Тя бе толкова отрупана, че ако някой искаше да сложи още нещо на нея щеше да се разпадне под тежестта на множеството чинии, тавички, подноси, тарелки пълни с какво ли не.

Ето там се подавяше салата с накъдрена прическа от зеле. В нея късчета от моркови сияеха като нажежени кристали в пещ. Белокаменни скали от пухкав хляб приканваха възторжено към себе си. Кюфтенца в златиста премяна ухаеха на загоряло олио. Сметана с пълнеж от орехи и стафиди приветливо помахваше перчем от широки чаши повдигнати на тънко краче.

Чаши с пенлива бира мамеха очите. Гъсто червено вино като кръв тайнствено загатваше за въздействието си. Лимонада в кристални чаши отразяваше светлината.

Пиле загубило перушината си важно излагаше на показ загорялата си кожичка обилно напоена в мазнина.

Сладолед застинал в чудновати форми изваяни от майстор Мразко, блестеше окъпан в светлина. Безброй пастички, сладкишчета и тортички диплеха пъстрите си роклички, показващи новата мода на настъпилата пролет.

Наоколо се чуваше безразборен шум. Преплитаха се нежни женски гласове с грубовати баритони и чуруликащи детски гласчета

Големи и малки ръце се протягаха напред грабваха скъпоценния си товар и го отнасяха нейде там сред двукраки гиганти жадно вперили поглед в отрупаната трапеза.

На такъв личен ден звънеше смях и се носеше песен, която изпълваше сърцата с радост и много любов.

През прозорецът срамежливи слънчеви лъчи любопитно надничаха, очаквайки някой да ги покани на празника. Малка уморена пчела привлечена от множеството аромати закръжи над масата. Зловещи въоръжени ръце се устремиха към нея. Тя още повече се обърка и забръмча безпомощно.

Малки уплашени детски очи със страх следяха преследването. Жертвата на сантиметри избягваше поредния удар, но не знаеше вече на къде да лети. Отчаян детски вик разтърси преследвачите:

– Не я убивайте, тя е Негово творение. Нали днес празнуваме, за да си спомним Неговата саможертва.

Настъпи тишина. Нежни женски ръце бавно и търпеливо насочиха объркалата се крилата животинка към прозореца. Още малко и празникът щеше да бъде съпроводен с една ненужна смърт.

Духовете се успокоиха, а празникът продължи с невиждана радост и спонтанно облекчение. Спасителят отново се бе намесил, за да възтържествува мирът и любовта.

Тя сложи ръка на устата си и го погледна неразбиращо. Стана му неловко от този поглед, За това отиде до прозореца. Залязващото слънце го заслепи и той затвори очи. След това се обърна към нея и очите му заблестяха. Под питащият й поглед той отиде до вратата и след като я заключи се обърна към нея. Тя мълчеше.
Той повдигна рамене, свали шапката си и я сложи на закачалката. Разкопча ризата си, съблече я бавно и я закачи до шапката. Застана до нея само по дънки.
Тя се огледа неспокойно. Кършеше пръсти и хапеше устните си. Той бавно се приближи към нея. Гърбът й се скова. Лицето й стана грозно и отблъскващо.  Той я хвана за раменете и я разтърси:
– Държиш се като малко дете, – изръмжа младият мъж.
Тя сведе глава. Той я придърпа в обятията си, но тя извърна лице. Младежът я хвана за косата и със сила приближи лицето й към своето. Тя затвори очи. Устните й се местеха беззвучно.
– Какво си говориш? – с насмешка попита младежът.
Очите й бяха пълни със страх. Тя беше като подгонено животно. Ръката й инстиктивно докосна шията.
– Няма да го разбереш, – каза сподавено тя.
– Мога да се досетя, – извика той, – Ти си мърмореше:Дани, Дани, Дани! – презрително изплю името той.
Тя го погледна.
– Говориш глупости. Дани е мъртъв и не може да ми помогне. Молих се на Бога, да ме избави от теб.
Той я пусна, изпълнен с ужас. В този момент тя вече не беше кротката приятелка на Дани.
Младежът имаше чувството, че се намира в тясната част на едно шише, притиснат от всички страни от сила, която го заплашваше, че ще го унищожи. Всеки път за бягство му бе отрязан.
Вечерният вятър носеше още от горещината на деня, но той трепереше от студ. Въздухът в гърдите му стана тежък и той задиша дълбоко. Имаше чувството, че ще се взриви.
– А, така ли…., – разсърди се той, но думите му прозвучаха като въздишка
Настаналата тишина падна като  тежка пелена върху него. Той не чуваше нищо друго, освен ударите на сърцето си.
– Трябваше да се досетя, – каза задъхано той. – Отново ми се изпречва вашият проклет Бог. Но този път аз съм по-силният. Знаеш какво те очаква. Щом слънцето залезе, започва сватбената ти нощ с мен.
Очите й се напълниха със сълзи:
– Моля те, недей… – промълви тя.
Той хвана с две ръце роклята й при деколтето и я раздра. С треперещи ръце тя събра дрипите, държейки ги пред гърдите си. Стисна очи и продължи да движи устните си.
Разгневен той втренчи очи в устните й. Хвана с две ръце врата й и започна да го стиска. Този безмълвен глас трябва да замлъкне. В душата му всичко завря, сякаш седеше върху вулкан. Огън искреше от очите му. Вените на челото му пулсираха ускорено и той се озъби.
Тя си пое дъх и заплака. Устните й още умоляваха…
Той изригна някакво проклятие и я пусна. Тя пристъпи към леглото олюлявайки се. Очите й бяха широко отворени. В тях прозираше паника. Той се обърна метна ризата си на главата й, взе шапката си и затръшна вратата след себе си. Цялата стая се разтресе.
Тя се свлече на колене и издигна благодарствена молитва към Бога, Създателя на света.

В един мрачен сутерен, стояли заключени няколко мъже и жени. Всеки от тях знаел, че няма да се измъкне от тук жив. Едни въздишали, други плачели, а трети се молели.

Само един млад човек изглеждал спокоен. Той се надсмивал над останалите, особено на тези, които се молели. Той не вярвал, че има Бог.

Една нощ зад вратата се чули зловещи стъпки. Отворила се вратата и блеснал фенер. А на прага се появили униформени – „ангелите на смъртта“, както ги наричали затворниците.

Всеки от затворените хора изпитал смъртна тревога опасявайки, че ще чуе името си. Изведнъж прозвучало името на младият човек. Той станал, но краката му не удържали и се строполил. Не можел да повярва на ушите си. Отново била произнесена фамилията му. Тогава нещастникът паднал на колене, раздирайки дрехите си с плач промълвил:

– Боже, аз съм толкова млад. Искам да живея!

Но военните го сграбчили за ръцете и го отвели навън. След известно време се чул приглушен звук от изстрел.

Страхът от смъртта сваля на колене атеистът и го кара да се моли, когато вече е късно. Но всеки, който е приел Исус в сърцето си е освободен от страха пред смъртта.

Жената прекъсна разговора си с продавачката и затегли за ръка малко момченце, което стоеше тихо до тогава. Черните му коси обрамчваха малко бледо личице с очи като мъниста.

Минаха покрай един стол върху седалката, на която бяха разпръснати скоро откъснати стръкове с белоснежни главички. Жената се спря и прикани детето:

– Я си вземи цветята. Гледай как си ги разпръснал.

Момченцето се колебаеше и уплашено вдигна нагоре очи.

– Взимай ги! Какво гледаш. Какво ще дадеш после на Мимето. – весело добави жената.

Край тях мина дребна женица, на която времето бе втъкнало сребърни нишки в косите. Тя усети заповедническия тон и улови уплашения поглед на малчугана.

Обърна се към другата жена и шеговито каза:

– От сега го командвате, а какво ще стане, когато порасне.

Разбрала намека, жената подръпна детето и се засмя:

– Той ще порасне и няма да стои под чехъл

Чудна радост извира от вратите на Йерусалим. Последва я вълна от хора, която се разсипа по Галилейския път.
Тържествено и победоносно се огласява навред:
– Той идва в името на Бога… Ще влезе в Своя царски дом!… Почит и слава на тебе, Царю…. Хвала на тебе, Сине Давидов!
Народът вдъхновен пее и се покланя на Божия Син.
Но там в тълпата горд и мъдър книжник каза с насмешка:
– Това ли е вашият цар, слаб и бледен? Заобиколен от рибари? Защо е така бедно облечен? И защо не бърза да изяви властта си?
Горкият, над него тегне покривало от черна мъгла, което не му дава възможност да прозре истината.
Ще минат години и Давидовият Син кротко и без натиск ще насочва  съдбите на хората. Усмирявайки буйните спорове, спирайки острите сблъсъци с всепобеждаващата Си любов.
Светът живее в очакване да настъпи духовната пролет, впримчил се в трудна борба.
Сърцата на хората се стоплят и изпълват с любов. Започват да познават стъпките на Господа и чуват нежния зов на Отца.