Виктор се двоумеше в нерешителност. Вятърът развяваше буйният му перчем, но това не му помагаше особено много.

– Скачай! – чу той Станислав, който стоеше до него.

– Страх ме е . Това са цели дванадесет метра.

– Какво толкова? Затичай се, затвори очи и скочи.

– Никога до сега не съм скачал от такава височина. Даже и от два метра не съм скачал във вода, защото съм получавал синини по гърдите. А тук е шест пъти повече.

– Навярно си имал неуспешен опит и сега си мислиш за него?

– Да.

– Ако тогава не си се ударил лошо и все пак си се гмурнал във водата, ти и сега би го направил.

– И тогава ме беше страх, както и сега.

– Ако носиш в себе си спомена за неуспешния опит, той ще те съпровожда навсякъде и нищо ново, интересно и смело няма да можеш да направиш в живота си. Не става въпрос само за този скок, а в живота си изобщо. Нима ти не искаш да се избавиш от страха си?

– Разбира се, че искам. Влизал съм в ледена дупка, скачал съм с парашут, лежал съм на пирони, ходил съм по въглени, бил съм се на улицата, но този страх ме преследва постоянно.

– Ти веднъж си го приел и си взел решение да се страхуваш. Така страхът е заживял в теб. Ти живееш вече доста време с него.

– Какво да направя тогава?

– Вземи решение и се откажи от своя страх. Ако се откажеш от него, в теб ще се освободи място, което трябва да запълниш с нещо. С какво искаш да го запълниш?

– Със смелост.

– Уверен ли си в това? Всеки път, когато трябва да скачаш, когато усещаш, че ти е страшно, ще се чувстваш смел. Готов ли си за това?

– Да искам да сменя страха си със смелост.

– Добре, тогава скачай!

Виктор стоеше на края на моста. Ниско долу проблясваше водата на планинското езеро.

„В душата ми има страх, но аз го заменям със смелост“, – помисли си Виктор.

Изведнъж той почувства неочакван подем. Дълбоко пое дъх, затича се и скочи във водата от дванадесет метра височина.

Така Виктор стана смел.

Заповедта „изпълвайте се с Духа“ в Посланието към ефесяните на гръцки в оригиналния текст има значение за постоянно да пребиване в Духа. Той не ни изпълва, като резервоар, един път за винаги.

Ние трябва постоянно  да бъдем изпълнени с Него. Този стих може да се преведе като: „Бъдете изпълнени и постояно се изпълвайте с Духа“.

Доктор Мерил Тени привежда пример с устройство от стара селска кухня. В ъгъла обикновено има мивка с резервоар, който чрез тръби е бил свързан с воден източник. По този начин резервоарът винаги е бил пълен с течаща вода.

Така и ние изпълвайки се с Духа, не трябва да позволяваме да се изпразваме, подобно на спукана кофа, която отново и отново трябва да се пълни, защото нищо не задържа в себе си.

Святият Дух може постоянно да ни изпълва, ако всеки ден идваме при Христос и Му се посвещаваме.

Както е известно китайският език е тонален език.

Една и съща сричка произнесена с различен тон, може да означава съвсем различни неща.

Във един ВУЗ учила една китайска девойка.

През петте години на обучението си тя не реагирала остро на неправилния начин, по който се обръщали към нея.

Но след държавния изпит признала на професора, че през всичките тези години я наричал „Лошо храносмилане“.

В един от своите подвизи Херкулес почистил оборите на цар Авгий. Те не били почиствани от тридесет години.

Херкулес съборил стените и отправил към тях течението на две реки.

В този класически сюжет има известна терминологична неточност.

Основните обитатели на „оборите“ не били коне, а хиляди бикове.

Така че най-подходящо би било да се нарекат обори за бикове или място за едър рогат добитък.
„Авгиевите обори“, на други места се наричат „Авгиеви конюшни“, са се превърнали в популярен израз, означаващ краен безпорядък.

Първият автомат е проектирана от инженер Херон още през 1 век в Александрия.

Когато се пускала монетата, тя падала върху тиган, прикрепена към лост. Лостът отварял клапан, който пускал водата да изтече.

Тиган продължавал да се накланя от теглото на монетата, докато не падна, в този момент противотежест издигала лоста нагоре и затваряла клапана.

Предназначението на тази машина било да се раздава светена вода в храма.