна любов.

През ноември 1992 г. фермер, който живеел близо до село Хокс, графство Софолк, Великобритания, работейки в полето си загубил чука. Той помолил Ерик Лаус да му помогне да го открие с помощта на метален детектор.
При търсенето са натъкнали на далеч по-интересни неща: 24 бронзови, 14191 сребърни и 565 златни монети, плюс стотици златни и сребърни лъжици, бижута, и статуи датиращи от Римско време.
Според законодателството на Великобритания, така нареченото „Хосноско съкровище“ било обявено за национално богатство.
В тези случаи правителството на Англия изплаща на намерилия съкровището пълната стойност в парично изражение на откритото. Така фермерът и Ерик Лаус получили обещетение от 1,75 милиона английски лири.
Сега това съкровище се намира в Британския музей.
А чукът так и не бил намерен. Че на кого му е потрябва този чук сега, след всичко, което се е случило?

В класната стая децата  притаили дъх, внимателно следят учителката си. Тя им се усмихва дружелюбно и ги пита:
– Какви искате да станете, когато пораснете?
Един иска да стане пилот, друг лекар, трети шофьор, ….. всяко дете споделя своята мечта.
Идва ред и на Димитър. Той гордо се изправя и казва:
– Аз искам да стана глупак.
Учителката изумено го пита:
– Но …. защо?
Момчето весело се усмихва и с настървение обяснява:
– Когато се разхождаме с татко, той постоянно повтаря: „Погледни този глупак, каква кола има само…. А я погледни този глупак, какъв дворец си е построил ….“

На преминалата в Парагвай бизнес конференция милиардерът Карлос Слим, най-богатият човек в света, е призовал работодателите по целия свят да преминат на тридневна работна седмица. Според него при тези нови условия трябва да се повиши възрастта за пенсиониране на 70-75 години.
Според господин Слим системата за заетостта на населението се нуждае от сериозна ревизия.
„Нужно е хората да работят до 70 или 75 години, но само три дни в седмицта, по 11 часа на ден. С три работни дни ние ще имаме повече време за почивка, а това ще повиши качеството на живота. Четирите дни за почивка ще имат сериозно влияние върху развлекателната индустрия и други дейности, с които човек иска да се занимава, – каза господин Слим“.
Според него това ще подобри производителностт на труда и здравето на хората.
В компнията Telmex принадлежаща на господин Слим, вече действа система за договори, която позволява на сътрудниците, които са започнали да работят в компанията още в младежките си години, да се пенсионират на 50 години или да продължат да работят четири дни в седмицата при същата заплта.
Карлос Слим не е единственият голям бизнесмен, който повдигна въпросите за заетостта и възрастта за пенсиониране.  В началото на юли, шефът на Google, Лари Пейдж призова за намаляване на работната седмица. Според г-н Pейдж, трябва да се направи преглед на съществуващата система в полза на четиридневна работна седмица и допълнителни празници. По негово мнение, намаляването на работното време, ще помогне за премахване на безработицата, тъй като ще се наемат двама души на едно работното място. До днес най-късата работна седмица е във Франция – 35 часа. Миналата седмица пълното съгласие с идеите на г-н Пейдж изрази и британският предприемач Ричард Брансън.

Жената в бяла престилка приближи леглото и усмихнато каза:

– Момиченце е. Красиво малко момиченце

„Естествено, че така ще кажат, – мислеше си Елена, докато се отпускаше в леглото, останала съвсем без сили. – Едва ли ще кажат, че детето е грозно.“

Странно, мислите ѝ бяха логични, въпреки дългите изтощителни часове, общо 36 часа 24, от които прекара в  болницата. Всичко беше придружено с внимание. Сестрите бяха любезни, акушерките също, а лекарят беше безупречен.

Помисли за майка си преживяла същото нещо пет пъти. Е, тя не е била настанена в удобна стая и за нея не са се грижили цял медицински екип, защото е раждала в дома си под надзора на местната акушерка. Странно, как беше издържала всичко това?

– Искам да я видя.

Подадоха ѝ бебето добре увито в одеяло. Малко човече с млечно сини очи и рехава златисто червеникава коса.

Погледна дъщеря си и си помисли: „Колко е прекрасно да се обичат двама души, а след 9 месеца миговете на удоволствие се превръщат в плът и кръв, в човешко същество с мозък, собствена воля, което умее да се смее, да плаче, да мрази и да обича“.

Животът ѝ бе променен завинаги. Той не беше само неин, а и на дъщеря ѝ. От тук нататък те щяха да го моделират заедно.

В този момент я заля вълна на любов, едно съвършено, всепоглъщащо и невероятно чувство. Каквото и да правеше от този ден нататък, където и да отидеше, това дете за нея щеше да означава много. Ако него го нямаше загрижеността и любовта към него щяха да останат.

Всичко се бе променило около нея, беше се преобърнало наопаки. Всичките ѝ мечти и желания бяха изместени към това миниатюрно, малко създание, което лежеше в ръцете ѝ.