Томаш Урaнович решил да се ожени за принадлежащата му картина. На нея, според неговите думи, е изобразено момичето на мечтите му.
Тридесет и седем годишният поляк е решил да се ожени за нарисуваното момиче, защото не е успял да намери „оригинала“ т. е. момичето, което е позирало за нарисуване на картината през 1955г,
За първи път Томаш видял картината с момиче, носеща кошница с пране през 2001г. в галерия и я купил. През последните десет години издирвал модела на художника.
Влюбеният мъж казал, че искал само да пообщува с обекта на своето обожание, да изпие с нея чаша кафе и да узнае как живее.
Търсенето му не се увенчало с успех и сега той е решил да се ожени за картината.
Томаш не знае дали това ще може да стане в Полша, но твърдо е решил да го направи където и да е. Дали преди е бил женен за реална жена не се знае.
Архив на категория: психология
Предприемчивостта създава практични неща
Съвремената количка била създадена от Чарлз Бертон през 1848г. в Ню Йорк. Неговото изобретение не станало много популярно, защото по пътя имало прекалено много пешеходци.
Бретон решил да помогне за успеха на своето изобретение. За това отишъл в Англия и там построил фабрика. Промяната на мястото осигурила успеха на количките.
Здравомислещите майки бързо оценили новото транспортно средство. А когато кралица Виктория поръчала детска количка за своето семейство, тя станала на мода. Първоначалното й име на латински буквално означавало „преминаване“.
От къде идва ръкостискането
В основата на този вежливо и безобидно действие лежат страх и подозрителност. В древността човек е бил изправен пред много опасности от хора и животни. Било трудно да се довериш на всеки. Желаещите да се предпазят от внезапно нападение, започнали да се въоръжават, първо с тояги, а по-късно и с мечове.
Срещата с непознат предизвиквала подозрение, защото нито един от двамата не знаел какви са намеренията на другия. Съществували няколко начина на реагиране: да се обърне и да избяга, без да дочака резултата от срещата; да остава на място и да бъде готов за бой; хванали се за оръжията минават един покрай друг; за да се избегне борбата можели да станат и приятели.
Последното може да се случи, когато срещащите са убедени в мирните намерения на другия. За целта те сваляли оръжието от себе си и показвали празна длан.
Така ръкостискането се появили не вследствие на симпатия, а на недоверие.
Оттук и традицията да се подава дясната ръка, защото с нея се държало оръжието.
Самотата и градът
Градът притежава специфична особеност, особено през нощта. Наблюдавали ли сте прозорците на домовете вечер? Стотици, хиляди светлинки в мрака. И там хората не спят.
Зад всеки прозорец се крие необикновена история, самота и отчаяние.
Връщайки се назад, в бурният и горещ ден, в забързания работен бяг, всред разгара на проблемите, ние се носим в едно общо колело. Препускаме, бързаме, пробиваме си път с лакти, невдигайки глава. А край нас прелитат, като в забързани кадри хора, лица, събития…..
Бързия и бурен живот в града поражда необходимостта от стремителен ритъм. Бързи връзки, бързи разговори. И в този бяг няма къде да помислим, къде да се спрем, за да се вслушаме в думите на приятелите си и близките. Погледа ти неволно се спира и среща нечии очи, но само за малко и отново напред, в един нескончаем бяг.
През ноща, когато всичко забавя своя ход, хората спират, замират и…Всеки остава сам със себе си в своята самота.
Градът е пълен с хора, изпълнен с различни съдби и много самота. Това е особеност на нашето време. Трудно можем да го променим. Но нима не искаме да променим живота си“
Може би за това трябва да спрем, поне за минута. Погледнете наоколо, вижте красотата и в най-малките и неугледни неща. А може би е време да си спомним за приятели и близки, да им се обадим, да бъдем поне за малко заедно с тях. Погледни в очите им. Изслушай ги. И вероятно самотата ти ще отстъпи. Не се страхувайте от новото, нито от общение с някой, тогава ще имате повече шансове да срещнете щастието си.
Гледайте света с широко отворени очи не позволявайте на самотета да ви отделя от другите. Вие може да победите тази болест, която е бич за големия град – самотата. Тя само ограбва и нищо не дава. Затова общувайте, търсете нови запознанства….
Видя ли Бог
На един от приемите в Георгиевската зала, посветен на първия полет в Космоса, Хрушчов попитал Гагарин:
– Ти видя ли в Космоса Бога?
Забелязвайки, че Хрушчов пита, за да се пошегува, отговорил:
– Видях.
Хрушчов изведнъж станал сериозен и казал:
– На никого не казвай за това.