Айсбергът наречен „Ледения остров Флетчер“ се носел по водата около 40 години. Неговата площ надвишавала 90 кв.км. Този гигант се разтопил през 70-те години на 20 век.

14 години преди гибелта на „Титаник“ Морган Робъртсън публикувал разказ, който станал като предсказание. В разказа „Титан“ много приличащ по размери на „Титаник“ също се сблъскал с айсберг в една априлска нощ и повечето от пътниците загинали.

През октомври 1999 г. от Антарктида се откъснал голям айсберг с размерите на Москва.

В Чили, айсбергите са важен източник на прясна вода. Те представляват голям проблем за петролните танкери, но в продължение на 70 години не е имало сериозни инциденти.

Един цар изпратил пратеник до друг цар в съседна земя. Изпратеният задъхан от бързата езда изтичал в тронната зала и казал какво е поръчал господарят му:

– Моят господар…. ми заповяда да ви предам, да му дадете … бял кон с черна опашка …. а ако не му дадете такъв кон, то ….

– Не искам да слушам повече! – прекъснал царят запъхтелият пратеник. – Кажи на своя господар, че нямам такъв кон, а и да имах, то …..
Царят се спрял, а пратеникът като чул тези думи, уплашен избягал при своя цар. След изслушването на отговора първият цар се ядосал и обявил война на другия цар.

Войната продължила дълго. Проляла се много кръв. Земята била опустошена.

Накрая след като изчерпали средствата си и изтощили войските си, царете се съгласили да сключат примирие. Тогава се събрали да обсъдят взаимните си претенции.

На преговорите, вторият цар попитал първия:

– Какво искаше да кажеш с фразата: „Дай ми бял кон с черна опашка, а ако не ми дадеш, то …..“?

– “ … прати ми кон с друга окраска“, – завършил фразата другият цар. – Имах само това предвид. А ти какво искаше да кажеш със своя дързък отговор: „Нямам такъв кон, но и да имах, то ….“?

– “ … непременно бих го изпратил за подарък на моя добър съсед:,  – отговорил втория цар.

Научи се да изслушваш другите. Дори и малкото нетърпение може да доведе до големи неприятни последици.

Полицаи са задържали група лица, занимаващи се с набиране на нови бойци, които са готови да постъпят в Ислямската държава и желаят да вземат участие в бойните действия в Сирия.

С такова обвинение, в Белгия са били арестувани десет човека, които са успели да изпратят в Сирия доста желаещи да станат бойци на Ислямската държава.

От задържаните били иззети компютри и мобилни телефони, които се изследват от експерти.

Трябва да се отбележи, че Белгия е една от водещите страни по брой на граждани, станали бойци на Ислямската държава, действащи на територията на Ирак и Сирия.

Сладкар трябвало да изпече торта за рожден ден по точна рецепта. Той знаел, че тестото трябва да се пече във фурната 15 минути. Но неговият часовник се бил счупил, а той разполагал само с два пясъчни часовника, които отмервали 7 и 11 минути.

Как могат да се използват двата пясъчни часовника, така че се отчетат 15 минути?

Трябва само да съобразите възможностите на пясъчните часовници. Какво чакате, тортата чака да се изпече, смятайте по-бързо!

За всички, които смятат, че положението е без изход, ще ви кажа, че се лъжите.

Ако сте много нетърпеливи или изобщо не ви се смята, прочетете отговора.

Отговор: Сладкаря трябва да обърне и двата часовника едновременно. Когато горната част на 7 минутния часовник се е изсипала. Тортата трябва да се сложи да се пече. В другия пясъчен часовник са останали точно 4 минути. За пълното изпичане на тортата са необходима само 11 минути, т.е. трябва да се обърне 11 минутния пясъчен часовник.

През Първата световна война мобилизираха Михо. Той бе причислен към кавалерията. Целият му живот беше свързан с конете. През втората световна война още в първите дни той бе на фронта. И отново с конете.

През 43 година Михо получи съобщение, че са загинали четирима от синовете му, петият още воюваше. Две години по-късно бе убит и последния му син.

Накрая Михо се върна, но сам. Донесе грамофон. Радваше се, че не бе попаднал в Далечния изток. Неговата жена го дочака, въпреки голямата си скръб по децата си.

След войната Михо отново започна да се занимава с коне. Дори и като се пенсионира продължи да работи в конюшната. Не можеше да живее без коне.

Имаше си Михо кобила. В стопанството беше напълно безполезна. Своенравна, дива и неконтролируема. Но Михо не даваше и дума да се изговори за клане, нито я продаваше. Неговият авторитет в конюшната бе безспорен и никой не закачаше кобилата.

А ето какво се случи веднъж.

Кобилата си имаше конче. Жребчето щеше да стане добър кон.

Една вечер Михо поведе кобилата и жребчето към реката, за да ги окъпе.

Завърза жребчето на брега и изкъпа кобилата, а след това изкъпа и жребчето.

Михо живееше край река, но так и не се научи да плува.

Той се хвана за кобилата и реши да прекоси реката, а жребчето ги последва. Изведнъж  Михо попадна в яма и започна да потъва. Течението на реката бе доста силно и той се намери сам във водата.

Успя с последни сили да се хване за жребчето, а то пръхтеше и издуваше безпомощно ноздри. Течението ги отнесе по средата на реката. Михо усещаше, че ще се удави, но след себе си повлече и малкото конче.

Наоколо нямаше никой. Михо се опита да извика, но се нагълта с вода.

Кобилата се хвърли в реката и започна бавно и мъчително да ги дърпа към брега. Течението ги блъскаше неумолимо. Така кобилата се бори цели два километра надолу по реката.

Михо беше в безсъзнание, но здраво бе стиснал жребчето за врата. Какво стана той не видя…….

По-късно в кръчмата Михо разказваше за случилото се:

– Когато дойдох в съзнание, не смеех да отворя очи, да не би да видя архангел Гавраил. Накрая се престраших и погледнах. Над мен бе склонила глава моята кобилка.

Докато се влачеха във водата и кобилата се бореше в реката, някой ги бе видял и се бе развикал:

– Помощ! Михо се дави!

Жена му, на която бързо ѝ бяха съобщили лошата вест, тичаше по брега и високо ридаеше.

Когато кобилата измъкна Михо и жребчето си, хората дотичаха, обезпокоени. Зарадваха се, щом разбраха, че Михо е жив.

След този случай само някой да обидеше кобилата на Михо, трябваше да ѝ даде от най-хубавото зърно или захарче направо от ръката си.