На Олимпийските игри 1924 г. в Париж, финландски бегач Паво Нурми спечели всички състезания, в които участвал.

Той станал първи в индивидуалния и отборния крос на 3000 м, а също на дистанциите 1500 и 5000 м финалите, на които се провеждали с разлика само от един час.

Нурми бил силно огорчен, че за бягането на 10 километра финската делегация не поставила него, а Виле Ритола.

Той победил с нов световен рекорд, но бягал на съседния стадион и стартирал заедно с участниците, но завършил по-рано.

В селището Есаулскин в Сасновския район, обикновения котарак Василий е станал герой на деня.

В апартамент на първия етаж изпълзяла змия. Когато стопанинът на дома я видял веднага повикал хора, които се занимават опазването на животните и околната среда.

Помощ от тях не получил, защото преди да дойдат спасителите, котаракът се бил със змията и Василий ѝ откъснал главата.

Когато спасителите дошли, те огледали внимателно дома, но други влечуги не намерили.

Домакинът е предположил, че змията е проникнала през дупка от старата отоплителна система.

Трябва да отбележим, че котаракът при борбата със змията не е пострадал.

Нивото на престъпността в Ел Салвадор все още е сред най-високите в цяла Латинска Америка. През 2015 г., процентът на убийствата в страната възлиза на 104 на 100 000 души, което е най-високият процент в света.

Ел Салвадор е най-гъстонаселената държава в Централна Америка.

Хондурас е започнал шестдневна война със Ел Салвадор. Причина за това е поражение на националния отбор на Хондурас от футболния отбор на Ел Салвадор. Те са участвали в квалификацията  за Световния шампионат по футбол. Конфликтът е станал през 1969 г.

В моргата докараха три нови трупа. Студент стажант попита:

– За какво се усмихват тези? Тук е морга, а не цирк.

– Всичко зависи от това, при какви обстоятелства е настъпила смъртта, – каза ръководителят му. – Ето този първият е спечелил милион от лотарията, еуфория, инфаркт и смърт. Вторият се е оказал в обятията на най-добрата проститутка в града, еуфория, инфаркт, смърт. А третия го е убила мълния.

– Тогава защо се усмихва? – попита стажанта.

– Помислил е, че го фотографират…..

Стефка се омъжи и роди син. Скоро след това съпругът ѝ загина при автомобилна катастрофа. Синът им беше само на две годинки.

Стефка много тъгува по мъжа си, но на нея ѝ бе останало само момченцето и тя му отдаде своята любов, ласки и нежност.

Очите на синът ѝ Валентин бяха сини като небето.

Момчето ѝ порасна, то оценяваше всичко, което майка му бе направила за него. Валентин много се грижеше за нея, винаги я радваше. Страхуваше се да не я нарани или да и причини и най-малката болка. Стараеше се да не я обиди или разстрои с поведението си.

Всичко беше много хубаво в живота им. Не бяха много богати, но бяха щастливи.

На 22 години Валентин завърши университета. Реши да замина далече на север на работа и да осигури на майка си старините.

Замина и …. изчезна.

Стефка писа до града, в който го бяха назначили. Звъня на всички възможни телефони. Търсеше го навсякъде, но всичко беше безуспешно.

Стефка много сълзи проля по сина си, отслабна, но не загуби надежда, че ще го намери. Майчиното ѝ сърце подсказваше, че той е жив.

Минаха три години.

Здравето на Стефка се влоши. Направиха ѝ операция в друг град и тя мина успешно. Изписаха я от болницата.

По пътя за гарата, тя видя инвалид, който се придвижва в количка. Стефка бе състрадателна и милостива. Тя имаше пари само за билет за влака, но в джоба си носеше две ябълки, които и дадоха, когато напускаше отделението.

Тя извади ябълките, отиде до инвалида и му ги подаде. Той я погледна, а тя трепна. Същите очи, като небето.

– Вальо, – едва прошепна Стефка и се разплака от щастие. – Какво е станало с теб? Защо не ми се обади?

Валентин гледаше с болка майка си:

– Мамо, …… стана злополука. Откараха ме в болницата. След това не можех да ходя. Станах инвалид. Изпаднах в бедност. Започнах да пия.

– Миличък, но защо не се върна у дома?

– Не исках да ти бъда в тежест….. не исках да те разстройвам. Страхувах се, че няма да го преживееш….Така минаха няколко години.

– Какво говориш, сине мой? Толкова се радвам, че те виждам пак, хайде ела да се приберем у дома.

И нейната любов направи невъзможното. Валентин започна да прави гимнастика и различни упражнения….. И той проходи. Отначало бавно и неуверено, но по-късно стабилно и здраво.

Две години по-късно Валентин се ожени, а сега Стефка се радва на двете си малки внучета.