Мария седеше на дивана, сложила крак върху крак. Тъмно кестенявата ѝ коса падаше върху лицето и хвърляше сянка върху бузите, челото и устните ѝ. Върху бледосинята си рокля тя съсредоточено нанизваше причудливи и менящи цвета си мъниста.
Това би била една прекрасна картина, ако в нея нямаше известно напрежение, едва доловимо във въздуха. Тодор веднага го усети щом влезе в стаята.
Той не обичаше тези моменти. Тодор много обичаше Мария, но тези нейни промени го плашеха. Тя от весела и ласкава се превръщаше в мрачна статуя. Най-страшното беше, че в такива моменти Тодор не знаеше какво да прави. Докосваше я, а тя стоеше като очуждена. Всяко докосване предизвикваше напрягане у нея.
А когато погледнеше Тодор в очите, той усещаше мълчалив и тих укор или още по-лошо, някаква далечна неземна тъга. Фразите ѝ обикновено бяха едносрични. Тялом беше в стаята, но в действителност я нямаше там.
– Мими, какво те притеснява? – най-накрая Тодор реши да наруши тишината.
Мария повдигна вежди в недоумение и едва каза:
– Всичко е наред.
– Да отидем да изпием по едно кафе, да се разходим, – с малко по-весел тон предложи Тодор.
Тя само повдигна рамене, изразявайки безразличие. Отново замръзна и забрави за неговото присъствие.
Тодор нервно закрачи из стаята, влючи телевизора с желание говорът да разкъса тягостната тишина.
Той тръгна към прозореца и се замисли. Вече от 5-6 години бяха заедно. Толкова много се обичаха, отношенията им бяха нежни и искрени и никога не им бе скучно, когато бяха заедно. Винаги имаха какво да си кажат. Но тези пристъпи на меланхолия го събаряха.
Какво ли става в главата ѝ? В такива моменти Тодор изпитваше раздразнителност, неразбиране, съжаляваше я, чувстваше собственото си безсилие, а понякога изпитваше неприязън.
На него му се искаше да си върне веселата и безгрижана Мария. Желаеше да я хване за раменете, да я разтърси леко и да ѝ каже:
– Остави всичко това! Не се разкисвай! Всичко ще се оправи.
Но той знаеше от опит, че това не помага. Това състояние може да отнеме различно време, кога повече, кога по-малко… единствено можеше само да чака.
Тодор я погледна, тя все още седеше на дивана. Изведнъж някаква изненадваща нежност нахлу в него. Той дойде до нея, седна на дивана. Прегърна я, притисна я нежно към себе си и я целуна по главата. След известно време почувства как тя се отпусна в обятията му, а ризата му се намокри на рамото….
Той я галеше по главата, а тя все по-силно се притиакаше към него. Мънистата, като ярки дъждовни капки се посипаха по пода.
– Всичко ще се нареди, ще видиш, – нежно ѝ шепнеше той, – аз съм с теб не бой се…..

Всеки знае колко бързо се образува хаус на работната маса. Проблемът за съхранение на списания и малки вещи, частично се решава с чекмеджета и рафтове.
Но австралийски дизайнер решил да не разчита на тях и измислил маса с необичайна форма, където имало къде да е подредят нещата, без да се натрупват на нея.
Равната повърхност на масата, създадена от Никола Попович, плавно преминава в зигзагобразни слотове, в които е много удобно да се съхраняват периодичните списания.
Заострената и сбита форма на масата я прави идеална за модерен интериор. Черният вид маса е изработен от шперплат и покрит с висококачествен линолеум, който е 97% от естествени суровини.
За светлите интериори ще бъдат подходящи модели от бял цвят, направено от материал със средно гипсофазерна плътност и акрилно покритие.
Повърхностите са защитени от негативното въздействие на слънчевата светлина. Дизайнерите гарантират, че техният цвят няма да избледнее с времето.
Един такъв акцент в интериора е достатъчен, за да може стаята да изглежда по-модерно. Дизайнерът отбелязва, че агресивните линии добре контрастират с обичайните мебели имащи кръгла форма.

Съвременните технологии позволяват да се произвежда изкуствено сърце, изкуствен бъбрек, изкуствени крайници за хора и животни. Но до сега, лекарите не са имали възможност да направят изкуствена кръв и затова тя се взима от живи донори.
Но науката не стои на едно място. През лятото на 2014 г. екип от учени в Университета на Единбург представили веществото, което нарекли ​​“изкуствена кръв“.
Според учените, това вещество напълно повтаря физическите и физиологичните свойства на истинската кръв. То може да пренася кислород за насищане на тъкани с хранителни вещества, да регулиране температурата на човешкото тяло, да свързват различните органи и системи благодарение на сигналини вещества – хормони, да осигурява водно-електролитния баланс, стабилна работа на имунитета и други важни функции на тялото.
Създадено от стволови клетки вещество може да бъде прелято на хора с всякакъв вид кръв. В момента цената на една доза – 450 мл от това вещество е 145 евро. Но при промишленото производство, тази цена може да падне най-малко два пъти.
Появата на изкуствена кръв ще помогне да се избегнат проблемите, свързани с недостига на налична кръв. Разбира се, тя все още е малко по-скъпа, отколкото синтетичния ѝ аналог, но често има случаи, когато работата не е в цената, а наличието на тази важна субстанция.

Изследователите са установили, че растенията „разбират“, когато  някой се опитва да ги яде и отделят защитни химикали, за да  спрат процеса.
Учени от университета на Мисури са установили, че растенията  чувстват характерните вибрации, когато някой започне да ги дъвче и дори се опитват да се защитят. Механизмът на това „осезание“ все още не е ясен.
В експеримента учените хранили гъсеници с растение от рода на зелето и записвали колебанията, които възникнали при яденето на растението. След това те възпроизвели тези слаби колебания на растения, които не били нападнати от гъсеници и те реагирали, като отделили горчиво масло – химическо вещество предназначено  за борба с вредителите.
Учените продължават работата си, за да научите повече за това, как различните видове растения са в състояние да възприемат тези „дъвкателни“ вибрации и да отговарят на тях.
Резултатите могат да помогнат на земеделските производител да намерят по-добра защита на културите от вредителите.

Всичко изглежда като битка. Нищо не е лесно. Факт е, че животът е труден. Защо е тоа е така?
В Библията се казва, че бунтът срещу Бога унищожава всичко.
Всичко е започнало още с първата двойка, Адам и Ева, в райската градина. Когато Бог е създал света, всичко е било перфектно. Такъв е бил рая. Адам и Ева не са имали проблеми, страдание, тъга, изкушения или неприятности. Но един ден те решили, че искат да правят това, което им се е искало.
Бог им бе казал:
– Можете да правите всичко, което искате в този рай, освен едно нещо.
А какво искали Адам и Ева да направят? Единственото нещо, което Бог им забрани.
Той им даде възможност за избор. Защото без избор, те не биха могли да изберат да обичат Бога. Ако сме принудени да обичаме Бога, това не е истинска любов.
Преди гряхът, не е имало смърт в света. Не е имало тъга, нито скръб. Не е имало затруднение. Хората не умирали. Адам и Ева можели да живее вечно, стига да останат в перфектната среда. Едва когато всичко се разбило, грехът донесъл смърт в света.
Адам и Ева не са единствените, които са направили този избор. Аз съм го направил, ти си го е направил и всички останали хора в света.
Всички сме казвали:
– Аз не искам да правя правилното нещо. Искам да направя нещо, което е лесно…. Аз не искам да кажа истината. Искам да кажа, това, което ми е удобно… Аз не искам да бъда това, което Бог иска от мен да бъда. Искам да бъда това, което съм решил да бъда.
Всички сме направили това. Ние оставихме Божиите пътища и тръгнахме да следваме нашите собствени пътища.
Всички сме потопени в грехове, престъпления и безакония, защото престъпихме Божиите закони.
Тогава защо се изненадваме, че нищо не работи правилно? Нито бракът ви, нито здравето ви, нито вашите финанси, нито вашите отношения, нищо не работи както трябва, тъй като гряхът е разрушил  всичко.
Когато разберете защо животът в света е толкова труден, няма да бъдете изненадани, когато нещата не вървят както трябва, когато плановете ви не успяват, когато нещата наистина вървят зле, но ще бъдете в състояние да се справят с най-тежките времена на живота си много по-лесно.
Така че, защо животът е толкова труден? Защо ние страдаме? Защо всички постоянно сме в битка? Отговорът е, че бунтът срещу Бога е разрушил всичко.