Студената вода предава на косата здравословен блясък.
И още, никога не излизайте от ваната, без да сте взели душ. Желателно е той да бъде прохладен.
Това тонизира и укрепва кожата на тялото.
Ако имате малко време, направете така. Седнете във ваната и пуснете горещата вода. След това включете студения душ и започнете да обливате цялото си тяло, от краката към главата.
Водата трябва да бъде прохладна.
Така вие ще излезете от ваната бодра и поосвежена.
Един от най-шеметните възходи е преминала английската дума „yahoo“.
До 1994 г. тази дума се е срещала, само в една книга, „Пътешествията на Гъливер“ на Джонатан Суифт.
В третото от своите пътешествия капитан Гъливер попада в страна, където хора са диви и неразумни същества, които наричат yahoo.
През 1994 г. се образувала компанията Yahoo!, която се занимавала с бизнес в интернет.
Успоредно с растежа и търговския успех на компанията думата yahoo е започнала да става все по-популярна и главното е, че е променила своето значение.
Сега, когато произнасяме думата yahoo, ние едва на последно място си спомняме за нейният първоизточник, английска книга от 17 столетие.
Трудно поносими бури, изтощителна горещина, опасни насекоми, разнасящи зараза, всичко това не спряло Агата Кристи, която си пригаждала да пише, седейки в някоя палатка или сложила лист хартия върху някой камък.
Много от нейните романи през 40-50 години не били написани в топлия и уютен кабинет, а при походни условия.
Нещо повече, тя не само е придружавала съпруга си и е писала романи по време на спиранията в археологическите походи, но е имала и свой особен принос в развитието на археологията по това време.
Едно от откритията на Агата Кристи бил портретът на древната Мона Лиза от слонова кост, която тя лично е спасила от напукване.
Благодарение на усилията ѝ и способността ѝ да измисля нещо ново, тази находка била спасена от смърт и била предадена в един от музеите като важен исторически експонат.
Тази Мона Лиза по това време била на 2600 години.
Агата Кристи не се смущавала от такива битови неуредици, като течащ покрив или вана с жаби, за това станала една от добре тренираните участници в експедицията на река Тигър.
Баща буди сина си рано сутринта.
– Ставай, синко. Ще вървим на вилата, картофи да копаем.
– Татко, но сега е четири часа сутринта! – Възразява сина.
– Ставай, ставай, сине. Трябва да копаем картофи, – настоява на своето бащата.
– Татко, но ние нямаме вила.
– Това не означава, че не са ни нужни картофи…..
Тони след дълго скитане по улицата, реши да влезе в магазина. Той не бе голям магазин, но в него имаше голямо количество и разнообразни обувки за малки, големи, мъже, жени, деца, …
Тони бе бедно момче. Разкъсаните му маратонки, от които се подаваха пръстите на краката му, отдавна не бяха сваляни от краката му.
Той влезе уверено в магазина и отиде при една жена, която даваше информация за обувките на тези, които желаеха да си купят нови обувки.
– Извинете, къде могат да се купят най-евтините маратонки? – попита Тони.
Жената му посочи с ръка щанда.
Изведнъж тя спря поглед върху краката на момчето и неусетно леко изсвири с устни.
„Как може да ходи, с такива парцаливи маратонки?“ – помисли си тя.
След това се обърна към Тони, който още не бе поел към посоченото място:
– Тези обувки от първия ден на започване на училище ли ги носиш?
– Да, – плахо отговори Тони.
Момчето наведе очи, а след това продължи, сякаш се извиняваше, че маратонките му са такива:
– Ние в къщи сме четири деца. Татко почина. Мама изкарва по малко пари, колкото да има за храна, но вечно сме гладни. Тези маратонки бяха първо на Васко, после на Диди, а сега са мои. Васко обича да играе футбол и бързо ги скъса. Те не бяха нови, но запазени. Бяха ги дали на мама за работата ѝ. После Диди ги довърши, като се правеше на барелина и стъпваше с тях на пръсти. Сега са мои, макар и окъсани нацяло….
Когато жената го изслуша, тя му каза нежно:
– Избери си, които обувки искаш, аз ще ги платя.
Тони бе като зашеметен. Той не можеше да повярва, че такова чудо може да му се случи и то точно на него. Със зинала уста момчето гледаше великодушната жена и от страх не помръдваше, да не би чудото да се развали.
– Отиди и се избери обувки, хайде, – подкани го жената. – Но ми обещай, че ще се учиш отлично и в училище ще се държиш добре.
Момчето клатеше само глава в знак на съгласие.
Тони излезе от магазина щастлив и доволен, притискайки нежно до гърдите си кутията, в която лежаха неговите нови маратонки.
Да помагаш на хората е прекрасно. Нека не забравяме за тези около нас, които се нуждаят от нашата помощ.