Още от началото на годината Дамян каза на майка си:

– Мамо, моля те, давай ми по два сандвича.

Моника изобщо не попита сина си, защо иска това, а продължи всеки ден да му приготвя двойна порция.

Тя си мислеше:

„Хубаво е, че синът ми има такъв апетит“.

Но веднъж не се сдържа и го попита:

– Миличък, ще ти стигне ли това?

– Това е за едно друго момче. То нищо не си носи за обяд. Изглежда в къщи нямат пари.

Моника бе изненадана и трогната от отзивчивостта на Дамян.

Оказа се, че семейството на това момче има големи затруднения. Майка сама възпитаваше сина си, но бе останала без работа и двамата едва свързваха двата края.

Известно време им се наложило да спят в колата и да се мият в обществените тоалетни.

Моника повече не попита за нищо сина си. Тя всеки ден му приготвяше двоен обяд.

Веднъж директорът на сина ѝ позвъни на Моника и я извика в училището. Там тя се запозна с майката на момчето, за което приготвяше допълнителен обяд всеки ден. Тази жена бе узнала за постъпката на Дамян и със сълзи на очи бе дошла да каже:

– Зная, че сте хранили сина ми и съм ви много благодарна. Сега вече намерих работа.

Жената предложи пари на Моника, за тези многобройни безплатни обеди, но тя не ги взе.

Добрата постъпка на Дамян ѝ подсказа, че тя може да направи много повече. Заедно с други жени събра определена сума и с нея платиха обедите в училищния стол на ученици, които не можеха да си го позволят.

„Аз те обичам, сине, – бе написала Моника на една бележка, която бе пъхнала в обяда му, – Гордея се със теб! Продължавай да постъпваш така и за в бъдеще“.

За да промениш света, не е нужно да свеждаш планини, достатъчно е да помогнеш, на този, който е до теб.

Съвестта се опитала да вразуми един разпуснат, необуздан, непокорен, покварен, неморален и неприличен човек.

Казала му:

– Най-накрая ще загуби и срама си.

На това човекът се засмял:

– Аз никога не съм имал такъв.

Когато съвестта чула това се ужасила.

Отдръпнала се настрана.

И от тогава човекът останал не само без срам , но и без съвест.

Японската художничка  Chie Hitotsuyama изработва своите произведения изкусно, изящно, реалистично и с голяма любов към природата.

Тя смята, че животните, които са главните герои в нейните композиции са „равни на нас в смисъл, че живеят в близост до нас на тази планета“.

А тя иска да изрази този живот и това ѝ се отдава.

Всичките ѝ животни са направени от вестник, завити на тръба.

Благодарение на таланта ѝ зверовете изглеждат реалистично и живо, трогват със своята уязвимост.

В Мордовия съществува популярния израз: „да отидат да Ардатов“, която може да се тълкува като обида.

В ерзенския език „обиждам се“ е в унисон с майданското името на града „ордатомс“.

Интересното е, че в Мордовия съществува населен пункт Ардатов.

В Мордовия има цели три Майдана: село Бокова Майндана, Поляци Майдана и Шева Майдана.

В република Мордовия приготвят уникална безалкохолна напитка, подобна на квас от захарно цвекло.

Тя се отнася към традиционната Мордовска кухня.

Приготвя се от смлян жълт кантарион, разрязани корените на захарното цвекло, които се поставят в пещта на слаб огън в продължение на един ден, а също така ръжено брашно, малц, хмел, вода, малко захар и закваска от дрожди.

 – Кой е нашият враг, – попитал един офицер, генерала си.

– Всичко ни подсказва, че това ще бъде Китай.

Всички останали били шокирани.

Но един от офицерите се овладял и попитал:

– Генерале, ние имаме всичко на всичко 150 милиона човека в сравнение половин милиарда китайци. Имаме ли някакъв шанс за победа? Ще оживеем ли изобщо?

Генералът направил няколко крачки и казал:

– В съвременната война победата не се определя от количеството войници, а от качеството им и умение да се използват възможностите им. Например, Близкият изток видя няколко войни, в които пет милиона евреи се биха срещу пет милиона араби и Израел винаги побеждаваше.

След кратка пауза, един офицер попитал:

– А ние имаме ли достатъчно евреи?