Леля и племеница. Макар да имаха голяма разлика помежду си, те често разговаряха. Имаха много общи неща, от които се интересуваха.

Днес Роза бе малко изнервена, а ляля Роси я успокояваше.

– Разочарована съм от баща си, – едва не се разплака Роза.

 – И от мен ли? – попита леля ѝ загрижено.

 – Не. Не вярвам, че си искала да го съблазниш. Това не би се случило, ако мама не го бе оставила тук сам.

 – Ти не правиш ли същото с Минчо, съпруга ти?

Роза трепна

 – Но той го прави, независимо дали съм там, или не, а аз се нуждаех от малко почивка.

 – Почивка от града? Или от Минчо? От подозренията и несигурността?

 – От всичко, което изреди.

 – Когато нещо не върви, просто бягаш от него, – загрижено каза Роси. – Майка ти винаги прави така. Когато семейният ѝ живот се превърна в кошмар, тя се посвещава на работата си и прехвърли отговорността на теб и баща ти.

 – Не прехвърлям никаква отговорност на друг човек, – оспори думите ѝ Роза, подразнена от предположението.

Бе се постарала да организира абсолютно всичко, преди да замине за наколко седмици.

– Всичко съм подредила за Минчо, така че той няма за какво толкова да се грижи. Каква отговорност съм прехвърлила?

 – А брака ти?

 – Но той ми изневерява.

 – А ти му позволяваш, – натърти Роси.

 – Като го оставям сам в къщи ли? – попита Роза. – Е, може би му предлагам сам да влезе в капана си. Не съм наивна, – повиши глас. – Може пък да се надявам той да се разкрие в истинската си светлина. Моментът е дошъл. Не знам. Но знам, че това си е моят живот и не съм толкова глупава, че да съм безразлична към връзките му, но ще се оправям с това по начин, който на мен ми харесва.

Роси се усмихна:

 – Това, скъпа моя, бе най-разпаленото и категорично изявление, което някога съм чувала да правиш.

Роза въздъхна дълбоко.

 – Ти ме предизвика.

Ние сме получили голяма благодат, дадено ни е право да се молим. Само си помислете, ние сме получили право да се обръщаме направо към Бога.
Това е станало възможно само, защото Исус Христос ни е открил достъп до Отца.
Ние трябва да се молим по време на изпитания, за да не станем коварни и неверни.
Ние трябва да се молим по време на благоденствие, за да не станем надменни и горди.
Ние сме длъжни да се молим, когато има опасност, за да не бъдем страхливи и подозрителни.
Ние трябва да се молим по време на спокойствие, за да не станем самонадеяни.
Моли се и вярвай в обещанието на Божието Слово: „Когато искаме нещо по Неговата воля, Той ни слуша“.

Бръшлянът съдържа сапонинови гликозиди, олеанолова киселина, витамин Е, дъбилни вещества, ябълчна и мравчена киселина, минерални соли, пектин, смоли и други.
Той има много добро съдосвиващо, пикочогонно, затягащо и съдоразширяващо действие.
Вероятно лечебните ефекти на растението се дължат на сапониновите гликозиди. Бръшлянът се прилага при възпаление на дихателните пътища, подагра, бяло течение, ревматизъм, обилна менструация, чернодробни и жлъчни заболявания.
Освен всички здравословни ползи, някои от съставките на бръшляна се използват в козметиката и по-специално в продуктите срещу целулит.
В народната медицина бръшлянът се използва при възпаление на далака, диария, кашлица, жълтеница, кожни обриви.
Във вид на лапи бръшлянът се използва за външно приложение при изгаряния. Пресните счукани листа се използват за налагане при мазоли и брадавици.
Листата сварени в оцет в съотношение 1:10 се използват при косопад и пърхот.
За вътрешно приложение 1 чаена лъжица ситно нарязани листа от бръшлян се варят за 5 минути в 400 мл вода. Отварата се пие по 20 мл, 1 час преди хранене.
Бъдете внимателни по време на бране, защото листата могат да раздразнят кожата и лигавиците.
В големи дози бръшлянът е отровен, поради което трябва да се приема по лекарско предписание и лекарски контрол.

Харпър Лий била на около тридесет години, когато решила да се ангажират сериозно с литературна дейност и написала няколко кратки разкази.
Въпреки това, тя можела да съчинява и пише само в свободното си време, след работа в един офис.
На Рождество Ли получила неочакван подарък от двама приятели във вид на една година платен отпуск, за да реализира всяка своя идея.
По време на тази година била написана черновата на романа „Да убиеш присмехулника“, а след три години бил публикуван и станал бестселър.

Колкото и да е странно, някои дейности на хората могат да се наблюдават и при животните. Не става въпрос за конкретни действия свързани с хранене, размножаване и други, а за съвсем не типични такива.
Ако мравките забележат, че някои от тях са заразени със спори от гъби паразити, те не ги изолират, а ваксинират всички маравки от мравуняка.
Как става това? Разбира се, не със спринцовка.
Заразената мравка предава на здравите малко количество от спорите, които са недостатъчни за цялостно заразяване, но стимулират имуната система.