Жителка на американския град Фармингтон е изпратила обява във вестник, в която молела приятеля си да се ожени за нея.

Момичето казало, че любимия й бил направил предложение, но тогава тя отказала, а сега решила да поправи грешката си.

Така тя се обърнала към местния вестник, където поместили нейното сватбено предложение.

Приятелят й бил много изненадан, но веднага дал съгласието си.

Два от четири брака завършват с развод, според сегашната статистика, но всяка статистика остарява с времето и то много бързо. Дори не е нужно да е гледаме, за да установим, че разводите се увеличават, а сключването на бракове намалява. Вземете, който и да е вход на жилищен блок и ще видите, че в него живее поне един разведен или самотна майка, която отглежда детето си.
Нима това се е превърнало в норма? Хубавото е, че днес има още хора, които не са готови за такива „дръзки“ промени и идеята за създаване на семейство съвсем не е погребана.
Неотдавна ме шокира фрапираща новост. В германския парламент се разглеждал законопроект според, който брака в Германия автоматически се разтрогвал след седем години и можел да се възстанови само при съгласие на двете страни. Не знам каква е била съдбата на този закон, но мисля, че е твърде смел за нашето общество, дори мога да кажа абсурден. Защо ще се създава нещо, което няма бъдеще? Ами децата? Нима те могат да се заличат?
Блудството и прелюбодействието, разрушават семейството и това се култивира от средствата за масова информация.
Една жена скоро ми натрапваше мнението си, че ако двама души не се разведат, те живеят заедно заради собствената си инертност и малодушие. Нима здравите семейства са станали бяла врана в нашето общество? Не се лъжете хора, това още не е загубена кауза. Всичко зависи от нас.
Щастливият брак не е, когато след седем години съпружески живот ти пеят романси под балкона, а когато чувстваш всяка минута дълбокото уважение на съпруга към теб.

Трябва ли да си напомняне колко висока цена плащаме за вълненията си?
Безпокойството нарушава цялостта и яснотата на мисълта.
Думата merimnao – «тревога» се състои от две гръцки думи merizo-разделя и иmerizo-ум. Тревогата разделя енергията ни между неотложните неща и предизвикателствата на утрешния ден. Част от нашия разум се намира в сегашната ситуация, а другата се опитва да погледне в бъдещето. Поради това нашият живот се раздвоява.
Това не е единственото следствие. Тревогата не е болест, но причинява болести. Заради нея се повишава кръвното налягани и усещаме болки в сърцето. Намалява зрението и ни застига мигрена. Щитовидната жлеза излиза от строя и се появява букет от нарушения в стомашно-чревния тракт.
Тревогата е скъпо „удоволствие“ за нас. Заслужава ли си да платим такава цена, ако не знаем какъв ще бъде изхода от нея?
Безпокойството не носи радост, то не решава проблемите ни. Досега не е излекувало нито един човек.
Можем ли да се справим с тревогата?
Един човек бил нападнат от тревоги и вълнения и той решил да наеме някой, който да ги вземе върху себе си. Открил един безработен и го наел за 200 000 долара на година. Постъпвайки на работа, наетия попитал: „А, от къде ще съберете 200 000 долара годишно“?
На това шефът му отговорил: „Сега това е твой проблем“.
За съжаление, тревогите си не можем да поставим в чужди ръце, опитвайки се да решим проблемите си, но можем да се научим да ги побеждаваме.
Не се отказвайте така лесно, във всяка ситуация има изходен път.

В село всичко се знае. Ако се изкашляш на единия край, на другия вече знаят как си се изкашлял, колко дълго е продължило това и дали е имало допълнително нещо към случая. Излезеш от вратата и ако не те срещне някой комшия да те пита къде отиваш, то друг ще надзърне зад перденцето, за да каже после накъде си отишъл. От една страна това е добре.
Ако дълго време не излезеш от вратата, ще дойдат да видят дали не си болен или нещо лошо ти се е случило. Срещнат ли те натоварен като магаре, все някой ще ти се притече на помощ.
Но от друга, тази постоянна „осведоменост“, може дори да ти навреди.
Имаше в село едно семейство. Мъжът добър и трудолюбив човек, а жената милостива и отзивчива, на рана да я сложиш ще оздравее. Но имаха голяма мъка, нямаха деца. Накрая се решиха и си взеха едно. То бе весело и любвеобилно, на всеки ще се усмихне, на всеки ще подаде ръчичка.
Детето порасна, започна да се заиграва с децата от махалата. Веднъж то чу глас зад себе си:
– Ти си хранениче.
Детето не реагира, то не знаеше какво е това хранениче, но усети нещо зловещо и отблъскващо в тази дума. Тръгна към дома си, обронило глава. Влезе в стаята. Майката току що беше се прибрала от работа, а бабата се въртеше около яденето на печката.
Детето се повъртя малко и изведнъж изстреля:
– Какво е това хранениче?
Майката стреснато прехапа устни. Бабата се надигна, отправи взор към момиченцето и спокойно каза:
– Ето ние те обичаме, грижим се за теб и те храним, това е хранениче.
Черният облак слезе от лицето на детето и то усмихнато излезе на вън. Още същия ден, то отново чу:
– Ти си хранениче.
Този път детето се обърна, усмихна се и каза:
– Знам.
А душата му пееше: „Те ме обичат, грижат се за мен, хранят ме. Да, аз съм хранениче“.