Беки и Джим известно време бяха в Бейрут. След известно време трябваше да отидат в селище, което бе на няколко минути от мястото, където ИДИЛ воюваше с Ливан.

Преди да потеглят с колата си ги накараха да попълнят един формуляр.

– Виж, колко странно е озаглавен този документ, – Беки посочи с пръст името.

Там бе написано: „Доказателство за живот“.

– За първи път в живота си, трябва да доказвам, че съм жив, – засмя се Джим.

По-късно когато вече пътуваха в колата, връщайки се към случилото се Джим попита:

– Какви са доказателствата, че съм жив и живея? Това, че карам кола? Моите регистрационни номера тук и там? Възможно ли е тези факти и подобни на тях да описват само моето съществуване.

– В повечето случаи ние не избираме между живота и смъртта, – обяви Беки, – а между съществуването и смъртта.

– Права си, – възкликна Джим. – Всъщност ние никога не избираме да живеем. Парализирани сме от страха, че ще умрем и от всички дейности като провал, разочарование и разбито сърце.

– Именно този страх ни кара да заменим живота със съществуването.

– И какво излиза? – тупна с ръка по волана Джим. – Каквито и обещания Бог да желае да изпълни в живота ни, каквито и богатства да ни очакват, ние ще ги намерим само когато изберете живота пред съществуването.

– Независимо от нашия статус или социално-икономически произход, трябва да спрем да чакаме някой да направи живота ни важен. Трябва да действаме и да се държим така сякаш живота ни зависи от това.

– Какъвто и избор да направим в живота си, – въздъхна Джим, – дори няма никакво значение колко ще постигнем, но едно е сигурно, животът ни ще свърши един ден тук на земята.

– Всеки от нас трябва да си зададе въпроса: Ще живеем ли истински или ще стоим и ще чакаме смъртта да ни покоси?

Всички имат стремеж към независимост, това особено важеше за Мирослав. Той желаеше да върви по своя собствен път. Отхвърляше съветите на родителите си и възрастните, които познаваше.

– Съветите на предишните поколения са несъществени, – заявяваше категорично Мирослав. – Библейския метод е старомоден.

Някои се усмихваха покровителствено:

– Какво да ги правиш, младост. Морето им е до колене.

Най-лошото е, че тези им навици можеха да останат през целия им живот.

Бащата на Мирослава, често съветваше сина си и днес не бе по-различно:

– Истинското изпълнение идва от покорството на Бога. Божите принципи винаги са верни.

– Оф, пак с твоя Бог, – присмиваше се Мирослав.

– Той не напразно ни предупреждава, да не се съблазняваме от временните изкушения и краткосрочните бягства, които ни предоставя света, – продължи бащата. – Такива желания могат да доведат до грешен път.

– Дрън, дрън, грях, ….

– Бог е истинският източник на благословение. По-добре се вслушвай в съветите на тези, които са преминали през подобни ситуации. Учи се от техните предупреждения и бъди внимателен към техните напомняния.

– Ние сме млади. Сега е време да си поживеем.

– Тези принципи остават, независимо дали сме млади и стари. Не бъди безразсъден. Трябва да бъдеш нащрек. Сатана дебне зад всеки ъгъл и търси начин да те изкуши и обърка.

– Сатана, объркване, дебнене и не знам какво. Я погледни някои от тези, които се пишат вярващи?

– И най-зрелия християнин е уязвим. Никой не е имунизиран от изкушения. А ти, сине, внимавай с Божите предупреждения. Запази Словото Му в сърцето си. Направи Го своя основа.

Мирослав клатеше недоволно глава. Махна с ръка и категорично отсече:

– Писна ми от твоите поучения ….. Остави ме да си живея живота.

Бащата въздъхна тежко и добави:

– Нужно ли е да изпати, за да Го намери.

Заваля силно. Веско и баща му наблюдаваха пороя от прозореца в дома си.

– В Писанието се говори за изливане на Духа и за дъжд на Духа. Каква е разликата между Дух и дъжд? – попита Веско.

– Дъждът се лее от небето и дава живот на земята. Духът се излива от небето и дава живот на тези, които го приемат, – отговори баща му.

– След дъжд съм виждал, как земята се съживява, – повдигна вежди Веско, – но изливането на Духа … случвало ли се е? …. А, спомних си. В денят на Педесетница.

– Виж, в Израел има два вида дъжд – есенен и пролетен…..

– Щом има два различни дъжда, не трябвали да има такива два за изливане на Духа? – Веско нетърпеливо прекъсна баща си.

– Ще има, – бащата разроши с длан косата на сина си. – В книгата на Йоил Бог обещава да изпрати както ранните, така и късните дъждове. Следователно ще излее Духа Си в последните дни. И това, което е безплодно, ще даде своя плод, и това, което е мъртво, ще оживее.

– А аз какво трябва да направя? – поиска да узнае Веско.

– Потърси изливането на Неговия Дух върху живота си, за да докосне твоята суха земя и да я направи плодоносна. Подготви се и получи от последните дъждове.

Това бе място на безнадежност и мъка. Вероятно ще се усъмните, но по-добре да ви разкажа.

Всичко стана внезапно. Треска, гадене, болки в стомаха и едно измъчено лице. Тони и Мая сериозно се притесниха за състоянието на малкия си син.

– Ами ако е апендицит? – в очите на двамата родители се четеше ужас.

– Няма време за Бърза помощ, – бързо реагира Тони. – Отиваме направо в спешното.

След като се регистрираха на гишето, Мая припряно попита:

– Колко време ще чакаме?

– Мислете за часове, не за минути, – каза жената.

И те не лъжеше. Мястото бе претъпкано.

Един човек лежеше на пода и от време на време стенеше. Малко момиченце вървеше напред назад и държеше найлонова торбичка, където бе повръщало.

По едно време две медицински сестри изкараха човек на легло и го оставиха в чакалнята. На въпросителните погледи на хората наоколо отговориха:

– Съжаляваме, имаме нужда от легло.

Тони нервно крачеше напред назад и си мърмореше недоволно:

– Кой ли кръг на Дантевия ад е това място?

Най-накрая двамата с Мая срещнаха лекаря. Той погледна детето и му каза:

– Я подскочи.

Малкият изгледа изненадано мъжът с бялата престилка, но го направи.

– Боли ли те тук? – лекарят посочи мястото върху детското телце.

Малчуганът откликна:

– Не.

– Нямаш апендицит, – заключи лекарят.

Тони и Мая настояха за проверка. Това им костваше още няколко часа чакане.

– Вероятно има само стомашни проблеми, – успокояваха ги наоколо.

Тримата прекараха там шест часа в напрежение, страх и неизвестност.

Нямаше друг начин, Вероника трябваше да замине. Съпруга и почина при автомобилна катастрофа и сега тя сама отглеждаше дъщеря си.

Сестра ѝ разбра за затруднението ѝ и предложи:

– Доведи малката Пепи при мен. Моите момчета много я обичат, няма да я оставят сама.

Вероника въздъхна тежко, прегърна сестра си, а в очите ѝ изби влага.

– Благодаря ти, Стела. Бях готова да се откажа …. знаеш, че за Пепи всичко бих дала.

– Върви и не се безпокой, ще се грижим за нея.

– Пепи взима витамините си, но само ако получи шоколадов бонбон и …. не забравяй, че е малко срамежлива, …..страхува се от тъмното. А колкото до братовчедите си, тя също много ги обича …..

Младата майка изреждаше правилата и забраните за дъщеря си, а по-голямата ѝ сестра я слушаше внимателно и кимаше с глава.

Когато седна в самолета, Вероника затвори очи и се помоли:

– Господи, никой не познава дъщеря ми повече от мен. Тя е скъпоценна за мен. Аз не мога да бъда с нея, но Ти можеше …

Когато се тревожите за някого, поверете го на Бог. Той го познава най-добре и много го обича. Няма да го остави и ще се погрижи за него.