Ракообразните в зависимост от вида имат различен цвят.

Окраската на покритието им се определя от различни пигменти.

Голяма част от пигментите в ракообразните е представена от каротиноиди, които „отговарят“ за червения цвят, в частност астаксантина.

Каротеноидите, влизат в взаимодействие с протеините и дават на ракообразните сини и кафяви тонове.

Под влияние на висока температура връзката между тях се разрушава и астаксантинът се освобождава.
За това раците при варене имат червен цвят.

Ако приготвяте цели зеленчуци в микровълновата печка, преди да ги сложите набодете ги с вилица.

Това не е за да са по-красиви в чинията.

Пробождането на зеленчука с вилицата подобрява изпарението на образуващата се вътре в него пара.

Така зеленчуците се предпазват от „взривяване“ или нарушаване на целостта им.

В Хонг Конг са много малко източниците на прясна вода и трябвало да бъдат внесени големи количества от съседните китайски провинции.

От 1950 г. градските власти започнали да разработват система за почистване на тоалетни с морска вода, която е инсталирана в нови сгради, отделно от основната канализация.

Сега, повече от 80% от домове в Хонг Конг, използващи такава схема.

Гепардът лесно се опитомява и е помагал на хората при ловуването още от времето на Древния Египет.

Широко разпространение на лов с гепарди е имало през средните векове при владетелите в Близкия изток.

Хищниците се научават да се държат на коня зад ездача. Пускали ги да преследват плячката, когато я приближавали на приемливо разстояние.

За да убие жертвата си гепардът чакал ловеца и за награда получавал нейните вътрешности.

По времето на сутрешното си бягане Милен забеляза подозрителен пакет близо до реката. Той бързо изтича до него и разкъса найлона, който го обгръщаше.

Там стоеше малко кученце, лабрадор. То бе уплашено и премръзнало. Погледна доверчиво Милен и му близна ръката.

Младежът го погали нежно.

– Кой те е изхвърлил, приятелю? Сега ще дойдеш с мен и аз ще се погрижа за теб.

От този ден двамата станаха неразделни. Имаха много и чудни приключения. Заедно лежаха на тревата и гледаха небето …..
Милен се ожени, но не изостави стария си приятел, който още от запознанството им го кръсти Амиго.

Кучето често гледаше вече порасналият и възмъжал млад мъж и си мислеше:

„Колко много искам да си поговоря с теб. Бих искал да ти кажа, че съм ти благодарен много, за това, че ме спаси“.

Милен не разбираше нито лая му, нито можеше да разчете мислите му, но много обичаше своя четириног приятел.

– Ако кучетата не отиват в рая, – каза Милен на един свой познат, – бих искал след смъртта си да попадна там, където ще бъде Амиго.

Минаха години и кучето остаря. То бе уморено и трудно се придвижваше, но Милен не го бе изоставил.
Амиго гледаше спасителя си и отново потъна в мислите си:

„Времето ми дойде, приятелю. Толкова съм радостен, че си близо до мен. Почеса ме между ушите, толкова обичам това ….Всичко ще бъде наред. Бих искал да ти кажа, да не тъжиш, когато вече няма да ме има …. Толкова много съм ти благодарен …. с теб беше всичко чудесно“.