Учен от Бристол са създали евтина роботизирана ръка с помощта на скенер и 3D-принтер.
Joel Gibbard, изобретателят на прототипа е сканирал лявата ръка на пациента, който е роден без дясна ръка, и я е отпечатал на 3D принтер.
Новата ръка е създаден в продължение на два дни на цена от 300 фунта стерлинги. Това е първата бионична ръка направена с помощта на конвенционални 3D скенери и 3D-принтер.
Самият Gibbard се надява, че усъвършенстваната роботизирана протеза ще бъде на разположение до края на следващата година, на стойност не по-малко от 1,000 фунта стерлинги. За тази протеза дизайнерът е използвал пластмаса, но в по-късните работи, той ще приложи материал, наречен NinjaFlex, който е по-силен и по-гъвкав.

Животните понякога проявяват качества, които не са присъщи за някои хора, например, героизъма на котката Скарлет и подвига на кучето Чив, които се пожертвали за собствениците. Може да се каже, че животните също са много чувствителни. Някои от тях имат много добре развит майчин инстинкт.
В Калифорния в зоологическата градина бременна тигрица имала усложнения, поради които малките, които се родили скоро умирели. Когато тигрицата дошла на себе си, здравето ѝ запоичнало постепенно да се влошава и тя загубила желание за живот. Била депресирана заади загубата на децата си.
Лекарите решили да сложат до нея деца от друга тигрица, но нямало такива. Проблемът бил решен по много оригинален начин. До страдащата майка поставили малки прасенца облечени като тигърчета
Скоро тигрицата се въстановила и дошла в нормалното си състояние.

Бяха ни подгонили като глутница. Знаех, че ако се добера до нея ще се спасим. Тя беше дребна вещ, по-скоро приличаща на книга, от която струеше светлина.

Тичак като луда към искрящата книга. Когато стигнах почти до нея, някакъв лъч се стрелна от повътхността ѝ. Обхвана ме цялата. Започнах да се гърча, а в съзнанието ми идваха всички лоши неща, които бях направила. Заплаках, а усните ми шептяха: „Прости ми…..“ изреждах имената на всички, които бях огорчила и наранила.

Изведнъж ме обля силна светлина и в мен настъпи мир.

След мен дотича Влади. За секунди….. и с него се случи същото.

Нашата групата ни приближаваше, в очите им се четеше болка и страх. Те ни гледаха изумени. Изглеждахме им неестествено спокойни. Всеки, които застанеше в обсега на книгата, претърпяваше същата трансформация.

Тези, които ни гоненеха приближаваха. Чуваше се тътен. Всичко, до което се докоснеха се трошеше и смачкваше.

Продължихме пътя си. Пред нас се изпречи стъклена сграда приличаща на оранжерия. Стъкленият ѝ купол покриваше нещо полупрозрачно с неясна форма. Бързо намерих входа и се пъхнахме в нея. Видяхме стълби, по които бързо се изкачихме. Следваше коридор по който се понесохме напред.

Тези, които ни преследваха също влязоха в „оранжерията“. Не ги виждахме, но от грохота, с който се придвижваха ги усещахме.

Ето вече ни настигаха. Виждахме ясно първият. Той тичаше мощно и напористо.

Държах книгата и стоях обезсилена. Виждах следващия, който запотен наближаваше. Протегнах книгата напред и сноп лъчи излязоха от нея. Те се устремиха към първия, който вече ни достигаше. Изведнъж той зашочна да се гърчи и целия  да трепери. Викаше, но до нас думите му не достигаха. Изведнъж се успокои и ни се усмихна. Закрачи бодро към нас, но вече не изпитвахме страх от него.

Появи се следващият, гол до кръста, с пяна на устата. Този път не насочих книгата, но тя сама се фокусира върху втория нападател. и с него се случи същото, както и с първия.

Цялата група, която ни преследваше, стигна до нас. Но тези хора вече ни се усмихваха и протягаха ръце, за да ни прегърнат сърдечно

Сега вече знаехме как действа книгата, който беше в ръцете ни. Тя сияеше в мека наситена светлина и излъчваше лъчи, които ни караха да се обичаме и да се разбираме едни други.

Решихме с новооткритото „оръжие“ да тръгнем между хората, очаквайки да видим любящи и радостни лица.

Колкото по-мощни стават смартфоните, толкова по-качествени са дисплеите, но толкова по-трудно се  захранват такива устройства с батерия, която да работи поне един ден и то при активен режим на работа на съответното мобилно устройство. За това потребителите на мобилни телефони все по-често прибягват до услугите на външни батерии, които могат винаги да носят със себе си.
При това, тези батерии стават все по-малки. Има дори устройство, наречено Credit Card Sized Cell Phone Backup Battery, което е сравнимо по размер с кредитна карта и може дори да се носи в портфейл.
Освен това, Credit Card Sized Cell Phone Backup Battery е с капацитет 5000 мАч и позволява да заредите напълно батерията на стандартен смартфон два пъти с нейна помощ.

Когато сатана се опита да изкуши Исус в началото на общественото Му служение, той му предложи същите съблазни, които ни предлага на нас днес.
Едно от изкушенията е да притежаваш много материални блага. Исус постил в продължение на четиридесет дни и сатана се опитал да използва глада му, за да го накара да превърне камъните в хляб с помощта на свръхестествена сила. Но Иисус му отговори: „… не само с хляб ще живее човека, но с всяко слово, което излиза от Божиите уста“. Забележете, с това което излиза от Божиите уста, а не на сатана.
Хлябът за нас е важен, но не е по-значим от всичкото в света. В живота има място за почивка и удоволствие, но това не е първата ни необходимост. Разбира се, ние се нуждаем от пари, но тези пари трябва да ни служат, а не ние на тях.
Наслаждавайте се на изобилието, което Бог ви изпраща, както материално, така и духовно. Но особено ценете радостта, която идва от Бога.
Сатана ще ви предложим много съблазнителни неща, вместо тази радост, но никога не се съгласявайте!