В един град в парка с люлките и въртележките, с музика и цветни балони, разбира се и с много сладолед, се появила нова атракция „Вълшебното колело на щастието“.
Опашката за тази новост, започвала да се оформя от сутринта и не изчезвала до вечерта. Само камбанката, която съобщавала за затварянето на парка, принуждавала хората да се разотидат, но на сутринта те отново били тук.
Хората се вълнували, нервно пристъпвали от крак на крак, искайки да узнаят, какво ще им се случи там на Вълшебното колело на щастието. На опашката нямало от тези, които вече са минали досега.
„Навярно щастието е толкова голямо, че стига за дълго време, щом хората не идват пак“- мислеха си чакащите. А опашката се предвижвала така бавно.
Билетите за атракцията продавал старец. Той бил сериозен и мълчалив. На въпроса:
– Как е там на Колелото на щастието?
Винаги отговарял:
– На всекиму своето.
А това още повече разгаряло любопитството и желанието по скоро да попаднат на колелото. Различни хора стояли на опашката, от деца до възрастни, мъже и жени.
Всеки се надявал да получи своето щастие. Не е чудно, че всеки бил склонен да заплати  с много пари, само и само да се повози на колелото.
А старецът помъдрял през годините, побелял с възрастта, давал билетите и си мислел: „Странни хора, Стоят на опашка за щастие, без да осъзнават, че то може да ги чака зад ъгъла. А колелото си  е колело. След подем обезателно идва спускане. Който е на върха блаженства, а колко е страшно да се спуснеш надолу. Никой не знае, какво го очаква там“.

В пoртала за млади родители MomFilter.com се е появила нова реклама. В нея се призовават майките да отклонят вниманието си от социалната мрежа Facebook и да обърнат внимание на децата си.

Интересно е, че до сега представители на социалните мрежи се въздържат от коментари.

В клипа изoставените деца се мъчат да привлекат вниманието на своите майки, които седят зад компютъра в социалните мрежи и се опитват да се отърват от децата си.

Винсент Ван Гог бил много щастлив само, когато рисувал. През целият си живот той не е продал нито една от своите картини. Тогава никой не е оценил таланта му.
Бил е гладен, болен и разполагал с толкова средства, колкото само да преживее. Четири дни в седмицата гладувал, а през останалите ял, каквото имал. Всичко това правел, за да  си купи платна, бои и четки.
Но въпреки всичко, той бил много щастлив. Силите му не отслабвали. Живял напълно погълнат от творчеството си. Запалвайки свещта на живота си и от двата края, интензивно изразходвал всяка минута от пребиваването си на земята, като рисувал.

По време на операция от главата на китайски фермер бил изваден куршум. Цели две десетилетия това парче метал  е предизвиквало епилепсия в фермера. Той дори не знаел за това.

Едва след операцията човекът си спомнил, че през 1988г. по пътя за в къщи той е изгубил съзнание. Тогава Ван Тянцин почувствал силен удар и видял наблизо човек. Той помислил, че същия държи прашка и стреля с нея.