Един проповедник се срещнал с човек, който твърдял:
– Грешният човек в мен е умрял.
Заинтригуван проповедникът поканил човекът на обяд у дома си. Когато били на масата, домакинът имал търпението да изслуша разсъжденията на госта си от началото до края.
Изведнъж проповедникът взел чашата с водата от масата и я плиснал в лицето на събеседника си.
Естествено това много възмутило госта и той доста рязко и с неприлични думи, изразил своето недоволство.
Тогава проповедникът казал:
– Както виждате, предишния човек във вас не е умрял. Той просто е бил припаднал и е дошъл на себе си от чаша с вода.

Ако все още смятате, че математиката и градината са неща, които нямат нищо общо, вие грешите.
В момента учените разработват математически модел, който ще открива генетичен материал, който може да подобри устойчивостта на хранителни култури към измененията на климата.
Суша, вредители и болести могат да попречат при прибиране на реколтата и подкопават глобалната продоволствена сигурност.
На среща в Мароко водещи математици и биолози са обсъдили възможността за използване на приложната математика, за да се ускори търсенето на начини за създаване на растения, които са устойчиви на изменението на климата и въздействието на вредители.
Изследователите се надяват, че техните математически модели ще ускорят процеса на идентификация в културите  на определени черти, като например сухоустойчивост при растенията, за да се премахнат атмосферните влияния. Експертите смятат, че в бъдеще проблема с недостига на вода в някои земеделска земя ще стане още по-остър.
В момента около 40% от земята, подходяща за отглеждане на култури е засегната от суша. Използването на математически модели позволява на биолозите значително да намалят времето за отстраняване на климатичните влияния върху културите. В противен случай те ще трябва да направят огромно количество експерименти с „проба и грешка“.
В момента фокусът е върху подобряването на ечемика, пшеницата, боба, лещата и нахута.

Ако не прекарваш известно време със съпруга или съпругата си ти се самоизключваш от семейството. Това важи за всички взаимоотношения.
Това е вярно и за Бога. Трябва да прекарваш време с Бога, да бъдеш близо до Него, за да чувстваш любовта Му и да усещаш присъствието Му в живота си.
Най-трудно е да се подържа ежедневно време за общение с Бога, защото всичко около вас ви пречи за това.
Врагът знае, че ако успее да ви отклони от това общение, вие ставате безполезни и ненужни, нямате власт, никаква защита, нито сила да се борите срещу изкушенията. Няма значение колко добри неща сте направили за деня, за дявола е важно да прекрати общенията ви с Бога.
Бог не ви е създал, за да извършвате куп дейности, а да го обичате и да общувате с Него. Ако нямате време да опознаете Господа, вие сте загубили целта на живота си. Врагът ще иска да ви държи заети, но ще му позволите ли това?

Парк. Огрени от слънцето алеи. Небето се оглежда в свежите локви, спомен от преминалия дъжд. Хората изпълзяха от незнайно къде, за да се насладят на обещаващото хубаво време.
Стопанин с кучето си минава покрай двой с детска количка. Изведнъж кучето залая, а жената до количката взе да крещи:
– Накарайте кучето си да млъкне, – обърна се тя към мъжът с кучето, –  детето ми спи!
Съпруга ѝ кротко каза:
– Не крещи, твоите викове са много по-силни от лая на кучето.
– Няма значение, то събуди детето, а малкото ни дете спеше.
Майката погледна в количката и още по-силно взе да крещи:
– Идиот! Ти си забравил детето в къщи!
И тя с широка крачка се отправи към дома си. Хората гледаха как тя бяга към входа на парка и не разбираха паниката ѝ.
Стопанинът с кучето и съпругът със спящото дете на ръце стояха на алеята и недоумяваха, какво ѝ бе станало на тази жена?

Мартин Карлов беше роден за лидер. И щеше да стане такъв, то си личеше ясно. Днес беше поканил приятеля си, както обикновенно на масата с бутилка „подсилващо“.

– Обърна ли внимание на новите ми книгите, – подхвърли Карлов, – Цицерон, Софокъл, Аристотел, ….

– Като младеж и аз се увличах по тях, – скромно каза Данчо.

– Помня Едип цар и онова нещо дето го наричаме съдба – размърда се Мартин, впетил невиждащ поглед в масата.

– Наричай го както щеш съдба, – примирено повдигна рамене Данчо, – предопределение, свободна воля.

– Мисля си за живота ни, който водим, – поде патетично Мартин, – за решенията, които вземаме. Дали са предопределени? А успехите ни и провалите ни? Нима са закодирани в нас още преди раждането? Или всичко е благодарение на нашата воля?

– Питаш ме дали вярвам в съдбата? – спря потока от въпроси Данчо.

– Мм … да, – каза Мартин. – Съдбата ли предопределя живота ни, който водим или ние сами си чертаем пътищата?

– Мисля, че хората разполагат с различни инструменти, – опита се да отговори Данчо,  –  за вършене на добро и на зло. След това, всичко зависи от нас самите.

– Това някаква хибридна система ли е? – размърда се неспокойно Мартин, притеснен, че е изпуснал нещо важно.

– Нещо такова, – неопределено добави Данчо.

– И тези инструменти са различни за различните хора, така ли? – Мартин изкаше да разчопли нешата до край.

Данчо въздъхна:

– Според мен животът на мнозина от нас протича в търсене на тези инструменти и начините, по които трябва да ги използват.

– А нима хората отделят време за това? – удиви се Мартин

– Може би не, – сви рамене Данчо.

– А какво ще кажеш за отговорността?

– Какво точно имаш в предвид?

–  Всеки човек трябва да бъде лично отговорен за нещата, който му се случват в живота и добрите, и за лошите, независимо от последиците. Съгласен ли си?…

Двамата мъже дълго още спореха, но дали това щеше да реши проблемите им? Дали щеше да им отвори очите за истината или ще си остане поредния диспут, в който опонентите разкриват своята интелигентност и жажда за философстване, но без никакъв резултат ……