Конструкторът Максим Жаворонский уверява, че няма значение колко лошо кара шофьора колата или колко труднопроходим е пътя, напитката в чашата поставена на тази стойка няма да се разплиска.
Нововъведението е модулен блок, в който са поставени две „плаващи“ поставки за чаши.
При разклащане или остри завои, те повтарят накланянето и рязкото движение на автомобила и течността не се разплисква.
Ако шофьорът пие от бутилка, поставките за чаши се премахват и бутилката може плътно да заеме отвора образуван в блока.

Бившият израелски президент Шимон Перес по време на среща с папа Франциск, предложил на папата да оглави „ООН на религиите“. За създаването на такава организация Шимон Перес отдавна мечтаете.
Папата не е обещал нищо по този въпрос, но „с голямо внимание“ е изслушал своя събеседник. Личния им среща е продължила 45 минути.
В интервю, което Перес е дал на италианското католическо списание «Famiglia Cristiana» преди срещата си с папата, Перес е говорил за плановете за създаване на „Организация на Обединените религии,ООН религии“ Именно тези планове са били в центъра на разговора му с Франциск. Не са били обсъждани въпроси на политиката по време на срещата.
Целта на създаването на такава организация, пояснил Перес в интервюто е търсене на средства за противодействие срещу терористите, които „убиват в името на вярата.“ Бившият израелски президент заяви, че ООН няма такива средства: когато ООН изпраща миротворци в Близкия изток до Фиджи или Филипините, терористите просто ги отвличат. „Какво може да се направи в такава ситуация, генералния секретар на ООН? – пита Перес. – Освен да се правят красива изявление … “
Според Перес, папа Франциск ще бъде идеалния ръководител на „Организацията на обединените религиите“, защото със силата на неговите проповеди, могат да се съберат на площад Свети Петър „половин милион души“. „Имаме нужда от безспорен морален авторитет, който публично ще каже: Не, Бог не иска и не позволява да се убива в името на религията!“ – Споделил е бившият ръководител на израелската държава.
На същия ден, 04 септември, папата се е срещнал с йорданския принц Хасан бин Талал, основател на междурелигиозния миротворески център. Срещата е продължила в продължение на половин час.

Имаше обикновено детство със съответните забрани, радости и забавления. Не му липсваха спречквания с другарчетата и спорове с други. Лошото е, че понякога несправедливо го обвинявах, а той се огорчаваше от това и страдаше много.
Веднъж срещна един старец, който му разказа за страната на истината и светлината. Страна, в която хората се обичат, си помагат, не боледуват, а от радостта и щастието с шепи можеш да нагребеш колкото си искаш. Единственото условие да бъдеш част от тази страна е да дадеш сърцето, мислите и волята си на нейния владетел. Не си мислете, че той е злоупотребявал с тях, напротив неговите мисли са били винаги за добро на хората.
Когато реши да стане част от тази интересна страна, той почувства голяма промяна в себе си. Заяжданията, заплахите, униженията, оскърбленията и всякакъв вид натиск върху него, не оказваха вее същото въздействие, както преди.
Хората, които постъпваха несправедливо към него, предизвикваха в малкото му сърце съжаление и разбиране. Той искаше да ги прегърне и да им каже, че не им се сърди за стореното, защото владетелят на онази странна страна беше влял любов в сърцето му.
Веднъж застана на един разклон. Двата пътя не загатваха по никакъв начин, какво очаква човека, ако тръгне по един от тях.
Докато се чудеше на къде да тръгне, видя много напред силуета на стареца, който беше му разказвал за чудната страна. Той взе решение да го последва, но някаква примамлива музика отвлече погледа му към другия път. Там започнаха да се появяват красиви цветя и прекрасни животни. Наоколо се носеше нежен аромат и сладка омая. Мислите му отново го върнах към другия път и старец, но някакво тихо гласче му нашепна:
– Какво толкова, ще се порадваш на всичко това, а после пак ще тръгнеш по онзи път, ето къде е, няма да избяга.
И той пое към шумната компания от животни и цветя, съпроводени от възторжена музика и натрапващ се силен аромат. Стъпвайки на този път, той забрави за другия. Увлечен от ставащото наоколо, той се отдалечаваше все повече от разклона.
Новият му живот го сграби в хватката си и не му даваше възможност да си отдъхне. Започна работа, ожени се, родиха му се и деца. Живееше, но имаше чувство, че някъде, някога е загубил нещо много ценно.
Колкото и да се опитваше да си спомни, стигаше до една тъмна преграда, след която следваше мрак и тъмнина. Искаше да тръгне напред, но нещо го дърпаше обратно.
Болката, мъката, страхът и липсата на посока и цел присъстваха ежедневно в живота му.
Проблясъци, като някакъв сън за чудна страна изпълнена със светлина и истина, и някакъв старец, просветваха в съзнанието му, като светкавица раздираща небето за миг.
Веднъж вървеше по една малка улица от големия град. Чу песен. Звучеше му доста познато. Сърцето му лудо заби. Той ускори крачка и се насочи по посока на песента. Колкото повече приближаваше толкова повече спомени се връщаха в главата му.
Той видя малко момче заслушало се в разказа на един побелял старец. Сълзи потекоха по бузите му. В момчето позна себе си. Той знаеше вече какво разказва добрия старец на детето. Топлина заля тялото му и той разбра какво беше загубил през всичките тези години.
Реши да поеме по изоставения преди път. Душата му ликуваше. Любов изпълни сърцето му. Той знаеше, че вече нищо няма да може да го отлъчи от необикновената страна и нейния владетел.

Здравко беше дете от едно голямо семейство. Той имаше много братя и сестри. Като по-малък той често бе сритван и подиграван от по-големите. Но когато му се отдадеше възможност, не им оставаше длъжен.

Веднъж баща му му направи дървено патенце. То се състоеше от две плоскости изрязани във формата на пате. Между тях беше прикрепена дъска за сядане. И когато Здравко седнеше на нея и се хванеше за дръжките прикрепени от двете страни на патете, можеше безкрайно да се люлее. В мечтите си, с това пате, той прекосяваше планини и бърда, реки и морета. Много обичаше това пате.

Когато стана на шест години, Здравко делеше таванската стая с един от по-големите си братята, който беше весел и закачлив. Митко, така се казваше брат му,  макар че не беше злобен  и отмъстителен, обичаше да устройва шеги на брат си, а малкият много се дразнеше от това.

Една вечер Здравко се се качи на тавана за да си легне и забеляза голяма подутина под завивките си. Помисли си, че това е Митко, който се е „скрил“ в леглото му, за да го стресне.

Малкият реши да даде урок на брат си. Нервиран и озлобен стисна ръката си в юмрук и удари със всичката си сила по „подутината“. Усети нещо твърдо и се уплаши, че е цапнал Митко по главата.

Но брат му изскочи изпод леглото и започна да се превива от смях.

Здравко отметна завивките. Там лежеше счупено дървеното пате. С цялата си ярост, гняв и злонамереност той беше изпълнил плана на Митко.

Авва Аполос Великий не одобрявал тези, които носели големи кръстове и приемали вид на престорено благоговение.
Той казвал така:
– Тези, който правят така, за да се покажат пред хората, изпадат в лицемерие.
Добрият пост е да се смирява тялото, а доброто трябва да се извършва в тайно.
Ако нямаме подвизи и добри дела, то поне да се въздържаме от лицемерие!