Първият 3D-филм „Силата на любовта“ е бил ням. Той е бил свален от екраните през 1922 г.

Филмът имал два края щастлив и тъжен. Зрителите можели да избират един от тях, като закривали лявото и дясното си око.

Този филм нямал успех. За това той се давал под наем за прожектиране само в 2D-версия.

Днес и двете версии са смятани за изгубени.

На нашата планета съществува морски път с дължина 32 хиляди километра, което е 80% от дължината на екватора. По него може да се плува, без да се сменя посоката.

Линията започва от полуостров Камчатка, преминава в близо до Алеутските острови на Тихия океан, след това се отправя през прохода Дрейк на Атлантическия океан, отива между източното крайбрежие на Африка и Мадагаскар, и завършва в Пакистан.

Столицата на Индонезия Джакарта е един от най-проблемните градове в света по интензивност на задръстванията.

През 1992 г. правителството е приело закон, забраняващ да се преминава в пиковете часове по няколко централни улици с автомобил, в който има по-малко от трима човека.

Постепенно в града се наложила цяла индустрия от пътници под наем, наричащи се „жокеи“. Те припечелвали до 15 долара на ден.

Сред жокеите имало много жени с бебета, защото те са по-евтини за наемане от двама души поотделно.

През 2016 г. законът е бил отменен.

Обидата гръмко и с трясък обгражда душата, няма отвор, нито врата, за да избягаш от нея.

Сълзите стремглаво излитат като по задание и обливат очите безутешно.

Тревата избуява, възможност не дава пътека да се покаже.

Плача и роптая. Изчезнал е пътят ми през гъстата гора.

Езикът ми, възлюбеният ми враг, неравна битка предрича.

Изведнъж противникът настъпва мощно.

В тоз момент не забравяй молитва да отправиш към Исуса.

Днес учителката Таня Маринова дойде в клас с две красиви червени ябълки в ръце. Децата не знаеха, но Маринова преди това бе хвърляла на пода едната от ябълка няколко пъти, но въпреки това двете ябълки изглеждаха съвсем еднакви.

Учителката взе хвърляната на пода ябълка и започна да ѝ говори:

– Колко си уродлива. Изкривена и цветът ти е отвратителен.

След това се обърна към децата:

– Деца, кажете ѝ и вие нещо.

Навярно на малчуганите им се стори странно, че трябва да наричат по някакъв начин една ябълка, но те започнаха да подражават на учителката си:

– Воняща ябълка.

– Кой ще иска да те яде.

– По голяма грозотия от теб не съм виждал.

– Изглеждаш глупава.

– Ти си ненормална.

Като ги слушаше чак на Маринова ѝ стана жал за ябълката.

След това учителката взе другата ябълка и започна да я хвали:

– Ти си прекрасна ябълка. Твоята кора е възхитителна и ароматна. Имаш много красив цвят.

Децата внимаваха и гледаха с отворени уста.

– Погледнете, – показа им ябълките Маринова, – те не се различават, двете са апетитни и сочни.

След това учителката взе един нож и разряза всяка от ябълките на две половини. Едната бе гладка и красива отвътре, а втората, на която бяха говорили лоши думи бе цялата в петна и бе натъртена.

Изведнъж на децата им светна лампичката в главата и те започнаха да се досещат, какво иска да им каже учителката.

– Така е и в живота, – каза Маринова, – когато казваме обидни думи на някого, в душата му остава болка и страдание, както петната по ябълката. Когато хората, особено децата, станат жертви на издевателства, те не показват какво става в тяхната душа им, както и ние не видяхме, че едната от ябълките е натъртена. Външно човек може да изглежда радостен и щастлив, но вътре в него може да се крие болка причинена от някого.

Децата мълчаха и гледаха съчувствено наранената ябълка.

– Но ние имаме възможност да се поправим, – каза Маринова. – Вие видяхте каква вреда нанасят злите и обидни думи. Можем да се научим да се защитаваме един друг, да бъдем добри към останалите. Думата не е юмрук, с който можем да ударим, но тя може да нарани сърцето на всеки от нас. Така че бъдете внимателни, когато говорите на някого.