Потопа е голямо бедствие. Но на него можем да погледнем и малко по-оптимистично. Нека го наречем „хидроочакване“.

Животът се заражда във водата, така поне твърдят умните глави. Тя дава начало и стабилността на живота. Без вода няма живот.

Куриозът е само привиден. Нека погледнем нещата под друг ъгъл. Тогава един Потоп може да се окаже полезен за следваща селекция на по-високо и качествено ниво. Дали потопът ни е изпратен за наказание от Бога?

Една световна война е вид потоп. Но дава начало на нова, макар и противоречива цивилизация. Поредният потоп ражда поредната цивилизация.

Дали водата, макар и в огромни количества, е нещо толкова страшно? Дали цунами-то е израз на Божия гняв, или начало на ново изграждане?

За мен не са опасни думите на Людвиг: „След мен потоп!“ Това е лична позиция без фатални последствия.

По-опасна е друга формулировка. Ако цялото човечество каже: „След нас потоп!“ Тогава наистина ни е спукана работата. Това, което Бог не може да ни направи, можем да си го направим сами…

Дано в последия момент, преди да „пуснем мехурчета“, си спомняме за Божествената намеса с първия Потоп, който ни е позволил да станем цивилизация…

Не пропилявайте живота си с постоянни оплаквания. Когато човек търси недостатъци, рядко ще намери нещо друго. Нека животът ви е съпътствуван с радостни възгласи, а не със скучни оправдания. Всеки оплакващ се смята, че успехът е просто късмет.

Децата се раждат оптимисти, но светът се опитва да ги избави от „илюзиите“ им. Неоспорим факт е, че колкото по-вече се оплаквате, толкова по-малко получавате. Живот с оплаквания е една дълбока яма. Единствената разлика между ямата и гроба е времето.

Духът на оплакването идва първоначално като случаен посетител, после като гост и накрая става собственик.

Някой хора виждат само лошото в ситуациите. Нима не познавате такива? Малките неща засягат малките души. Някои хора са уверени, че могат да преместят планини, ако друг отстрани от пътя им всички камъни. Най-разочаровани са хората, които само взимат и то само това, което само идва в ръцете им.

Мрънкачите и оплаквачите търсят съобщници. Те привличат такива като себе си и отблъскват хората с позитивно мислене.

Не се оплаквайте! Колело, което скърца най-силно първо се подменя. Ако само се оплаквате от хората, не ви остава време да ги обичате.

Това бе честа реплика на баба ми. когато правех поредната пакост.

Е, нека не стигаме до крайности.

Дете, „възпитавано“ само чрез бой става точно толкова неудържимо и невъзпитано, колкото дете, неусетило когато трябва, здравината на родителската десница. Тук трябва да има баланс и „индивидуален подход“, както твърдят някои педагози.

Но помня и други думи на баба: „Това са глупости. Дете да се гали само насън. Детето трябва да бъде галено именно когато е будно. За да знае, че е обичано.“

Любовта е била винаги лекарството за каква да е ситуация. Ако я няма, проблемите са налице. Всеки бой става безсмислен, ако няма любов. Чувството, че си обичан те прави покорен и изпълнителен.

Тежката страна на живота съвсем не започва с изкарването на прехраната. Нито пък свършва с това. Не подчертавам тия общоизвестни истини, за да си мислите, че сте кой знае колко важни. Казвам ви това не, за да ви плаша. Не, не.

Бъдете колкото се може по-щастливи! И толкова весели, че от смях да ви заболи корема!

Не се лъжете и никога не допускайте да ви лъжат.

Научете се да гледате неуспехите право в очите. Не се плашете, ако не сполучите в нещо.

Не се разкисвайте, ако нямате късмет. Не провесвайте нос!

Кожата ви трябва да загрубее, та да издържа на всичко!

Александър Македонски отивал да завладее Индия. Срещнал Диоген, гръцки философ и мистик. Диоген лежал на пясъка близо до реката и се препичал. Той бил толкова радостен и спокоен, че Александър му завидял:

– Аз сън впечатлен от вас. Мога ли да направя нещо за вас?

Диоген му отговорил:

– Просто мръдни малко настрани, защото ми закриваш слънцето. За сега друго не ми трябва.

Александър се дръпнал и замислено казал:

– Ако имам друга възможност отново да дойда на земята, ще моля Бог, вместо Александър, да ме направи Диоген, Така че да мога да се радвам на всеки ден.

Диоген се засмял:

– Че кой ти пречи да правиш това и сега? Къде отиваш? В продължение на месеци съм те виждал да движиш войските си напред и защо го правиш?

– Отивам в Индия, за да завладея целия свят.

– И какво ще правиш след това? – попитал Диоген.

– Тогава ще си отдъхна и ще се радвам.

Диоген се усмихнал и казал:

– Ти си луд! Аз почивам сега. Щастлив съм сега в този момент. Не искам да завладявам света, защото не виждам нужда от това. Ти искаш да се радваш накрая, а защо не сега? Кой ти каза, че трябва да завладееш света? Казвам ти, ако не се радваш сега, ти никога няма да се зарадваш. Ти никога няма да завладееш света…ще умреш по средата на похода. Без радост всички умират по средата на своя път.