Мартин и Николай седяха в близката градина и разговаряха. Те бяха приятели още от малки и често обсъждаха мисли, които ги вълнуваха или неща, които им правеха впечатление.

– Какво е нормално за днешното общество? – възмутена тръсна глава Мартин. – Погледни какви филми само се пускат и по телевизията и по кината.

– Филмите трябва да забавляват, а не да натоварват хората, – каза много тихо Николай.

– И какво излиза, че на човек му е скучно в този живот? – попита Мартин.

– Ако животът е само един ден, – започна да расъждава Николай на глас, – за да бъде добър този ден, това е напълно достатъчно. Тогава жовотът буквално лети, зашото той е пуст.

– Забързаното ежедневие увеличава вътрешната ни пустота, – констатира Мартин.

– Мисля, че не е правилно да се изтриват всички граници и да се снемат ограниченията. Виж колко са свободни взаимоотношенията между момиче и момче, а резултата е рушащи се семейства, бездетни жени ….

– И така всичко тихо си преминава, – смръщи вежди Мартин. – Всички смятат това за напълно нормално.

– Не мисля, че мога да съдя останалите, – дълбоко въздъхна Николай, – но всичко е взаимно свързано. Всичко е следствие на това, че хората не виждат смисъл в живота си. Те гледат повърхностно, имат някакви еднократни стремежи.

– Мисля, че това е тръгнало още от древни времена, когато са се появили парите.

– Всичко идва от това, че ние неправилно разбираме ролята на парите в нашия живот, – махна с ръка Николай. – Безмислено прекарваме времето си с една единствена цел, колко повече да натрупаме от тях.

– Виж, думата „богатство“ и „Бог“ са близки по звучение и нямат в себе си отрицание. Аз бих изкарвал пари, за да помагам на другите. Сърцето ми е силно привързано към взаимопомощ, приятелство и поддържане на близките ми.

– Според мен това е основният принцип, който трябва да бъде заложен в нашия живот, – каза възторжено Николай. – Човек трябва да се занимава с това, което му харесва и да помага на другите хора. Да умее да се отдава.

– Всеки човек е режисьор на своя живот, – каза Мартин. – Както си построиш сценария, така ще върви и действието.

– Ако човек се научи да се отдава, тогава всичко, което прави, ще се връща към него, а няма да пада някъде в пространството.

– Времето напредна, – посочи с ръка часовника си Мартин. – трябва да помогна на мама, обещах ѝ.

– Добре, – със съжаление се отзова Николай, на него му се искаше още да си поговорят. – Изкаш ли утре да идем до старческия дом, той е на две преки от тук?
– С удоволствие, – сърдечно се засмя Мартин. – Тогава утре след училище, какво ще кажеш?

Николай само кимна с глава и двамата се разделиха, всеки към дома си, където ги очакваха ангажименти и отговорности.

Един французин пътешествал из пустинята. Негов водач бил един арабски християнин. Всеки ден арабинът не забравял да се отпусне на колене върху горещия пясък и да призовава Бога.

Една вечер французина попитал арабина:

– От къде знаеш, че има Бог?

Водачът му за малко се замислил и казал:

– От къде си правиш заключение, че миналата нощ, край нашата палатка е преминала камила, а не човек?

– Това може да се разбере по следите, – отговорил удивен французинът.

Тогава, показвайки с ръка залязващото слънце, заливащо с лъчите си целия хоризон, арабинът казал:

– Тези следи не са от човек.

Формата на монетата от 10 сирийски фунта много съвпада с монета от 20 норвежски крони.

Тази монета може да бъде използвана за търговски автомати в Норвегия.

Ако човек може на око лесно да различи двете монети, за автомата това е невъзможно, заради близкото тегло и размер.

Кога децата ни се учат най-добре?

Нашите деца ходят на училище и получават информация в дадената област. Това достатъчно ли е? Какво ще ги стимулира да учат по-усърдно?

Ученето трябва да бъде едно преживяване, в което всеки да има право да изказва мнението си. Е, може и да греши, но това е именно целта.

Образованието не е свързано с даване на един единствен отговор на въпрос от тест или задача.

Ако децата сгрешат, те ще анализират своите провали и от това ще се поучат. Именно неуспеха поучава.

Това е приложимо не само в училище, но и в живота на всеки човек.

През 1939 г. в гр. Шлезвиг реставрирали стара църква. Под слоя мазилка били намерени осем рисунки на пуйки, които били изобразено много живо.

Художникът несъмнено е вижда пуйка, но тази птица е дошла от Америка в Европа не по-рано от 1530 г. От къде в Дания през XIII в. могат да се появят пуйки? Това означава, че съществува някаква връзка на Европа с Америка много преди Колумб.

Вдигнал се шум около пуйките в Шлезвиг. Снимките се появили на страниците на научни списания и учебници. И изведнъж се оказало, че знаменитите пуйки са дело на художник от XX век. При ремонта на катедралата били повредени старинни орнаменти, украсяващи стените.

Майсторът се уплашил за вредите, които е нанесъл на древния паметник на изкуството и побързал да поправят щетите, преди да ги забележат. Но художникът не помнел какво било изобразено на средновековните картини и дал воля на фантазията си.

Така на стените на катедралата се появили пуйки.