През 2003 Дрюон, чийто баща е бил родом от Оренбург, летял  със самолет в Русия с Виктор Черномирдин.

Черномирдин поръчал червено френско вино, а Дрюон – нормална бира.

– Може ли с водка? – Сериозно казал Черномирдин. – Бира без водка – пари на вятъра.

Когато превели фразата на Дрюон, той дълго се смял.

След това, за да не я забрави, повторил я на френски.

Седяла врана на дървото, а в устата ѝ парче сирене. От там минала лисицата.

– Вранке, ще гласуваш ли? – попитала лисицата.

– Не, – отговорила враната.

И сиренцето паднало.

Враната си помислила: „Ако бях казала: „Да“, нещо би ли се променило?“

Смехът наистина продължава живота, особено този на жените. До това заключение са достигнали норвежки изследователи обобщавайки мащабно 15 годишно изследване.

Жени склонни към позитивен поглед към живота, даже по време на тежка болест, живеят по-дълго.

Сърдечносъдови заболявания, инфекции, …. всичко това жените преодоляват лесно, ако често се смеят.

Изучавайки връзката между чувството за хумор и смъртността сред жените, изследователите установили, че оцеляването при жените с позитивен поглед към света е 73 % по-низко от мъжете с аналогични заболявания, като рак, сърдечно-съдови заболявания, хронична обструктивна белодробна болест.

Според учените, смехът е универсален лек срещу стреса, тъй като предотвратява производството на кортизол, който потиска имунната функция.

Това се случи преди четири години. Дора много добре си спомняше този ден.
Тя вървеше към фермата с един кош, а в църквата имаше опело.

Извикаха я две жени, които седяха на пейката. Дора не ги бе виждала по-рано тука. Едната бе на педесет и изглеждаше на добре обезпечен човек. Другата бе по-млада и също така стилно облечена, навярно дъщеря ѝ.

Дора ги приближи.

– Можете ли да ми кажете, кога ще свърши всичко това? – Махна с ръка по-възрастната към църквата. – Искам да си запаля свещ.

– Вие и сега можете да влезете, – каза Дора. – По време на опело това не е забранено. Те са в дясно, а вие отидете към светилника, който е от ляво. Там е свободно и никой няма да ви пречи.

– Не, няма да отидем. Ще почакаме.

– Ще трябва дълго да чакате. Опелото скоро почна.

– Няма нищо. Все още ми е рано да гледам …..смърт, гробове. Рано ми е да мисля за всичко това, – каза с раздразнение жената, а дъщеря ѝ закима в знак на съгласие.

В църквата имаше опело на момче. Двама мъже изнесоха майка му, която бе изпаднала в безсъзнание.

Дора си спомни думите на баща си: „Живей всеки ден, сякаш той е последния“.

И тя отиде при жената и дъщеря ѝ и им говори, че никой не знае кога ще дойде денят му, но човек трябва да бъде готов за него …..

Мина цяла година. Дора влезе в църквата и там завари младо момиче, което ѝ се усмихна.

– Дойдох да запаля една свещ, – това беше дъщерята на онази жена, „за която смъртта, гробовете, бяха неща , за които е много рано да мисли…“

– Как е майка ви? – попита Дора.

– Тя почина преди един месец. Инсулт. Щяхме да пътуваме  на екскурзия в Европа, но…

– Много съжалявам, – каза Дора.

А в главата ѝ започна да се върти като досадна муха мисълта: “ Твърде рано е да мисля за всичко това…“

Попаднал трън в цветна леха. Решил той да въведе свой ред на това място и да прокара свои правила.

Но цветята го гледали с такава любов …

Че той не издържал, сам не разбрал как пуснал корени и сам разцъфтял.

Любовта покорява и най-злият.