Диригентът Алън Гилбърт, който ръководил преди няколко дни нюйоркската филхармония, прекъснал изпълнението поради звън от мобилен телефон. Оркестърът изпълнявал деветата симфония на Малер.
Телефонът звънял продължително във финалната част на произведението. Тогава Гилбърт спрял да дирижира. Обърнал се в посоката, където още звучал дразнещия звук и помолил да бъде изключен телефона. След спирането на нежелателния звук диригентът продължил работата си.
В интервю, Гилбърт е казал, че нищо страшно не се е случило. На мобилния телефон звучала мелодията Marimba.

Стоях на перона, а погледа ми блуждаеше между хората. В тълпата едва различих детски глас:
– …отиде до будката от другата страна…и се връща направо през линията. О, не трябваше да мине по моста.
Обърнах се и видях ужас изписан на дребно детско личице.
– Той падна на релсите… – извика момиченцето до мен и се стрелна толкова бързо, че изпревари усилието ми да го спра.
Страдащият от асма гаров служител бе наблизо. Едва се движеше, но тук се оказа на висота. Бързо хвана момиченцето и го дръпна от идващия влак.
Толкова се бях объркала, че едва забелязах, как една летяща фигура в светлосив костюм скочи от отсрещния перон и се озова на линията. Човекът имаше само 10 секунди преди влакът да връхлети върху него. Дали успя да спаси падналото детето, трудно можеше да се разбере.
Експресът беше минал, но какво стана?
Когато облакът прах се разсея, железопътната линия се показа отново. Едва тогава видях, че момчето и спасителят му са невредими.
– Всичко е наред, – каза младежът подаващ малкото телце. – Той е повече изплашен, отколкото пострадал.
На перона отново стана тихо и спокойно, сякаш нищо не се бе случило.

Човекът в униформа, мръзнещ по пътищата, проверяващ околните е най-нисшето звено на корупцията. Зад всеки инспектор от пътна полиция има цяла сурия началници. Те седят в уютни кабинети и дават списък от кой по колко трябва да се „изземе“.
Те просто събират данък от подчинените си, а ги обезпечават с безнаказаност за извършените престъпления. Така страхът, че ще загубиш всичко, ако вземеш подкуп, изчезва особено за тези, които „изпълняват служебния си дълг“. Системата е устроена така, че се стимулират служебни лица да вършат престъпления.
Корупционата система е принципно устроена така, че сама се саморегулира, самоорганизира и притежава фантастични способности да се адаптира към неблагоприятните условия.
Невероятно, но тя е развила и имунитет. Незабавно отхвърля чуждото тяло. Честният служител не може да оцелее в тази система, той е като черна овца в стадото. Дори да остане месец или половин година, ще си тръгне неиздържайки на неприязанта на съслужителите си, поставени от някой „свой“ по-горе. Така подмазвачите и подлизурковците градят кариера.
А сега кажете как да се излекува такава система? От която и страна да започнеш да чистиш, нищо няма да излезе. Всяко звено от системата е така затлачено, че трудни ще го помръднеш.
Невъзможно е да се заменят „лошите“ чиновници с по-добри, защото такива няма. Всичката тая мръсотия се е натрупвала с години и ако трябва да се изчисти, сметищата на страната няма да ни стигнат.
Ако пробваме да уволним пияниците, глупавите, наглите… никакъв резултат няма да има. Но дори и да унищожим всеки корумпиран, от къде ще вземем честни хора с горящи сърца, необременен мозък и чисти ръце. Корупцията е като заразна болест, докопа ли се човек до възможността да „взема“ иди го поправяй вече.

Веднъж царят посетил градината си рано сутринта и намерил всичко повяхнало и умиращо.

– Какво става? – попитал той дъба

– Тъгувам, защото не съм толкова висок и красив като борът.

Борът скърбял:

– Колко съм безполезен. Защо не можех като лозата да давам грозде?

Лозата стенела и искала да се съмоубие:

– Как искам да се изпрявя и да стана стройна като прасковата.

Здравецът се оплаквал:

– Жалко, че не съм красив. Поне да имах аромата на люляка.

Най накрая царят попаднал на фиданка, която била бодра и весела.

– Колко съм щастлив, че сред толкова униние, мога да срещна такова стръкче. Изглежда ти не искаш прекалено много и не се смущаваш от това, което си? – казал царя.

– Аз съм мъничка и все още не съм се развила. Но вярвам, че ако имате нужда от дъб, бор, люляк или прасковено дърво ще си ги насадите. Но вие сте имали нужда от мен, за това сте ме и посадили. Тогава реших със всички сили да бъда най-добрта фиданка за вас.

Ако са ви обидили, най-добре ще направите ако забравите това. Не задържайте в себе си гняв.

Омразата, горчивината и отмъщението са лукс, който никой от нас не може да си позволи. Хората се нуждаят от любов, особено когато най-малко я заслужават. Прошката лекува, непростителност боли. Вие не можете да ръководите някого, като се опитвате да го промените.

Непростителноста нанася удар върху собствената ви съдба. Омразата е продължителна форма на самоубийство на мечтите ви. Последиците от непростителността са много по-болезнени от причините, които са я предизвикали.

Чрез прошката си спестявате гнева, не плащате висока цена за омразата и не си губите времето напразно.

Ако искате да сте нещастни, намразете някого. Непростителността нанася много повече щети на този, който я съхранява, отколкото на този, към когото е отправена.

„Животът е едно вълнуващо приключение на прощаване“. Всеки трябва да има специално място за гробище, където може да заравя грешките на приятели и близки.

Да простиш означава да освободиш някого от плена си.