Мъгла. Той се втренчи напрегнато. На сантиметри пред колата пътят изчезваше в кълбяща се стена от влажни сиви облаци.
– Нищо не виждам, –  каза той накрая.
– Винаги има какво да се види, стига да знаеш как да гледаш – отбеляза старецът до него. – Погледни от двете страни на пътя, виждаш ли как мъглата се вие на кълбета? А сега погледни право напред и виж как се движи там.
Той присви очи, взирайки се през стъклото, и изведнъж забеляза нещо странно.
– Изглежда, че пред нас се движи по-бързо, отколкото отстрани.
– Топлината, която се излъчва от пътя, кара мъглата да се движи – каза старецът. — А от почвата и камъните не излиза топлина, затова мъглата там е неподвижна.
– Значи така успяваш да задържиш колата върху пътя. — Той кимна впечатлен.
Старецът се усмихна:
– Е, също така и с помощта на бялата линия по средата.

Той направо откачи след като си купи тази кола. Дълго пести пари за това парче желязо. Отказа се от всичко, престана да говори.
Цял месец я избира. Ту цветът не е този, ту не му пасва размера или предницата е низка. Другите му се присмиват:
– Като жена я измерваш и опипваш навсякъде. Да не си решил да се жениш за нея?
Те го подиграват, а аз със този луд човек трябва да живея.
Нощно време очи не затваря, все гледа да не би някой да му вземе тази красавица. С какви ли имена не я нарича:
– Сладка моя, лястовичката ми, мъничката ми, ….
Като го слушаш ти става противно. Когато мина край нея непременно ще я изритам.
Какво да ви говоря изобщо, за мен мъжът ми забрави нацяло. До мен е, но не е на себе си.
Сутрин първата му работа е да излезе, да обиколи ненагледната си и с парцал да попие росата по нея.
Сяда в колата, целува волана и опиянен мълви:
– Благодаря, ти мила, за всичко!
Направо очовечава машината. С този поглед….. нищо чудно да оживее.
Една вечер се връщам от работа, гледам го щура се край „лястовичката“ си и мърмори под носа си:
– Сега ще ти измия крачетата. Отзад с восък ще ти натрия. Очичките ти ще намажа със специално средство.
Така нежно ѝ говори и се върти край нея, сякаш е любимата му….
Е, по-добре с кола да ми изневерява, отколкото с някоя друга жена!

Дядо Мраз стана тази сутрин по-рано и реши да поработи. Днес има основателна причина за това, Нова година е под носа му. Той включи лаптопа си и започна да проверява електроната си поща.
– Интересно е, че желанията на хората по празниците стават все повече. – започна да расъждава старецът на глас. –  Изведнъж всички започват да вярват в чудеса. По-преди, някой се молеха, друг пишел бележка и я слагал под възглавницата….романтика. А сега какви времена настанаха, изпратиш SMS и всичко е наред. Сега да погледнем какво има тук…
Дядо Мраз седна по удобно зад дъбовата маса, наля си горещ чай и започна внимателно да чете.
„Дядо Мраз искам конче, голямо и да скача! Бях добър през тази година и слушах родителите си. Иван 6 години.“
Белобрадият старец се усмихна и натисна клавиша ОК.. Желанието на момчето е изпълнено.
„Господи, направи така, че да се омъжа. 23-годишна девойка, пестелива и добродушна“.
– На добрия човек трябва да се помогне, – поглади брадата си стареца. –  Не е на точния адрес, но и това ще го оправим.
С бързо движение на пръстите натисна прехвърляне, а на мястото „До кого“ набра адреса за запознанства на Купидон, означи го като важно.. и напред.
„Искам пари, много пари!“
– Кой си ти..? – изненада се от желанието Дядо Мраз
Дядо Мраз прегледал характеристиката на просителя.
„Крадлив собственик на голяма компания, лъжещ сътрудниците и доставчиците си.“
– Ах ти, безсрамнико! – не на шега се разсърди стареца и пусна писмото в кошчето.
„Искам кола и апартамент. Михаил 23 години“.
– Я да видим….Така… Нормален човек, но безделник, – позамисли се стареца и написа. –  На работа от 1 февруари със заплата според длъжността…. Ще видим как ще работиш и после ще решим…, – старецът натисна ОК … и въпроса е решен.
Денят премина незабелязано и започна да притъмнява зад прозореца, но писма в пощата не останаха.
Дядо Мраз изключи лаптопа си и обу ботушите. В ъгъла го чакаше голям чувал с подаръци. Това е за най-малките, тези, които още не знаят да пишат. Тук Дядо Мраз е избирал играчки по свой вкус, на кого лисиче, на кого зайче… Добрите, стари меки играчки. Класика!
Дядо Мраз се качи в шейната и дръпна юздите, а елените го понесоха напред.
А на неговият емейл, продължаваха да пристигат писма с искания…., но не на всяко нещо е съдено да стане…

Нощната тишина се взриви от вик. Стотици уши го чуха и десетки сърца трепнаха. Викът се задържа над сънливата земя. Той крещеше и призоваваше. И десетки сърца се възмутиха, че никой не се втурна да помогне.
– Господи! Кога ще престане всичко това? – измъчваха се ушите. – Нима никой не чува? Защо никой не се намесва?
И десетки крака нервно крачеха в апартаментите си, също толкова ръце се свиваха в юмруци, а след това затискаха ушите. Но очите на любителите на зрелища, проникват през прозорците, опитвайки се да видят нощната трагедия.
– Някой трябва да помогне… – подсказва сърцето.
Но то се се свило от страх. Гласът на разума го заглушава, повлиян от страха:
– Но какво можеш да направиш сам?… Не е ли по-добре….
Да, имаше десетки крака, ръце, уши и сърца и само един вик. Нима никой няма да се престраши? Не! Нима липсват сили и умения?
О, не! Просто промени привичките си и иди на помощ! И тогава дребният, малкият и слабият се превръща в достоен и силен човек. И в този случай той се превръща в господар на положението.

Започна да вали. Струите удряха по прозореца, сякаш някакво животно се опитвайки да влезе. Тропа с лапи по стъклото, драска и удря, като от време на време затихва преди поредния опит.
Под святканията на мълниите и трясъка на гръмотевиците, всичко се изпълваше с удряне и неудържима бясна атака на природата срещу човека.
В бурята имаше някаква детска ярост, шумна, настойчива и дразнеща, но без разрушителното могъщество на тези сили.
Бурята се разрази с нова сила. Гръмотевиците се разнасяха мощно, проблясъците на мълниите осветяваха наоколо и се разсейваха като брилянти в пръските на водата.
Дъждът, подгонен от вятъра, падаше ту като поток, ту, подхващан от вятъра, биеше с коси струи.