Много често чуваме за караници и кавги между децата в някое семейството. Нека си припомним историите за Ромул и Рем, Каин и Авел …..
За да избегнем тези кофликти се стремим да накараме децата си да се обичат и да си помагат. Но как постъпваме?
При недоразумение при децата казваме: „Тя е твоя сестра, ти трябва да я обичаш“, „Нима не обичаш брат си?“ или „Братята не се бият, а се обичат“.
И веднага след като те чуят подобни изказвания, веднага ще се постарават да направят точно обратното: ще се карат и бият. Или ще демонстрират, това, което искате, обучавайки се на лицемерие и умение да лъжат, за да изглеждат добри и послушни пред вас.
А причината за това е, че децата имат право на различни чувства.
И ако те не могат да се справят с конфликта, то в тях клокочи гняв, заради извършена несправедливост спрямо тях и той естесвено излиза навън. За това на повърхността съвсем не „избликват“ нежност и любов. Те са обидени и желаят да се възтанови справедливостта.
Наместа на възрастните в конфликта, с цел да възстановят мир и любов между сбилите се, още от самото начало е провалена. Даже е вредна. Изискването децата да изразяват чувства, които в момента изобщо не изпитват, обезценява любовта и я прави нещо малко и незначително.
Любовта е нежно чувство, която се подхранва от щастливите мигове, когато се прави нещо заедно, а също и от грижата, и добротата проявена един към друг. Но тя се убива със заповедта от родителя: „Обичай!“
Никак не е лесно да обичаш брат си или сестра си, такава любов не идва изведнъж. Тя много се различава от любовта към родителите, бабите и дядовците.
А чувството за вина: „Аз трябва да ги обичам, но чувствам съвсем друго“ е способно да създаде много беди при самооценката на детето. Искате ли това да се случи с вашите деца?

Гостите шумно нахлуха от вратата. Последваха Димитър към хола, а Веска, жена му, остана да посреща останалите, които се изкачваха по стълбите. Всички бяха весели, предвкусвайки предстоящия празник.

Донка сбута мъжа си:

– Виж дограмата им, кого ли са викали да им я постави. Изглежда познават някой добър майстор.

Румен погледна на там, където сочеше жена му. Това, което видя и на него му хареса.

Когато се наредиха около масата Румен не се сдържа и попита Димитър:

– Кой ти гласи дограмата? Много добре се е справил. Би ли ме запознал с него? Ще му платя колкото иска. Един беше дошъл, но го изгоних, хем го мързи, хем много пари иска отгоре, пък работата му, да не ти разправям. Само дето косите не си оскубах, като видях какво е направил.

Димитър се засмя, погледна Веска и каза:

– Тоя майстор е много добър, всичко може…….. аз само му помагах.

Повечето от хората в стаята вече се сещаха за този чуден майстор. А Донка нетърпеливо настоя:

– Е, кажи де и нашата дограма да сложи.

Димитър мълчеше, навел глава надолу и леко се усмихваше. Повечето досетили се накъде вървят нещата само се усмихваха.

– Ясно е, – каза Ставри, – тук не е минало без мъдростта и уменията, които Бог е дал на нашия домакин. Така е, когато нямаме сили и възможности за нещо, Той винаги е насреща и ни помага.

Италиански физик е успял да дешифрира древни текстове в свитъците, повредени по време на изригването на Везувий, когато били унищожени римските градове Помпей и Херкулан през 79 г. н.е.
Учените са работели със свитъците на прочутата Вила на папирусите, които са се опитвали да прочетат още от XVIII век. Лавата е направила ръкописите толкова крехки, че всеки опит да се разтворят води до пълното им унищожение. Освен това, мастилото в епохата на Римската република, се е приготвяло от смес на въглища и смоли, поради което те са практически невидими на фона на овъглените папируси.
Вито Мочело от неаполитанския институт по микроелектроника и микросхеми заедно с колегите си са се обърнали към метода на ренгеново фазовата контрасна томография, който се използва в палентологията за изучаване на вкаменелости. Той помага да се погледне вътре в обекта, без да го разрушава. Този метод работи с контрастите в скоростта на преминаващите лъчи през различни вещества, в този случай – на папируса и мастилото.
На електроният синхротрон в Гренобъл физиците са дешифрирали няколко букви на един от свитъците. Сравнявайки вида на писане върху него с други проби, те заключи, че пред тях е трудът на Филодем от Гадар, философ епикуреец, умрял век преди изригването на Везувий. Сега учените имат трудната задача, да ускорят и да автоматизират процеса на дешифриране.
Вилата на папирусите има площ 2790 кв. м и е открит в края на 1740 г. Учените смятат, че това е едно от най-важните съкровища, единствената оцеляла древната библиотека – 1800 свитъци, папируси с текстове на гръцки, които били затрупани в кошници по рафтовете. До сега археолозите са успели да разчетат предимно философски произведения, трудове на Филодем, Хризип, Епикур, Лукреций, но все още неразкопаните райони могат да крият загубилите се диалози на Аристотел, пиесите на Есхил, Софокъл и Еврипид, както и неизвестните книги на римския историк Тит Ливий.

Човек е хитър, умен и стратегически изобретателен, когато трябва да се изкарат много пари. Но това прави ли го щастлив в живота?
Замисляли ли сте се някога, че това, което имате, дори и парите принадлежат на Бога. Това е дар от него. Внимавайте да не го загубите?
Време е, ако вече не сте решили, да изберете номер едно в живота си. Ако спечелите много пари и ги направите цел в живота си, ще загубите много повече. Бог ви дава всичко и успеха, и благата в живота, ще го замените ли за нещо по-малко, което няма стойност?
Не можете да служите на двама господари. Ако обикнете парите, ще намразите Бога.
Какво значение има колко пари имаш? Винаги можеш да ги загубиш. Ако искате да сте стабилни и сигурни, центърът на живота ви трябва да бъде изграден на нещо, което никога не може да се отнеме от вас. И има само едно нещо, което никога не може да загубите: Божията любов към вас.
Ако смятате, че притежаването на огромно количество пари ще ви направи щастливи, жестоко се лъжете. „Който обича парите никога няма да има достатъчно. И всеки, който обича изобилието никога няма да бъде доволен от доходите си“.
За това пазете се от всякаква алчност. Животът не се измерва с това на колко пари, имоти или предмети сте собственик…..

Една вечер Надя се разхождаше по улиците. Тя тъгуваше, защото съучениците ѝ се присмиваха за нейната външност.
Всички останали момичета бяха красиви и момчетата тичаха след тях, но никой не поглеждаше Надя.
Изведнъж пред нея се появи странна старица.
– Мило дете, защо плачеш? – прошепнала тя с хрипливия си глас.
– Съучениците ми се присмиват, – Надя тилкова много искаше с някого да сподели мъката си.
– Аз зная как да ти помогна. У дома имам вълшебна пудра….
Старицата не успя да довърши, когато Надя бързо скочи и извика:
– Аха! Ще сложа твоята пудра върху лицето си и кожата мо ще се смъкне! Да не мислиш, че съм толкова глупава? От къде на къде бабичка ще кръстосва улиците нощем и ще предлага „вълшебна“ пудра? Не, благодаря, аз си отивам.
– Стой, момиче, исках да ти дам пудрата, за да я продаваш евтино на твоите съученички. И тогава те ще станат неприятни на външен вид.
На следващия ден Надя продаваше пудра на тези момичета, които я бяха обиждали и ѝ се присмиваха. По лицата им се появиха същите пъпки, както и по нейното.
Да, но това не направи Надя по-красива и приемана от другите. Не отмъщението, а любовта обръща нещата към по-добро.