Както всички пенсионери Елена Петрова имаше пластмасова карта за теглене от банкомат.

Днес дъщеря ѝ имаше рожден ден и тя реши да изтегли пари, за да ѝ купи подарък. Речено сторено.

Отиде до най-близкият банкомат, извърши исканите операции и получи леко смачкана банкнота от 50 лева. Банкнотата предизвика леко съмнение у Елена и тя я разгледа внимателно, изглеждаше ѝ доста странно. Явно банкнотата бе фалшива.

Тя беше на 69 години, но за първи път ѝ се случваше такова нещо.

– Наистина ли тази банкнота е фалшива или така само ми се струва? – каза си възрастната жена.

Отиде до един от нововъведените автомати и си поръча храна и газирана напитка, но автоматът няколко пъти ѝ върна банкнотата.

Когато сподели с приятелката си Магдалена, която живееше в съседния вход, тя я посъветва:

– Иди до банката, на която е този банкомат и им кажи какво е станало. Или най-малкото им се обади по телефона. Трябва да го има на банкомата, нали при авария на него трябва да се звъни.

– Там няма да ми повярват и кой знае в какво могат да ме обвинят, – каза уплашено Елена.

– Иди в близкия супермаркет и пазарувай, като платиш с нея, – предложи Магдалена.

– Ако ме хванат с тази фалшива банкнота, ще изглеждам още по-подозрителна, – смръщи вежди Елена.

– Тогава иди в полицията, – вдигна ръце Магдалена.

– Ще почнат разпити, разследвания, …., а могат и да ме обвинят в нещо, въпреки напредналата възраст, – каза ужасена Елена.

Жената плачеше и не знаеше къде да отиде, защото се страхуваше, че няма да ѝ повярват, а може и да я съдят….

Тази история може и да не се е случила точно така, но ако в ръцете ви попадне фалшива банкнота и не можете да я върнете,  нито да я замените, как бихте постъпили?

Въпроса остава открит ….

Не е тайна, че повечето джебчии действат в обществения транспорт. Час Пик за тях най-доброто време, когато могат да откраднат нечий портфейла или мобилен телефон.

Нима не се сещат, че хората, който използват трамваи, тролеи и автобуси, съвсем не са толкова богати?!

Често се случва да бъдат откраднати последните пари на някой пенсионер или студент.

Влади се качи в автобуса. Той беше приятен на вид младеж, но желанието да краде се бе залепило като дъвка за него и не му даваше покой. Не, че нямаше пари, дори притежаваше много повече, отколкото тези, които обираше.

Влади огледа хората и се насочи към нищо неподозиращ млад мъж. Бръкна внимателно в джоба му и незабелязано извади мобилния му телефон.

Влади поиска да се наслади на новата си придобивка, за това включи екрана на телефона. Там се появи SMS:

„Роди се!!! 15:20
3,75 кг и 53 см, щастие :)“

Това, което прочете силно разтърси джебчията. Той не можеше да остане пасивен и безучастен след това съобщение.

Върна се обратно и пусна телефона в джоба, от където го бе откраднал.

Едно десетгодишно момиче забеляза действието му и учудено го изгледа.

„Странно, – помисли си то, – повечето крадат мобилни телефони, а не ги пускат в джобовете на хората“.

Но Влади не обърна внимание на детето. Той наблюдаваше младия мъж, който току що бе слязъл от автобуса и радостно четеше SMS от мобилния си телефон.

Невероятно, но такива неща могат да се случи и в реалния живот. У този, който бе откраднал, съвестта се бе пробудила.

Доброто винаги побеждава злото!

Рано сутринта Росен бе излязъл на балкона, за да изпуши една цигара. Погледът му бе привлечен млада, добре облечена дама.

Тя държеше пакет с боклук и вървеше по мостчето над малкото езеро. Вероятно отиваше на работа.

Изведнъж тя замахна с ръка и хвърли пакета в езерото, но той не падна във водата, а на брега. С каменно лице и бърза походка младата дама продължи пътя си, все едно нищо не се бе случило.

„Никой не ме видя, – успокои съвестта си жената. – Нека докажат, че аз замърсявам езерото. Навярно и другите го правят“.

На десетина крачки след нея вървеше доста подвижен възрастен човек. Без всякакви емоции, той взе изхвърления пакет с боклука, догони дамата и ….. изсипа цялото му съдържание върху главата ѝ, а след това продължи пътя си.

От косите ѝ потече нещо подобно на майонеза и кетчуп. По дрехите ѝ бе полепнало сладко. Черупки от яйца бяха кацнали на рамото ѝ, а на едната ѝ обувка бе капнала някаква доста мазна течност.

Квартала се огласи от дивите крясъци и ругатни, излизащи от устата на „културната“ дама.

– Идиот, ще те дам под съд! Ще кажа на моя Вальо и той ще те спука от бой ….

Човекът изобщо не обърна внимание на заканите и заплахите ѝ.

„Колко добре започна този ден, – усмихна се на себе си възрастния човек“.

Росен също се засмя, но не само той, а тези, който бяха видели случилото се от прозорците на апартаментите си ….

Филип и Тихомир току що бяха излезли от църковната сграда. Това, което чуха днес на библейския урок, силно ги бе развълнувало.

Много пъти бяха слушали за разпятието на Христос, но днес сякаш тази история оживя в сърцата им.

– До сега не съм осъзнавал така ясно последствията от човешкия грях, – каза Филип.

– Именно заради него Божият Син беше разпнат.  Не заради Пилат, не благодарение предателството на Юда, не и поради виковете на тълпата: „Разпни го!“, а в резултат на греха на цялото човечество, – с болка каза Тихомир.

– Ужасите от войните и бедността, мъката от самотата и отхвърлянето, отчаяния плач на сираци и вдовици, предсмъртния вик на умиращия от глад, …. и хиляди други трагедии свидетелствуват за това, че живеем в свят, който е отровен от греха, – констатира Филип.

– Ето от това е умрял Исус, – продължи да разсъждава на глас Тихомир. – Горчивата чаша на човешкия грях е причина за Неговото разпятие.

– Спомни си, – отбеляза Филип, – в последните часове от живота си Исус се е молил: „Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша; не обаче, както Аз искам, но както Ти искаш“.

– Нямаше ли друг начин? Защо Той е изпил тази отвратителна чаша? – възнегодува Тихомир.

– За да не я пием ние с теб, – отговори Филип.

– Греха порази Исус на кръста, но по-силна от греха е Божията любов, – възкликна възторжено Тихомир. – А тя възкресява всеки от нас за нов живот, ако повярваме в това, което е направил Христос за нас.

Двете момчета се засмяха и плеснаха дланите си.

Христос и двамата разбойници бяха разпънати на кръст.

Ето какво се случи след това на Небето.

Единият от разбойниците приближаваше бляскавите порти. Там го посрещна един от ангелите.

– Кажете ми, – каза ангелът, – вие бяхте разбойник, как добихте своето спасение?

– Просто помолих Исус да си спомни за мен, когато отиде в Неговото царство и се озовах тук,  – отговори разбойникът. – Не очаквах, че всичко ще стане толкова бързо.

– Ясно, – каза ангелът. – А как разбра, че Той е Цар?

– Над главата му имаше надпис: „Исус от Назарет, Цар Юдейски“. И повярвах, че това е истина.

Ангелът бързо си записа: „Повярвал …. на надписа“.

– Навярно го е написал Йоан, един от учениците му, – предположи разбойникът.

– Не мисля, че той го е направил, – ангелът изрази явно несъгласието си.

– Е, може да е бил … Петър, – допусна разбойникът.

– Не, не е бил Петър, – поклати глава ангелът.

– Тогава сигурно е някой от другите му последователи ….

– Това е била идея на Пилат, – каза най-накрая ангелът.

– Без майтап? Нима Пилат може да направи такова нещо? – изумено го изгледа разбойникът.

– Не се учудвай, – каза ангелът. – Бог с трънливия храст привлече вниманието на Моисей и чрез магаре изобличи пророк. Няма човек, който Бог да не може да използва.

Ангелът сложи печат на листа и го подаде на разбойника:

– Ето, готово. Предай го на следващия ….

И вратите се отвориха пред разбойника.