Александър беше труден тийнейджър. Ако продължаваше така, можеше да се намери зад решетките, а не бе глупав, но не знаеше къде да изразходи енергията си.
Учителят му организира юношески духов оркестър и Сашо се записа в него като тръбач. През ваканциите заедно с другите младежи от оркестъра обиколи страната. На концертите и импровизираните им изяви хората ги посрещаха радушно.
Когато завърши 8 клас бе записан в жп училище, но след участието му с духовия оркестър, мечтата му бе да стане певец.
Един ден той престъпи прага на филхармонията. Там го срещна преподавателят по народно пеене Васил Добромиров, който попита шеснадесетгодишния Александър:
– Какво желаете младежо?
– Искам да пея, – каза смело младежът и след като видя скептичната физиономия на преподавателят добави – Моля ви, поне чуйте какво мога.
Преподавателят снисходително махна с ръка и му каза:
– Добре! Давай да видим!
След като го чу, Добромиров веднага усети таланта в момчето. Попита го от къде е какво е учил и т.н. След това вдигна слушалката и се обади на директорът на филхармонията:
– Митко, при мен дойде един юноша. Няма музикално образование, но когато запее просто се преобразява и докосва сърцето. Би ли го прослушал?
– Добре, Васко, прати ми го.
Когато директорът на филхармонията го чу как пее каза:
– Взимам те. Всичко, което не си имал възможност да научиш, ще го усвоиш по време на работата.
Най-напред Александър пееше в хора, а след това стана и солист. Когато запееше, хората се наслаждаваха на изпълението му.
Мечтата му се бе осъществила.

Майка чете на сина си приказка. Стигат до място, където героят трябва да вземе важно решение. А условията, които му се предлагат съвсем не изглеждат поносими. Та това условия ли са?
– На камъка било написано: Ако отидеш наляво, губиш коня си, но ще бъдеш щастлив. На дясно ако тръгнеш, сам ще загинеш, но коня ти ще оцелее. А ако тръгнеш направо, ще оцелеете и двамата с коня, но няма да бъдете щастливи.
Майката поглежда сина си и го пита:
– Ти накъде би тръгнал?
Само неподправеното детско мислене  може да даде такъв отговор.
– Мъчно ми е за коня – нека живее. Бих оставил коня до камъка, а сам бих тръгнал наляво.
Как можеше този малък човек да обясни на майка си, че в приказката този, който е тръгнал наляво с коня си е негодник?

Вечерта се случи много тъмна. В мрака едва се различаваха силуетите на хората. Но в кръчмата слаба светлина осветяваше лицата на хората седнали по масите. Двама мъже бяха седнали пред два бокала вино и тихо разговаряха. Когато единият привърши другият каза:

– Знам за какво говориш, – каза замислено мъжът, след като разбра каква задача бе възложил Цезар на приятеля му. – Последователите на Христос са известни като назаряни, също и християни, въпреки че предпочитат да се наричат хора на пътя.

– Назаряни? Християни? Хора на пътя? Сигурен ли си, че говорим за едно и също нещо? – попита недоверчиво първият.

– Без съмнение, – каза вторият. – Името назаряни идва от Назарет, селище в Галилея, където е живял техния ръководител, някой си Исус. Той се нарича още и Христос или помазаник на гръцки. От там и името им християни последователи на Христос.

– А това за пътя?

– Те смятат, че тяхната религия не е съвкупност от ритуали и вярвания, а начин на живот. С начина си на поведение те благодарят на Бог, че им е подарил бъдеще.

– Особени хора, – каза първият.

– Знаеш ли как наричат мястото, където поставят своите  мъртъвци?

Приятелят му поклати глава.

– Използват гръцката дума „за място, в което се спи“. – тихо се разсмя втория. – Вярват, че телата на мъртвите са заспали в очакване да бъдат вдигнати от Христос за живот.

Той знаеше какво мислят евреите за мъртвите, но че труповете просто спят…….това беше пълен абсурд.

Вие никога няма да промените нещата в живота си, ако не знаете, че са дефектни. Промяната изисква научаване на истината.
Исус каза: „И ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни“. Ти няма да бъдеш свободен, докато не разбереш истината. Тайната на лична промяна не е хапче, програма или процес. Това не е терапия, книга или семинар. Това не е позитивно мислене или психология. Доказателството за личната промяна е намерена в истината. Трябва да се изправите пред истината за себе си, за Бога и да осъзнаете вашите отношения с Него, преди да започнете да се променяте.
За всеки лъжата действа самоунищожително. Ако си затънал в дългове в момента, това е, защото си повярвал на някои лъжи. Мислите си: „О, аз трябва да имам тази къща“. Наистина ли трябва да я имате? Можете ли да го докажете?
Ние лъжем себе си през цялото време. Но трябва да можем и да се изправим пред истината, ако наистина желаем да се променим.
Исус каза, че истината ще ни направи свободни. Но за първи път като че ли сме нещастни! Истината те кара да си нещастен, не можеш да го отречеш, защото тя те изобличава. В момента, в който застанете честно пред истината за вас и всичко останало в живота ви, започвате да се освобождавате.
Кой е истината? Исус каза: „Аз съм истината.“ Не „Аз го имам.“ Не „Аз сочи пътя“. Той каза: „Аз съм истината“.
Можете да се доверите на думата Ми. Неговото Слово е Библията.
Библията е като път. Тя ни показва къде да ходим и как да останем на пътя. Тя ни показва, как да се върна на пътя, ако сме се отклонили.
Помислете добре!
Какво е това в живота ви, за което се преструвате, че не е проблем, но трябва да се промени?
Не се страхувайте Библията ще ви разкрива истината, ще ви освобождава и променя.

Манга кафенетата в Япония е познато и популярно явление. Тук в Германия за това доскоро не са чували изобщо. През юли, кореняк японец и  дюселдорфец Tatsuhiro Mizutani е открил първото Автентично манга кафене в Германия.
Стените отдолу до горе са покрити с манга. В менюто фигурира традиционата японска супа Miso, къри, кафе и безалкохолни напитки. И дори плащането е традиционно японско, то не е за храна и мястото в заведението, а за времето, прекарано там.
На пода има килим от флокати – еднородна фина вълна от Австралийска мериносова овца. На големия екран се излъчват японски канали.
На ден заведението се посещава от около 30 души, две трети, от които са германци. Рекорд за време прекарано в кафето, от 9 часа, държат все още японцец.
Манга кафето не е евтино удоволствие. Един час струва, в зависимост от комфорта 6-8 долара. Но тарифата намалява с броя на часовете. Така целия ден може да струва 25-35 долара.
Ежемесечно издателство пуска 20 нови манги. Ако те не са се появили в манга кафето, означава, че още не са ги пуснали.