В днешния свят има толкова много концертни зали, които впечатляват публиката с красотата си, качеството на осветлението и акустиката си. И когато всички тези основни компоненти са комбинирани в една сграда, тя не може да остане незабелязана.
Театър „Еспланада“ е построена по времето на бурно развиващия се Сингапур през 2003 г. и се е превърнал в един от неговите символи.
В действителност „Еспланада“ е комплекс от две полусферични зали за 1600-2000 зрители, две допълнителни студия, голям търговски център и театър под открито небе.
Освен своята главна функция, театралният ансамбъл понякога служи като място за разговори, изложби и конференции.
Любопитното е, че театъра и концертната зала са обединени от единен вестибюл, в която се намира входа на търговския център.

В Индия родителите на учениците много се тревожат относно резултатите, които получават децата им на изпитите.
Те разбират много добре, че наличието на свидетелство или сертификат откриват определени възможности, за това всячески се стараят да помогнат на децата си.
Поради това, често може да се види удивителна картина.
Как възрастни хора се катерят по прозорците на по-горните етажи на училище, за да подсказват на децата си правилните отговорите на въпросите от изпита.

Учеха ни да се грижим за книгите, за това не смеехме да унищожаваме печатните издания.
Но Изобел Узман веднъж видяла в един контейнер цял кашон с изхвърлени книги и тогава тя решила да им подари нов живот.
Така тя започнала да превръща старите томове в невероятни скулптори.
Вероятно, любителите на книги ще трепнат при вида на тези предмети на изкуството, но таланта и фантазията на момичето поразяват.
Изабела черпи вдъхновение от природата и приказките. Всяка книга тя се опитва да я направи особена и вълшебна.
Вече три години Изабела се занимава с това изкуство. Безсънните нощи, лепилото до лактите, нарязани от нож пръсти и безкрайна творческа работа.
Всяко своо произведение тя е създала с помощта на нож за произведения на изкуството, лепило, писалка и акварелни моливи.

Използването на химически препарат при борба с вредители, оказва пагубно влияние върху задравето на човека. За това ще ви запозная с четири начина, без да използвате химия, които ще ви помогнат да се отървете от колорадския бръмбар.
1. Едно пакетче със суха горчица се разрежда в една кофа с вода, добавя се 100 мл 9%-тов оцет и всичко се разбърква много добре. С получената смес се напръскват листата на картофите.
2. За целта може да се използва и пепел от печката, в която са горели дърва. Можете да я внесете по време на засаждането на картофите, а на разсада на доматите около всеки корен поръсете по щипка от нея.
Когато се оформи по-голяма лисна маса напръскайте картофите с разтвор, от пепел събрана в двулитров буркан и 10 литра вода, добавя се и смес от сапун. След това полученият „концентрат“ се разрежда в пропорция 1:10.
3. За борба с вредителите могат да се използват окапали листа от орех. Пригответе ги през есента и ги дръжте на сухо място с добра вентилация. В началото на сезона до масовата поява на личинки на колорадския бръмбър натопете 2-3 килограма от листата в 10 литра вода, така нека престоят 1-2 дни. Прецедете течноста и напръскайте растенията. В резултат на това пръскане измират 80% от насекомите.
4. Вземете 200 грама от корена на бял оман и го варете 15 минути в малко количество вода. Прецедете течността и я разтворете в 10 литра вода. С полученият разтвор обработвайте поникналите картофи.
Преди не бях срещала тези рецепти, но разпръсквах пепелта от печката в двора, а в къщи горим само дърва. Бях много изненадана, когато насадихме картофи в двора и не се появи нито един колорадски бръмбар. Тогава не знаех защо е така, но сега след като прочетах тези рецепти, които споделям с вас, се сетих, къде изхвърляме пепелта от печката?

На сайта Change.org фенове на писателя Тери Прачет са публикували петиция с искане смъртта да върне любимия им автор. Въпреки несериозността на петицията, тя вече е подписана вече от над 11 хиляди потребители на Интернет.
Тери Прачет почина на 12 март 2015 г. на 66 години.
През 2007 г. авторът е бил диагностициран с болестта на Алцхаймер, и след известно време, той е намекнал, че ще  свърши със себе си, когато загуби връзка с реалността.
Въпреки това е починал в дома си между близките си.
Независимо от влошеното си здравословно състояние, Прачет до последния си ден не се е откъсвал от работата си. Продиктувал е нова книга на помощника си.