Отдавна много отдавна било създадено магическо огледало, в което се отразявал целия свят. Когато човек погледнел в него виждал, че е добър, познат на всички и свързан здраво с тях. Огледалото дълго време се съхранявало на земята и помагало на хората да стават по-чисти, по-добри и по-щастливи. Единственото, което трябвало да помнят, че са част от едно цяло.
Нямало тогава войни, нито раздори, нямало противоречия. Нима такива хора могат да застанат един срещу друг?
Всички живеели като приятели, защото отразявали огледалото. Чувало се само „здравей“, „благодаря“, „бъди здрав“. „всичко добро“….
Но веднъж огледалото се разбило. Никой не помни как точно е станало. Просто се пръснало на милиони малки частици по целия свят. Всяко едно от тях отразявало само част от цялото.
И хората се пръснали. Станали по-мнителни. Започнали да се смятат за по-добри от другите. Карали се и се противопоставяли един на друг. Подбуждали войни, за да заемат повече място под слънцето.
Една малка част от тях се обявили за богове, а останалите обявили за нисши и недостойни. Пожелавали си зло един на друг.
Те не разбирали, че огледалото се е разбило, но закона на отражението действа по същия начин. А той казва, че каквото кажеш на някого то се връща върху теб и ти влияе.
Хубавото е, че тези думи не се сбъдвали буквално, в противен случай човечеството за една седмица щяло да изчезне. Но те съдържали смъртоносна отрова и от тях добро не се очаквало. Отровните стрели летели на всички страни и поразявали всеки, попаднал под тях.
Тогава какво да правим?
Вместо да допускате отровата да попива във вас, помислете си нещо хубаво, а на този, който вие нагрубил или обидил, пожелайте успех.

Изпратен от Британския музей, Джон Търтъл Ууд търсел останките на храма на Артемида в Ефес. Били минали вече 20 месеца, а резултат още нямало. Но щастлива случайност го отвежда до място където се натъква на стените на храма.
Разкопките били спрени заради тридеседневния празник на Рамазан.
Мюдюринът на областта като чул за новооткритите орнаменти в Ефес пожелал да ги види. Когато видял намерените кръгли части на огромни колони и капителите, попитал Ууд от каква сграда са.
Археологът му отговорил, че са останки от стара джамия или църква на древните гърци. Обяснил му, че те не почитали един Бог, а много богове. Някои, от които били мъже, а други жени. Разказал му, че тази църква е посветена на  култа към една жена, чиято статуя висока 12 или 15 метра била издигната вътре.

Мюдюринът навел глава и се замислил. Нещо проблеснало в ума му и мъдро отсякъл:
– Аха, били са протестанти.
Ууд се опитал да му обясни, че протестантите съвсем не вярвали в идоли, но тъй като Мохамед бил неговия пророк, цялата работа за него останала като една голяма мистерия.

Паноптикум е концепция за изграждане на модерен затвор, предложена от английския философ Джереми Бентам през 1785 г. Представлявала е кръгла структура с килии по края и единствен надзирател в центъра, който можел без да става да наблюдава всеки от затворниците, но никой от затворниците не знаел дали е наблюдаван в момента.
Оттогава изразът се употребява като принципа на наблюдение с минимални ресурси, като средствата за наблюдение покриват всичко и наблюдаваният не може да е сигурен, дали някой го наблюдава в момента.
Самият Бентам въвежда един от основните принципи на своята философия, че властта трябва да бъде „видима и непроверима“. Видима, за да може обектът да бъде непрестанно пред погледа на централната кула, откъдето бива следен. Непроверима, за да не може обектът да узнае дали в момента е гледан, но да е сигурен, че това винаги е възможно.
Като основна и опростена схема на модерния паноптикум можем да вземем романа „1984“ на Джордж Оруел.
В едно свое есе Марк Постър разглежда електронните бази данни като модел на един модерен паноптикум. Всяко едно наше действие в информационната епоха е записано и вкарано в регистри, чрез които могат да наблюдават нашите действия. Искаме или не, ние влизаме в един паноптичен затвор, наречен от Постър свръхпаноптикум.
Ако се замислим реално, всяко едно използване на кредитна карта и документи, които предоствяме в банката за ползване на редица услуги, осигуряват на съответнта банка или институция електронна база данни, която улеснява нашето наблюдение. Всяко напускане на дадена държава се отбелязва на митницата. При смяна на местожителство попълваме нова адресна регистрация. На работните си места ние сме следени постоянно, дори в домовете си ползвайки мобилни телефони, интернет и други постижения на техниката, без да подозираме, обогатяваме информацията в електронните бази данни, които ни следят като надзирателя в куллта на паноптикума.
Новите начини на включване в паноптикума не са насилствени. Вместо това те са облечени с лъскави реклами и много често изглежда привлекателно за бъдещите наблюдавани.
Идеята за „Големия брат“ не е фантастика, тя е напълно осезаема и лесна за реализация с новите технологии, използвани от властта. Всички супермаркети, търговски центрове, публични пространства са наблюдавани от множество камери. Те превръщат обществото в един прозрачен, хомогенен елемент. Основната сила на всички властови структури се обляга на привилегията, предоставената от самите граждани, да разполагат с техния живот.
И всичко това става по наше лично желание. Ние сами влизаме в килията на паноптикума, осигуряващ автоматичното функциониране на властта над нас.

Всеки от нас си има своите странности, но страностите на някои хора си имат своя необичайна особеност. Ето например, мъжът Зелиа Роси от щата Минас-Жерайс, Бразилия в продължение на 23 години, всеки петък ляга да спи в ковчег.
Мъжът е вече на 61 година. Това необичайно действие, което той прави в петък е в памет на приятел му.
В детството приятелите се уговорили, че ако умре някой от тях пръв, другият трябва да му купи ковчег. Приятелят на Роси му купил такъв още през 1988г, когато помислил, че другият е загинал при автомобилна катастрофа, но Роси оцелял, а приятелят му починал през 1988г. След това Роси започнал да спи в подареният от приятеля му ковчег.
Според хората той имал дарбата да изцелява хора.
Тази история е написана от внука на Роси в един ученически вестник.-