„Приятел обича всякога и е роден, като брат за във време на нужда“.
Добрите взаимоотношения отнемат време, докато се изградят. Те не стават случайно. Свързани са с отглеждане, работа и време, през което се изгражда дълбока връзка с някого. Това изисква ангажираност.
„Приятел обича по всяко време.“ Това означава, че той обича дори когато е неудобно, когато не се чувства като теб, дори когато не го заслужаваш и плаща лична цена. Това е, истинското приятелство.
Приятелите са в твоя ъгъл, когато сте притиснати там. И те са с вас въпреки, че всички останали мисли, че сте сам. Те идват, когато всички останали ви напускат.
Вие не се нуждаят от много приятели, но имате нужда от няколко добри такива. Съсредоточете се върху качеството, а не в количеството. Можете да имате много познати, но това не означава нищо. Познатите ви няма да бъде с вас по време на криза. Те няма да бъде там, когато имате нужда от тях, но приятелите ще бъдат. И всяка важна връзка започва с ангажираност.
На всеки етап от живота си, ти се нуждаеш от тези видове взаимоотношения. Имаш нужда от група хора по различни причини и по различни начини. Вие трябва да се свържете с такива. Нужни са ви хора в живота ви. Не казвайте: „Аз не се нуждаят от тях сега.“ Все пак ще започнеш да се нуждаеш от тях някой ден. Трябва и вие да дадете, за да получите.
Какво мислите за този цитат от Лари Краб: „Когато двама души наистина се свързват, нещо прелива от един и в другия, което има силата да лекува душата от най-дълбоките рани и да възстановява здравето на другия. Този, който получава, изпитва радостта, че е изцелен. А този, който дава, не знае дори по-голяма радост от това да бъде другият излекуван“.

Ние традиционно купуваме таи напитка за срещи, празници, сватби или рождени дни. На Нова година вдигаме тост със шампанско с пожелания за предстоящата година.
Историята на шампанското или още така нареченото светло пенливо вино е започнала преди 350 години.
Както може да се предположи названието на това вино идва от Франция, по точно от района за производството му провинция Шампан.
Точната дата за появата на това чудесно вино с мехурчета газ може да се смята 1668 г.
Тогава абат Годинот, каноник на Реймската катедрал го описал в книгата си кати: „вино със светъл цвят, почти бяло, наситено с газ“.
Вината от провинция Шампан станали известни още през Средновековието. От съществуващите манастирски лозя монасите приготвяли вина за причастия. По традиция короноването на френските владетели ставало в Реймс. Шампанското се превърнало в неизменна част от тържествата около коронациите. Коронованите особи, били привърженици на традиционните вина. Така до 17 век за тържествата в кралските дворове са предпочитани вина от Шампан, но не пенливите.
Англичаните много харесали новото пенливо вино и благодарение на тях то се е разпространило по света. Съвременното шампанско вино Брют е направено именно за нуждите на английските потребители. Това вино става твърде бързо популярно в Европа.
Шампанското се сервира в специална чаша, благодарение на която специфичните му качества се запазват за по-дълго време.

Баща и син отишли при един часовникар.
По стените на работилницата висели много часовници с фигури на животни и хора.
Всичко там подскачало, чуруликало и издавло невероятни звуци. Бавни или много подвижни мелодии се придружвали от весели звънчета. Някои от фигурите въртели очи, размахвали ръце и крака, други клякали или се въртели във вихрен валс.
Детето удивено плахо попитало:
– Татко, това всичко живо ли е?
– Не, сине, – засмял се бащата. – Тук е жив само часовникарят.

Една вечер оживена тълпа се събрала на върха на планината, очаквали някакъв човек да говори там. Стъмнило и всеки запалил лампата, която носел.
Една възрастна жена носела със себе си много малка и изкривена лампа. Независимо от присмехите на другите, тя я запалила и заедно с другите осветила мястото, където били събрани.
Жената била много бедна и нямала пари, за да си купи хубава и голяма лампа.
Изведнъж духнал силен вятър и изгасил всички лампи с изключение на една, тази на възрастната жена. Пламъкът ѝ бил толкова малък, че вятърът не успял да го изгаси.
Всички стояли в тъмнината, само малкото пламъче проблясвало в мрака.
Тогава един човек взел малката и грозна лампа и запалил с нея останалите, а след това казал:
– Докато има дори една малка искра, надеждата не е загубена.

В зоопарка на Будапеща се е случило нещо много интересно.
На кадъра се вижда, как птица е паднала във водата и не може да се измъкне.
Мечката не остава равнодушна и се втурнала на помощ на отчаяната врана. Първо се опитва да я хване с лапи, но не се получава. След това я захапа решително със зъби и я измъкна от водата.
Всеки би си помислил, че мечката ще се възползва от ситуацията и ще се разправи с птицата. Но когато рунтавия звяр я изнесе на сушата, той изгуби всякакъв интерес към нея.